Пет футболни легенди, които засенчват днешните звезди
Сред статистика, галактически трансферни суми, постове и мнения в обществени мрежи, от време на време забравяме, че не постоянно е бил математика. Някога той беше лирика, а не диаграма, демонстрация на върхови естествени инстинкти, а не систематичен логаритъм и пресмятане, изкуство, а освен студена страгегия и тактичност.
Днешните футболни звезди с изключение на физически умения безспорно носят в себе си и частици необяснима талантливост, само че наподобяват повече на напълно настроени машини в сравнение с вдъхновяващи създатели. С помощта на технологиите и щабовете от специалисти с преносими компютри, грешките са сведени до хигиеничен най-малко, само че постоянно цената за това е магията, която трансформира 90-те минути на терена в освен това от съревнование сред тимове и в приятност за фена.
Днес, на и в мобилното приложение на водещия български букмейкър, добре прочут като спонсор на родния гранд ЦСКА, десетки и стотици пазари за залози за всяка футболна среща допълват удоволствието от футболната магия и играта на днешните магьосници е нея.
В тази публикация обаче ще си напомним петима играчи, които бяха евентуално по-добри от сегашните звезди, без поддръжката на щабове от експерти зад тила си, без лайкове и въздишки в социалките и които гонеха неуморно успеха, само че също и въодушевяваха по безподобен метод.
Пол Гаскойн
Пол Гаскойн, или както го назоваха в Англия „ Газа “, е като воин на Шекспир - талантлив, занимателен, от време на време до комичност, само че и драматичен в своите самоунищожителни моменти..
На Европейското състезание през 1996 година в родината му, срещу Шотландия той сътвори един от най-незабравимите голове в историята на британския футбол. С брилянтно първо допиране трансферира бранител, а по-късно със мълниеносен удар подсигурява успеха на своя тим. Този гол остави неизлечима диря в британския футболен фолклор и не бе просто гол, а феноменално увещание на света, че играта е основана точно в Англия.
Извън терена обаче, демоните му постоянно дебнеха в сянка. Алкохолът, депресията и натискът на славата го смачкаха и докараха до последна беднотия и обществени унижения. Гаскойн остана знак на нещо, което към този момент съвсем липсва: уязвимата, човешка страна на гения, която актуалният футбол като че ли се пробва да почисти. И тъкмо по тази причина е паметен.
Диего Армандо Марадона
Да гледаш Марадона с топка в крайници беше като да наблюдаваш знамение в действително време. Неговият дрибъл не се подчиняваше на физиката, а на вдъхновението. Той не просто играеше – управляваше пространството към себе си. Ниският му растеж, ниският център на тежестта и безукорният надзор над топката създаваха илюзията, че самата гравитация се огъва по негово предпочитание.
Световното състезание през 1986 година бе сцената на неговото великолепие. И той го реализира даже не толкоз със спечелването на купата, колкото с един единствен мач преди този момент. Голът с ръка против Англия бе безсрамен и ослепителен по едно и също време, тъкмо като самия него, а второто му попадение в същия мач, когато дриблира през половината тим на противника и остави британската защита безпомощна бе оповестено за „ гол на века “.
Марадона въобще не беше ангел. Той беше вихър. Но точно такива хора вършат играта велика. В ерата на клиничната точност и роботизираната успеваемост, неговият жанр остава непостижим.
Зинедин Зидан
Зинедин Зидан не играеше футбол – той го рисуваше. Всяко негово придвижване изглеждаше авансово хореографирано въплъщение на самата хармония в този спорт. Пасовете му бяха като нарисувани с четка, придвижванията му – като танц, а контролът на топката ще си остане вероятно непостижим.
Но зад тази грациозност тлееше огън. Тиха гняв, която избухна трагично във финала на Световното състезание през 2006 година – последният мач в кариерата му, която приключи кариерата си не с овации, а с червен картон, след оня популярен удар с глава против Марко Матераци.
Кой би не запомнил гола му с левия крайник във финала на Шампионската лига през 2002 година – оня шедьовър против Байер Леверкузен, който бе толкоз сложен, че изглеждаше неосъществим? Или по какъв начин през 1998 година, в най-важния мач за Франция, разглоби на съставни елементи великия народен тим на Бразилия?
Зизу не беше най-бързият, не беше и най-силният. Но той твореше с играта си. Разбираше я оттатък схемите и тактиките. Неговата игра беше като джаз – импровизация, в която всеки звук имаше значение.
Йохан Кройф
Преди Гуардиола, тики-така и модерния футбол, съществуваше един човек, който към този момент виждаше бъдещето: Йохан Кройф. Той не просто играеше – той градеше футбола.
Той стъпи на раменете на колоси, само че остави неповторима своя диря. С Аякс трансформира “тоталния футбол ” на Ринус Михелс в шедьовър – симфония от придвижване, пространство и темп. С националния тим на Нидерландия твореше магия, която промени вечно философията на играта, въпреки че може би таман от него и съвременниците му в тима стартира този фетиш към механичната точност и успеваемост, който господства през днешния ден. Но на терена Кройф беше и актьор, отвън него – мъдрец и бунтовник, а в съблекалнята – подстрекател.
Кройф играеше по този начин, както един диригент води оркестъра: с убеденост, почит и грациозен надзор. Всеки негов пас не беше просто подаване – беше предвестител за нещо по-велико. Пространствата, които виждаше, не съществуваха за останалите играчи, до момента в който той не ги сътвори. Той беше повече от играч – беше дипломат на бъдещето.
И до през днешния ден въздействието му се усеща, само че никой не може да бъде новият Йохан Кройф, тъй като той не беше резултат от система – той я сътвори.
Ференц Пушкаш
В една ера, в която терените бяха кални, топките – тежки, а бутонките – наказване за краката, един мъж сияеше с игра, почтена за друга действителност. Неговото име е Ференц Пушкаш. И в случай че през днешния ден има разнообразни високотехнологични системи, които мерят и пресмятат всяко придвижване, тогава е имало Пушкаш.
През 1953 година с Унгария унижи Англия с 6:3 посред „ Уембли “ в мач, който предефинира разбирането за европейски футбол. Беше перлата на великия тим на унгарците, чието придвижване без топка и позиционно схващане бяха изпреварили времето си с поне десетилетие.
След бягството от комунистическа Унгария и двугодишната възбрана да играе от УЕФА, искрено надебелял с 12 кг над нормата, всички имаха вяра, че кариерата му е завършила. Но Реал Мадрид му подаде ръка и бе заплатен обилно от удивителния маджарин.
Пушкаш означи 242 гола в 262 мача за „ кралския клуб “. Спечели пет пъти Ла Лига, три пъти Купата на европейските първенци (КЕШ), Интерконтиненталната и Купата на краля. Направи го гордо изпъчил коремче, без GPS тренировки, без диетолог и без медиен отдел зад тила си. Направи го единствено с топка и инстинкт, а целият футболен свят бе в краката му.
От уеб страницата на водещият български букмейкър припомнят, че присъединяване в хазартни игри и спортни залози не е единствено развлечение и може да докара до насърчаване на взаимозависимост.
Днешните футболни звезди с изключение на физически умения безспорно носят в себе си и частици необяснима талантливост, само че наподобяват повече на напълно настроени машини в сравнение с вдъхновяващи създатели. С помощта на технологиите и щабовете от специалисти с преносими компютри, грешките са сведени до хигиеничен най-малко, само че постоянно цената за това е магията, която трансформира 90-те минути на терена в освен това от съревнование сред тимове и в приятност за фена.
Днес, на и в мобилното приложение на водещия български букмейкър, добре прочут като спонсор на родния гранд ЦСКА, десетки и стотици пазари за залози за всяка футболна среща допълват удоволствието от футболната магия и играта на днешните магьосници е нея.
В тази публикация обаче ще си напомним петима играчи, които бяха евентуално по-добри от сегашните звезди, без поддръжката на щабове от експерти зад тила си, без лайкове и въздишки в социалките и които гонеха неуморно успеха, само че също и въодушевяваха по безподобен метод.
Пол Гаскойн
Пол Гаскойн, или както го назоваха в Англия „ Газа “, е като воин на Шекспир - талантлив, занимателен, от време на време до комичност, само че и драматичен в своите самоунищожителни моменти..
На Европейското състезание през 1996 година в родината му, срещу Шотландия той сътвори един от най-незабравимите голове в историята на британския футбол. С брилянтно първо допиране трансферира бранител, а по-късно със мълниеносен удар подсигурява успеха на своя тим. Този гол остави неизлечима диря в британския футболен фолклор и не бе просто гол, а феноменално увещание на света, че играта е основана точно в Англия.
Извън терена обаче, демоните му постоянно дебнеха в сянка. Алкохолът, депресията и натискът на славата го смачкаха и докараха до последна беднотия и обществени унижения. Гаскойн остана знак на нещо, което към този момент съвсем липсва: уязвимата, човешка страна на гения, която актуалният футбол като че ли се пробва да почисти. И тъкмо по тази причина е паметен.
Диего Армандо Марадона
Да гледаш Марадона с топка в крайници беше като да наблюдаваш знамение в действително време. Неговият дрибъл не се подчиняваше на физиката, а на вдъхновението. Той не просто играеше – управляваше пространството към себе си. Ниският му растеж, ниският център на тежестта и безукорният надзор над топката създаваха илюзията, че самата гравитация се огъва по негово предпочитание.
Световното състезание през 1986 година бе сцената на неговото великолепие. И той го реализира даже не толкоз със спечелването на купата, колкото с един единствен мач преди този момент. Голът с ръка против Англия бе безсрамен и ослепителен по едно и също време, тъкмо като самия него, а второто му попадение в същия мач, когато дриблира през половината тим на противника и остави британската защита безпомощна бе оповестено за „ гол на века “.
Марадона въобще не беше ангел. Той беше вихър. Но точно такива хора вършат играта велика. В ерата на клиничната точност и роботизираната успеваемост, неговият жанр остава непостижим.
Зинедин Зидан
Зинедин Зидан не играеше футбол – той го рисуваше. Всяко негово придвижване изглеждаше авансово хореографирано въплъщение на самата хармония в този спорт. Пасовете му бяха като нарисувани с четка, придвижванията му – като танц, а контролът на топката ще си остане вероятно непостижим.
Но зад тази грациозност тлееше огън. Тиха гняв, която избухна трагично във финала на Световното състезание през 2006 година – последният мач в кариерата му, която приключи кариерата си не с овации, а с червен картон, след оня популярен удар с глава против Марко Матераци.
Кой би не запомнил гола му с левия крайник във финала на Шампионската лига през 2002 година – оня шедьовър против Байер Леверкузен, който бе толкоз сложен, че изглеждаше неосъществим? Или по какъв начин през 1998 година, в най-важния мач за Франция, разглоби на съставни елементи великия народен тим на Бразилия?
Зизу не беше най-бързият, не беше и най-силният. Но той твореше с играта си. Разбираше я оттатък схемите и тактиките. Неговата игра беше като джаз – импровизация, в която всеки звук имаше значение.
Йохан Кройф
Преди Гуардиола, тики-така и модерния футбол, съществуваше един човек, който към този момент виждаше бъдещето: Йохан Кройф. Той не просто играеше – той градеше футбола.
Той стъпи на раменете на колоси, само че остави неповторима своя диря. С Аякс трансформира “тоталния футбол ” на Ринус Михелс в шедьовър – симфония от придвижване, пространство и темп. С националния тим на Нидерландия твореше магия, която промени вечно философията на играта, въпреки че може би таман от него и съвременниците му в тима стартира този фетиш към механичната точност и успеваемост, който господства през днешния ден. Но на терена Кройф беше и актьор, отвън него – мъдрец и бунтовник, а в съблекалнята – подстрекател.
Кройф играеше по този начин, както един диригент води оркестъра: с убеденост, почит и грациозен надзор. Всеки негов пас не беше просто подаване – беше предвестител за нещо по-велико. Пространствата, които виждаше, не съществуваха за останалите играчи, до момента в който той не ги сътвори. Той беше повече от играч – беше дипломат на бъдещето.
И до през днешния ден въздействието му се усеща, само че никой не може да бъде новият Йохан Кройф, тъй като той не беше резултат от система – той я сътвори.
Ференц Пушкаш
В една ера, в която терените бяха кални, топките – тежки, а бутонките – наказване за краката, един мъж сияеше с игра, почтена за друга действителност. Неговото име е Ференц Пушкаш. И в случай че през днешния ден има разнообразни високотехнологични системи, които мерят и пресмятат всяко придвижване, тогава е имало Пушкаш.
През 1953 година с Унгария унижи Англия с 6:3 посред „ Уембли “ в мач, който предефинира разбирането за европейски футбол. Беше перлата на великия тим на унгарците, чието придвижване без топка и позиционно схващане бяха изпреварили времето си с поне десетилетие.
След бягството от комунистическа Унгария и двугодишната възбрана да играе от УЕФА, искрено надебелял с 12 кг над нормата, всички имаха вяра, че кариерата му е завършила. Но Реал Мадрид му подаде ръка и бе заплатен обилно от удивителния маджарин.
Пушкаш означи 242 гола в 262 мача за „ кралския клуб “. Спечели пет пъти Ла Лига, три пъти Купата на европейските първенци (КЕШ), Интерконтиненталната и Купата на краля. Направи го гордо изпъчил коремче, без GPS тренировки, без диетолог и без медиен отдел зад тила си. Направи го единствено с топка и инстинкт, а целият футболен свят бе в краката му.
От уеб страницата на водещият български букмейкър припомнят, че присъединяване в хазартни игри и спортни залози не е единствено развлечение и може да докара до насърчаване на взаимозависимост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ