Elevador da Glória - от национален паметник до злощастен убиец
Сред стръмните улички на Лисабон, които от епохи се изкачват почтено против гравитацията, стои един самобитен знак на града - Elevador da Glória. Краткото, само че завладяващо пътешестване сред кварталите Restauradores и Bairro Alto е било не просто улеснение, само че и наслада за хиляди поданици и туристи. До през вчерашния ден.
Кой е най-евтиният град в Западна Европа
И за какво си коства да го посетим
В сряда вечер, 3 септември 2025 година, към 18:05 ч., идиличното пътешестване се трансформира в призрачен сън. Един от вагоните се освободи от контрола си, заради ненадейно разкъсан кабел, и се запъти с гневна скорост надолу, излизайки от релсите.
Свидетели разказват по какъв начин вагончето " удря с брутална мощ и се сгромолясва като кашон без спирачки ", до момента в който другото, което е трябвало да изкачи назад, остава видимо непокътнато, отбелязва The Guardian. Хаосът е цялостен, пасажери бягат и крещят, а някои даже се хвърлят през прозорците в суматоха.
Починали са минимум 15 души, а 18 са ранени, от които петима в сериозно положение, в това число дете. Сред починалите има и задгранични жители, само че идентичностите към момента не са оповестени.
Португалия разгласи народен ден на печал, а община Лисабон три дни печал в града. Президентът Марсело Ребело де Соуза и кметът Карлос Моедаш показаха дълбока съпричастност и настояха за бързо следствие. Carris, операторът на фуникуляра, твърди, че всички протоколи за поддръжка са били следвани, все пак, хора от улиците загатват анулирана социална поръчка и обвинявания в несъответстващо поддържане.
До привършване на следствието останалите фуникуляри (Bica, Lavra и други) са краткотрайно спрени за инспекции на сигурността
Вагоните на фуникуляра твъгват за първи път на 24 октомври 1885 година. Първоначално са парни, а след това хидравлични. Те са преобразени през 1915 година, когато са електрифицирани.
В продължение на десетилетия Elevador da Glória се трансформира в жив знак, прекарващ към 3 милиона души годишно по своята наклонена пътека.
Самото пътешестване е малко - едвам 265 метра, само че то преодолява близо 45 метра денивелация с 18% надолнище. За минути човек се изкачва от оживения център на Лисабон към високото, където стартират тесните улички на Bairro Alto. Това не е просто комфортен превоз, само че самобитна дребна атракция, в която времето като че ли стопира.
Двете вагончета на Elevador da Glória, боядисани в ярки цветове, постоянно украсени със пласт графити, се движат по едно и също време, като едното изкачва, до момента в който другото слиза. Вътре пасажерите са накацали по дървените пейки или гледат през прозорците, откъдето се открива една от най-емблематичните гледки в Лисабон - към централната част на града и замъка São Jorge.
През 2002 година фуникулярът е разгласен за народен монумент, което е самопризнание за неговата историческа и културна стойност. Той става не просто транспортна връзка, а знак, жива връзка с предишното, която продължава да носи сексапил в всекидневието на града.
Яна Титова ни придвижва в " Лисабон ” на сцената на Младежкия спектакъл
17 години по-късно тя се завръща в театъра, само че като режисьор
Elevador da Glória е доказателство, че от време на време точно късите пътувания оставят най-силни мемоари. Той е освен асансьор по релси, а и част от душата на Лисабон - град, в който остарялото и новото постоянно вървят ръка за ръка.
Кой е най-евтиният град в Западна Европа
И за какво си коства да го посетим
В сряда вечер, 3 септември 2025 година, към 18:05 ч., идиличното пътешестване се трансформира в призрачен сън. Един от вагоните се освободи от контрола си, заради ненадейно разкъсан кабел, и се запъти с гневна скорост надолу, излизайки от релсите.
Свидетели разказват по какъв начин вагончето " удря с брутална мощ и се сгромолясва като кашон без спирачки ", до момента в който другото, което е трябвало да изкачи назад, остава видимо непокътнато, отбелязва The Guardian. Хаосът е цялостен, пасажери бягат и крещят, а някои даже се хвърлят през прозорците в суматоха.
Починали са минимум 15 души, а 18 са ранени, от които петима в сериозно положение, в това число дете. Сред починалите има и задгранични жители, само че идентичностите към момента не са оповестени.
Португалия разгласи народен ден на печал, а община Лисабон три дни печал в града. Президентът Марсело Ребело де Соуза и кметът Карлос Моедаш показаха дълбока съпричастност и настояха за бързо следствие. Carris, операторът на фуникуляра, твърди, че всички протоколи за поддръжка са били следвани, все пак, хора от улиците загатват анулирана социална поръчка и обвинявания в несъответстващо поддържане.
До привършване на следствието останалите фуникуляри (Bica, Lavra и други) са краткотрайно спрени за инспекции на сигурността
Вагоните на фуникуляра твъгват за първи път на 24 октомври 1885 година. Първоначално са парни, а след това хидравлични. Те са преобразени през 1915 година, когато са електрифицирани.
В продължение на десетилетия Elevador da Glória се трансформира в жив знак, прекарващ към 3 милиона души годишно по своята наклонена пътека.
Самото пътешестване е малко - едвам 265 метра, само че то преодолява близо 45 метра денивелация с 18% надолнище. За минути човек се изкачва от оживения център на Лисабон към високото, където стартират тесните улички на Bairro Alto. Това не е просто комфортен превоз, само че самобитна дребна атракция, в която времето като че ли стопира.
Двете вагончета на Elevador da Glória, боядисани в ярки цветове, постоянно украсени със пласт графити, се движат по едно и също време, като едното изкачва, до момента в който другото слиза. Вътре пасажерите са накацали по дървените пейки или гледат през прозорците, откъдето се открива една от най-емблематичните гледки в Лисабон - към централната част на града и замъка São Jorge.
През 2002 година фуникулярът е разгласен за народен монумент, което е самопризнание за неговата историческа и културна стойност. Той става не просто транспортна връзка, а знак, жива връзка с предишното, която продължава да носи сексапил в всекидневието на града.
Яна Титова ни придвижва в " Лисабон ” на сцената на Младежкия спектакъл
17 години по-късно тя се завръща в театъра, само че като режисьор
Elevador da Glória е доказателство, че от време на време точно късите пътувания оставят най-силни мемоари. Той е освен асансьор по релси, а и част от душата на Лисабон - град, в който остарялото и новото постоянно вървят ръка за ръка.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ