Сред тези сиви отчаяния Сред тези сиви отчаяния, които кърмят мойта

Сред тези сиви обезверения

Сред тези сиви обезверения,
които кърмят мойта плът
с горчиви горестни знания
и с заболели знаци на ласкание
бедния ми път
далеч към лабиринтни сгради,
които стягат и душат
душата в каменни мълчания -

аз бих останал горделив и корав
към всяка гибел
- без съчувствие!
и бих потърсил очакване
в убийствения водовърт
на черни демонски гадания
или
- останал без стремежи -
изпаднал бих за лишен път
в безплодни блудни разкаяния
затуй:
че вижда ме светът -
че пия ведрите сияния
на великодушната небесна корав -
затуй:
че блазни ме гласът
на новолунните мечтания -

ако да нямах в своя път
на несъзнателни изгнания
едно последно омагьосване:
Часът на Твойта Златна Плът.

" Писателю,

Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния звук на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, хубостта е за тебе празник. Но този себелюбив твой празник – твой празник – какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с основна писмен знак? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя лирика – то е единствено частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази – ти ги съчиняваш единствено за свое лично наслаждение. И по тази причина те не трогват никого с изключение на тебе и твоите другари. И по тази причина твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.

Защото Животът е казуса. "

Аз бих обичал мойто благополучие

Аз бих обичал мойто благополучие
и моите инцидентни наслади,
аз бих обкичил в сластолюбие
съня на всичките си младости,
във всеки сладостен час причестяване
бих взел от късите си наслади

- в случай че да бях в тоз свят един,
не измежду усмивки без присъединяване,
ако на бе зад всяко благополучие
скрит боязън,
в случай че не бях самин
аз кръстен с горкото причестяване
на жълт неврастеничен Сплин.