Плодовите сокове са по-вредни от тортите
Сред обичайните разногласия сред учените кое е потребно и кое – нездравословно, избухна бомба от следващото изобретение. Оказа се, че всевъзможни сладки питиета, в това число считаните за потребни плодови сокове, усилват 2 пъти риска за гибел от сърдечно-съдови болести при хората над 45-годишна възраст. Най-шокиращото обаче е в това, че бонбоните и сладкишите не оказват сходен резултат върху здравето.
Връзката сред сладкото и риска от гибел
Безспорен е фактът, че през последните години се появяват от ден на ден научни данни за вредата от захарта. Колкото по-голяма е нейната приложимост, толкоз повече тя се натрупва в организма във тип на мазнини. Следователно се покачва и рискът от всевъзможни хронични болести – и захарен диабет, и рак, и сърдечно-съдови болести.
Но проучвания, които потвърждават директна връзка сред приема на сладости и риска от летален излаз, съвсем не са провеждани по света. Американски учени направиха това и разгласиха своите резултати през март т.г.
Техният опит, траял 6 години, е с присъединяване на повече от 18 хиляди здрави доброволци на възраст над 45 година Участниците в проучването водели дневници, където съответно отбелязвали всички сладки неща, използвани от тях денем – питиета и артикули с високо наличие на захар, като газирани напитки, сокове, бонбони и подготвени закуски.
Ако някой от тях починел, изяснявали вероятната причина за гибелта му, в това число сърдечен припадък и други нарушавания в сърдечно-съдовата активност. Изяснило се следното: в случай че човек изпие повече от 0,7 л сладки питиета в денонощието, рискът да почине от исхемична болест на сърцето се усилва два пъти спрямо приема на по-малко от 30 мл. И още нещо – усилва се вероятността да почине по друга причина. Подобен резултат се появявал без значение от това имали ли са тестваните нездравословни привички, щедро ли са се хранели, какво било равнището на физическата им интензивност и прочие
Десертите нямат въздействие
А в този момент – внимание! Връзка сред покачвания риск от летален излаз и приема на сладости не е открита! Учените допускат, че при използването на сладки питиета захарта постъпва в организма на практика в чист тип, а от кифлите и сладкишите – дружно с мазнините и протеините, което затруднява навлизането й в кръвта.
Патогенното въздействие на чистата захар в сладките питиета се дължи на множеството бързи въглехидрати. След използването им следва внезапна смяна в гликемичния показател, скача равнището на захар в кръвта, а то не всеки път се „ гаси ” с инсулин. Тези въглехидрати се трансформират в мастни ресурси и през днешния ден кардиолозите приканват да се отделя голямо внимание на използването им. Те заемат челно място в развиването на атеросклерозата.
Това обаче не значи, че сладкишите са потребни – просто те са по-малко нездравословни.
Най-добре е да се ядат, а не да се пият
Яжте плодовете, не ги пийте!
Разбира се, плодовите сокове са разнообразни, имат нееднакво количество захар и гликемичен показател. След използването им обаче в организма попада повече глюкоза, в сравнение с при изяждане на плода, от който са направени. От тази позиция чаят със захар също не е целесъобразен, по-добре е да се приема със сушени плодове. Соковете също следва да се разреждат или въобще вместо тях да се пие водичка.
Най-вреден в класацията се оказва гроздовият сок, а най-„ спокоен ” – доматеният. Непременно следете етикета за наличието на захар и въглехидрати.
Авторите на проучването считат, че лекарите, които предизвестяват за факторите за риск от сърдечно-съдова злополука, безусловно би трябвало да изяснят дали пациентите им пият (а не ядат) сладичко.
Фрешовете – ненужна захар или чаша здраве?
Общото сред прясно изцедените сокове от разнообразни плодове е, че съдържат съсредоточена плодова захар, която поради неналичието на фибри (отстранени с пулпата при изстискването) се усвоява бързо в кръвта и повишава инсулина. С други думи, резултатът върху тялото от плодовия фреш не е по-различен от резултата, който провокира всеки различен десерт.
Нека обаче създадем едно разграничаване – добре е, в случай че консумирате фреша като независимо хранене, междинна утринна или следобедна закуска и не хапвате друго сладко денем. Но в случай че го пиете в допълнение, тогава несъмнено захарта ви идва допълнително. За оптимално асимилиране на потребните субстанции е добре той да се приема като независимо хранене, на гладно, минимум половин час преди или два часа след друго хранене.
Нека не забравяме, че сокът не е вода, а храна!
Другата позиция: няма нараснал риск от диабет
Неотдавна авторитетното научно списание Journal of Nutritional Sciencе разгласява противоположни на цитираните резултати.
Американците са анализирали данните от 18 проучвания, провеждани в разнообразни места на света: Европа – Испания, Франция, Дания и Англия, Азия – Китай и Иран, и Северна Америка – Съединени американски щати и Мексико.
Участниците в опита ежедневно пиели един тип плодов сок – от грозде, нар, мандарина, грейпфрут, портокал, ябълка, боровинка. Оказало се, че използването на 100%-ов плодов сок на гладно не оказва значително въздействие на равнището на глюкозата в кръвта.
Освен това учените стигнали до извода, че използването на плодов сок не въздейства значително върху инсулиновата устойчивост, която при пиещите фреш от нар се оказала значително по-ниска от контролната група.
Ако ежедневно се пие по чаша, а даже и повече, сок, рискът от диабет не се усилва, тъй като във всяка напитка от друг плод има неповторими биоактивни субстанции.
Сокът от нар понижава инсулиновата устойчивост.
Връзката сред сладкото и риска от гибел
Безспорен е фактът, че през последните години се появяват от ден на ден научни данни за вредата от захарта. Колкото по-голяма е нейната приложимост, толкоз повече тя се натрупва в организма във тип на мазнини. Следователно се покачва и рискът от всевъзможни хронични болести – и захарен диабет, и рак, и сърдечно-съдови болести.
Но проучвания, които потвърждават директна връзка сред приема на сладости и риска от летален излаз, съвсем не са провеждани по света. Американски учени направиха това и разгласиха своите резултати през март т.г.
Техният опит, траял 6 години, е с присъединяване на повече от 18 хиляди здрави доброволци на възраст над 45 година Участниците в проучването водели дневници, където съответно отбелязвали всички сладки неща, използвани от тях денем – питиета и артикули с високо наличие на захар, като газирани напитки, сокове, бонбони и подготвени закуски.
Ако някой от тях починел, изяснявали вероятната причина за гибелта му, в това число сърдечен припадък и други нарушавания в сърдечно-съдовата активност. Изяснило се следното: в случай че човек изпие повече от 0,7 л сладки питиета в денонощието, рискът да почине от исхемична болест на сърцето се усилва два пъти спрямо приема на по-малко от 30 мл. И още нещо – усилва се вероятността да почине по друга причина. Подобен резултат се появявал без значение от това имали ли са тестваните нездравословни привички, щедро ли са се хранели, какво било равнището на физическата им интензивност и прочие
Десертите нямат въздействие
А в този момент – внимание! Връзка сред покачвания риск от летален излаз и приема на сладости не е открита! Учените допускат, че при използването на сладки питиета захарта постъпва в организма на практика в чист тип, а от кифлите и сладкишите – дружно с мазнините и протеините, което затруднява навлизането й в кръвта.
Патогенното въздействие на чистата захар в сладките питиета се дължи на множеството бързи въглехидрати. След използването им следва внезапна смяна в гликемичния показател, скача равнището на захар в кръвта, а то не всеки път се „ гаси ” с инсулин. Тези въглехидрати се трансформират в мастни ресурси и през днешния ден кардиолозите приканват да се отделя голямо внимание на използването им. Те заемат челно място в развиването на атеросклерозата.
Това обаче не значи, че сладкишите са потребни – просто те са по-малко нездравословни.
Най-добре е да се ядат, а не да се пият
Яжте плодовете, не ги пийте! Разбира се, плодовите сокове са разнообразни, имат нееднакво количество захар и гликемичен показател. След използването им обаче в организма попада повече глюкоза, в сравнение с при изяждане на плода, от който са направени. От тази позиция чаят със захар също не е целесъобразен, по-добре е да се приема със сушени плодове. Соковете също следва да се разреждат или въобще вместо тях да се пие водичка.
Най-вреден в класацията се оказва гроздовият сок, а най-„ спокоен ” – доматеният. Непременно следете етикета за наличието на захар и въглехидрати.
Авторите на проучването считат, че лекарите, които предизвестяват за факторите за риск от сърдечно-съдова злополука, безусловно би трябвало да изяснят дали пациентите им пият (а не ядат) сладичко.
Фрешовете – ненужна захар или чаша здраве?
Общото сред прясно изцедените сокове от разнообразни плодове е, че съдържат съсредоточена плодова захар, която поради неналичието на фибри (отстранени с пулпата при изстискването) се усвоява бързо в кръвта и повишава инсулина. С други думи, резултатът върху тялото от плодовия фреш не е по-различен от резултата, който провокира всеки различен десерт.
Нека обаче създадем едно разграничаване – добре е, в случай че консумирате фреша като независимо хранене, междинна утринна или следобедна закуска и не хапвате друго сладко денем. Но в случай че го пиете в допълнение, тогава несъмнено захарта ви идва допълнително. За оптимално асимилиране на потребните субстанции е добре той да се приема като независимо хранене, на гладно, минимум половин час преди или два часа след друго хранене.
Нека не забравяме, че сокът не е вода, а храна!
Другата позиция: няма нараснал риск от диабет
Неотдавна авторитетното научно списание Journal of Nutritional Sciencе разгласява противоположни на цитираните резултати. Американците са анализирали данните от 18 проучвания, провеждани в разнообразни места на света: Европа – Испания, Франция, Дания и Англия, Азия – Китай и Иран, и Северна Америка – Съединени американски щати и Мексико.
Участниците в опита ежедневно пиели един тип плодов сок – от грозде, нар, мандарина, грейпфрут, портокал, ябълка, боровинка. Оказало се, че използването на 100%-ов плодов сок на гладно не оказва значително въздействие на равнището на глюкозата в кръвта.
Освен това учените стигнали до извода, че използването на плодов сок не въздейства значително върху инсулиновата устойчивост, която при пиещите фреш от нар се оказала значително по-ниска от контролната група.
Ако ежедневно се пие по чаша, а даже и повече, сок, рискът от диабет не се усилва, тъй като във всяка напитка от друг плод има неповторими биоактивни субстанции.
Сокът от нар понижава инсулиновата устойчивост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ