Преди 15 г. българка и още 129 души загинаха в ”Дубровка”
Сред тях беше и 43-годишната българка Емилия Предова-Узунова, майка на две деца. Дир.бг напомня трагичните събития.
Кошмарът се разигра три години, откакто съветският президент Владимир Путин стартира в края на 1999 година втората война в Чечения.
На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 дами, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка " и плениха 916 души, отишли да гледат музикалния театър "Норд-Ост ".
По-късно се оказа, че преди началото на представлението чеченците са съумели да вкарат в залата голямо количество оръжие и експлозиви. След офанзивата сред редовете патрулират "черни вдовици " с револвери и колани с експлозиви.
"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето предпочитание да живеете ", декларира предводителят на терористите Мовсар Бараев, който упорства за евакуиране на съветските войски от Чечения и заплашил да взриви театъра.
"Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна запарен ров на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме офанзивата на специфичните елементи като единствен метод да се освободим от този призрачен сън ", описа по-късно пред медиите един от оживелите заложници, на име Олег.
Заложническата рецесия завърши с взлом на съветските специфични елементи, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система токсичен газ . Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, до момента в който са били упоени от газа.
Той обаче провокира и гибелта на множеството жертви, най-много поради липса на съответна здравна реакция. Оказа се, че от 130-те умряли, измежду които 10 деца, единствено 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, стартират да стрелят.
"Газът не е умъртвил хората на място. Мнозина са умрели, тъй като не са получили уместно лекуване. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова , колите за спешна помощ не можеха да стигнат до постройката, а лечебните заведения нямаха подготвеност да одобряват подобен брой потърпевши ", разяснява след години юристът на фамилиите на жертвите Игор Трунов.
И попита:
"Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат хванати живи и разпитани... ".
Наталия Курбатова, която з агубила 13-годишната си щерка Кристина при офанзивата, пък съобщи:
"Защо управляващите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който умъртви околните ни? Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението ".
И друга майка - Татяна Карпова, описа по какъв начин до момента в който безрезултатно търсела сина си Александър из лечебните заведения, чиновници на реда я уверявали, че измежду посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв.
По-късно от болничната документи схванала, че незабавно след щурма синът й е бил жив, само че неправилно бил оставен часове наред да лежи в рейс, цялостен с трупове. В медицинския протокол като причина за гибелта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил сменен с различен, съгласно който Александър бил умрял от няколко заболявания в композиция с безсилие .
Подобна причина беше посочена и за гибелта и съвсем всички жертви. Официалната версия, оповестена обществено година след събитията, гласеше, че употребяваният газ не бил рисков и нито една от жертвите не е умряла поради него, а от апетит и безсилие. Руските управляващи по този начин и не пожелаха да оповестят типа на химичния сътрудник, а детайлностите към избавителната интервенция останаха засекретени или унищожени.
Всички тъжби на околните пък бяха отхвърлени от съветското правораздаване.
Едва 10 години по-късно Европейският съд за правата на индивида най-накрая осъди Русия да заплати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оживели и близки на жертвите. Съдът в Страсбург разкритикува съветските управляващи за това, че не са открили нито събитията на гибелта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за неналичието на съгласуваност на избавителната интервенция. Руският следствен комитет обаче отхвърли да възобнови следствието.
Чак след 15 години пък - през март 2017-а, съизвършител в офанзивата в театъра беше наказан - на 19 години затвор . Прокуратурата изиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за околните на жертвите. Съдът обаче постанови освен по-малка присъда, само че и понижи желаните обезщетения - на половина.
Самият Закаев - доближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна частично виновността си, като съобщи, че не е знаел защо ще се употребява оръжието, което докарал на нападателите на театъра.
За интернационално търсене е разгласен още един съизвършител - Герихан Дудаев.
Самият Басаев бе премахнат през юли 2004 година в Ингушетия.
Емилия имала билет за друга дата, само че го сменила
По време на офанзивата в московския спектакъл вътре са трима българи - Емилия Узунова, която е с двойно поданство – българско и австрийско, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров. Двамата мъже имаха шанс и оцеляха, само че не и тя.
По-късно околните й описаха, че след нахлуването на терористите тя е съумяла да се обади на брачна половинка си във Виена, където живеели, и той незабавно отпътувал за съветската столица.
По-ирония на ориста в началото оповестяват на Димитър Узунов, че Емилия е жива и е открита в една от лечебните заведения. Той и двете им дъщери - 15-годишната тогава Александра и 12-годишната Ива, плачат от наслада, до момента в който не се оказава, че става дума за друга жена.
Първоначално им споделят, че българката е умряла от инфектиране на дробовете в резултат на липса на здравна помощ по време на тридневното заложничество.
Нейният брат - журналистът Иван Предов, обаче разяснява пред медии:
"Това са цялостни нелепости. Еми имаше съвършено здраве. Спортуваше. Смяташе да си купи и кану. Тя е извлечена и оставена дълго време като мъртвец на снега пред театъра, не й е била оказана никаква първа помощ и каквито и да било опити за избавяне с инжекции, изкуствено дишане и така нататък ".
В последна сметка излезе публично известие на австрийските управляващи, в което се споделяше, че трупът на Узунова е бил разпознат на 27 октомври в морга номер 9 от делегация на посолството. Присъствалите при разпознаването австрийски полицейски доктор и съветски медици са удостоверили, че гибелта й е вследствие на потребления газ .
Съпругът й по този начин и не е получава никакво обезщетение. Руските управляващи поемат единствено превозването на тялото до Виена.
След всичко, още един знак на ориста изплува от нещастието - Емилия имала билет за същата режисура, само че за друга дата. Сменила го обаче, с цел да придружи своя близка другарка – съветска учителка, която също умряла.
Днес пред спектакъл "Дубровка " има паметна плоча на жертвите, измежду които е записано и името на българката. Семейството й пък пази нейната сбирка от камбанки от целия свят, която другари допълват...
Кошмарът се разигра три години, откакто съветският президент Владимир Путин стартира в края на 1999 година втората война в Чечения.
На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 дами, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка " и плениха 916 души, отишли да гледат музикалния театър "Норд-Ост ".
По-късно се оказа, че преди началото на представлението чеченците са съумели да вкарат в залата голямо количество оръжие и експлозиви. След офанзивата сред редовете патрулират "черни вдовици " с револвери и колани с експлозиви.
"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето предпочитание да живеете ", декларира предводителят на терористите Мовсар Бараев, който упорства за евакуиране на съветските войски от Чечения и заплашил да взриви театъра.
"Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна запарен ров на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме офанзивата на специфичните елементи като единствен метод да се освободим от този призрачен сън ", описа по-късно пред медиите един от оживелите заложници, на име Олег.
Заложническата рецесия завърши с взлом на съветските специфични елементи, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система токсичен газ . Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, до момента в който са били упоени от газа.
Той обаче провокира и гибелта на множеството жертви, най-много поради липса на съответна здравна реакция. Оказа се, че от 130-те умряли, измежду които 10 деца, единствено 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, стартират да стрелят.
"Газът не е умъртвил хората на място. Мнозина са умрели, тъй като не са получили уместно лекуване. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова , колите за спешна помощ не можеха да стигнат до постройката, а лечебните заведения нямаха подготвеност да одобряват подобен брой потърпевши ", разяснява след години юристът на фамилиите на жертвите Игор Трунов.
И попита:
"Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат хванати живи и разпитани... ".
Наталия Курбатова, която з агубила 13-годишната си щерка Кристина при офанзивата, пък съобщи:
"Защо управляващите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който умъртви околните ни? Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението ".
И друга майка - Татяна Карпова, описа по какъв начин до момента в който безрезултатно търсела сина си Александър из лечебните заведения, чиновници на реда я уверявали, че измежду посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв.
По-късно от болничната документи схванала, че незабавно след щурма синът й е бил жив, само че неправилно бил оставен часове наред да лежи в рейс, цялостен с трупове. В медицинския протокол като причина за гибелта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил сменен с различен, съгласно който Александър бил умрял от няколко заболявания в композиция с безсилие .
Подобна причина беше посочена и за гибелта и съвсем всички жертви. Официалната версия, оповестена обществено година след събитията, гласеше, че употребяваният газ не бил рисков и нито една от жертвите не е умряла поради него, а от апетит и безсилие. Руските управляващи по този начин и не пожелаха да оповестят типа на химичния сътрудник, а детайлностите към избавителната интервенция останаха засекретени или унищожени.
Всички тъжби на околните пък бяха отхвърлени от съветското правораздаване.
Едва 10 години по-късно Европейският съд за правата на индивида най-накрая осъди Русия да заплати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оживели и близки на жертвите. Съдът в Страсбург разкритикува съветските управляващи за това, че не са открили нито събитията на гибелта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за неналичието на съгласуваност на избавителната интервенция. Руският следствен комитет обаче отхвърли да възобнови следствието.
Чак след 15 години пък - през март 2017-а, съизвършител в офанзивата в театъра беше наказан - на 19 години затвор . Прокуратурата изиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за околните на жертвите. Съдът обаче постанови освен по-малка присъда, само че и понижи желаните обезщетения - на половина.
Самият Закаев - доближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна частично виновността си, като съобщи, че не е знаел защо ще се употребява оръжието, което докарал на нападателите на театъра.
За интернационално търсене е разгласен още един съизвършител - Герихан Дудаев.
Самият Басаев бе премахнат през юли 2004 година в Ингушетия.
Емилия имала билет за друга дата, само че го сменила
По време на офанзивата в московския спектакъл вътре са трима българи - Емилия Узунова, която е с двойно поданство – българско и австрийско, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров. Двамата мъже имаха шанс и оцеляха, само че не и тя.
По-късно околните й описаха, че след нахлуването на терористите тя е съумяла да се обади на брачна половинка си във Виена, където живеели, и той незабавно отпътувал за съветската столица.
По-ирония на ориста в началото оповестяват на Димитър Узунов, че Емилия е жива и е открита в една от лечебните заведения. Той и двете им дъщери - 15-годишната тогава Александра и 12-годишната Ива, плачат от наслада, до момента в който не се оказава, че става дума за друга жена.
Първоначално им споделят, че българката е умряла от инфектиране на дробовете в резултат на липса на здравна помощ по време на тридневното заложничество.
Нейният брат - журналистът Иван Предов, обаче разяснява пред медии:
"Това са цялостни нелепости. Еми имаше съвършено здраве. Спортуваше. Смяташе да си купи и кану. Тя е извлечена и оставена дълго време като мъртвец на снега пред театъра, не й е била оказана никаква първа помощ и каквито и да било опити за избавяне с инжекции, изкуствено дишане и така нататък ".
В последна сметка излезе публично известие на австрийските управляващи, в което се споделяше, че трупът на Узунова е бил разпознат на 27 октомври в морга номер 9 от делегация на посолството. Присъствалите при разпознаването австрийски полицейски доктор и съветски медици са удостоверили, че гибелта й е вследствие на потребления газ .
Съпругът й по този начин и не е получава никакво обезщетение. Руските управляващи поемат единствено превозването на тялото до Виена.
След всичко, още един знак на ориста изплува от нещастието - Емилия имала билет за същата режисура, само че за друга дата. Сменила го обаче, с цел да придружи своя близка другарка – съветска учителка, която също умряла.
Днес пред спектакъл "Дубровка " има паметна плоча на жертвите, измежду които е записано и името на българката. Семейството й пък пази нейната сбирка от камбанки от целия свят, която другари допълват...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ