Преподавател устроил цяло шоу напук на студентите си
Сред студентите работи предписание: в случай че преподавателят не пристигна 15 минути след началото на занятието, то могат самоуверено да си вървят. Ами в случай че при преподавателя не дойдат студентите? Какво да прави той в тази обстановка?
Ще ви разкажем много занимателната история на професор Адам Хит Авитъбъл, на чиято лекция не пристигнал нито един студент. Първоначално професорът, който е и комик, се разстроил, само че след това се отнесъл към обстановката с огромно възприятие за комизъм. Ето какви постове пуска в туитър преподавателят от празната образователна зала:
14:29 – „ Занятието трябваше да стартира преди половин час. Все още няма студенти. Стори ми се, че един от тях влезе, само че се оказа единствено админът. Който ми се изсмя “.
14:35 – „ Минаха още 5 минути. Започнах да се колебая в себе си. Да не би да съм им споделил, че няма да има занимание?Днес четвъртък ли е? Сънувам ли? “
14:39 – „ Толкова е безшумно. Всеки път, когато чуя, че се отваря вратата, ставам и се усмихвам. Но никой не влиза в класната стая, ще си умра вътре “.
14:45 – „ Изминаха 45 минути от урока. Все още няма студенти. Ставам параноик. Да не би вратата на стаята е затворена? Проверих. Не е “.
14:48 – „ Ами в случай че всички в света са умрели? Навярно е имало неочаквана зомби офанзива, а аз съм оживял самичък в своята стая? “
14:55 – „ На прозореца кацна птица. Поканих я на моя урок по алгебра. Отказа и отлетя. Дано го изяде котка “.
14:58 – „ Написах сюжет, в който всички мои студенти попадат в ужасна автоатастрофа и по тази причина са закъснели “.
14:59 – „ Проверих си мейла да видя да не съм пропуснал нещо. Нямам никакви имейли. Това е необичайно. Да не съм починал? Мъртъв ли съм? Това пъкълът ли е? “
15:04 – „ Списъкът със студентите е празен като душата ми. Трябва да хапвам тези бонбони самичък (показва фотография на бонбони) “.
15:06 – „ Може би просто би трябвало да стартира да чета лекцията? Студентите ще чуят говорене и ще влязат. Няма да е откачено? Нали? “
15:08 – „ Кълна се в Бога, в случай че това е смешка, евентуално ще падна и ще заплача “.
15:10 – „ Светлината в кабинета изгасна автоматизирано. Станах да се пораздвижа в близост, с цел да ги пусна още веднъж, само че какъв е смисълът “.
15:14 – „ Отвън чух гласове. Отидох до прозореца с вяра в сърцето. Оказаха се някакви деца на колелета си, които се забавляваха “.
15:15 – „ Защо не сте на учебно заведение? Вашият преподавател има потребност от вас! “ – извиках аз през затворения прозорец и им демонстрирах междинен пръст.
15:20 – „ Започнах да давам имена на столовете в образователната стая. Фънфети е ученикът първенец. Чармандър е хулиганът “.
15:23 – „ Написах писмо на своя началник. „ КЪДЕ СА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ???!!?? “ Няма отговор “.
15:25 – „ Тогава се случи. Чух вратата да се отваря. Стъпките се усилваха, като че ли някой приближаваше. Възможно ли е? Студент? Закъснял с час и половина? “
15:28 – „ Не “.
15:32 – „ Това е. Предавам се. Събирам си нещата и се прибирам у дома. Очевидно това е знак, че не е трябвало през днешния ден да преподавам на никого “.
На занятието на професора по този начин и не пристигнал никой. Дошли някакви студенти, само че просто им трябвало компютър. В този ден Адам по този начин и не прочел лекцията си.
Но неговите туитове били споделени от хиляди консуматори. В тази връзка Адам написал:
„ Съдейки по това, какъв брой индивида ми писаха, че на драго сърце биха пристигнали на мое занимание, чакам към 10 хиляди студенти този вторник “.
