Всички се питат: Ще скочат ли лихвите по кредитите с въвеждането на еврото
Сред главните опасения на българските консуматори е какво ще стане с лихвите по техните банкови заеми, откакто България публично влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година Според някои, неизбежният резултат ще е покачване на лихвите, макар че Законът за въвеждането на еврото в България категорично го не разрешава.
Условието е написано в член 44, алинея 3, която гласи, че:
" Към датата на въвеждане на еврото новият лихвен %, използван по контракти за заем с изменчив лихвен %, не може да е по-висок от размера на лихвения % по тях преди датата на въвеждане на еврото. “
Следващата алинея пък сочи, че същото се отнася и за контракти с закрепена рента.
При контракт за заем, в който е контрактуван закрепен лихвен %, към датата на въвеждане на еврото лихвеният % остава подобен, какъвто е бил контрактуван преди датата на въвеждане “, излиза наяве от алинея 4 на член 44 на Закона.
И въпреки всичко, в последните седмици в експертните среди се повдигна тематиката какво ще стане, в случай че банките решат да трансформират базата, на която дефинират размера на своите лихви, и преминат към европейския показател EURIBOR и дали няма това да оскъпи заемите.
Понастоящем, заемите в България се оферират с закрепен или изменчив лихвен %. При закрепената рента банката и потребителят договарят един непрекъснат лихвен % за целия период на контракта.
Друг вид рента е променливата, чийто размер е общ брой от два детайла – референтен лихвен % и закрепена надбавка, определяна самостоятелно за всеки кредитополучател.
Референтната рента се пресмята от самостоятелни органи (като Българска национална банка) и може да е показател или знак. Банките разчитат на него, с цел да предложат лихви, които са съответни за положението на икономическата система.
До 2018 година подобен знак за българските банки бе показателят СОФИБОР (Sofibor), само че след влизането в действие на нови европейски регулации, той спря да съществува. Тогава всяка банка трябваше да избере с какво да го размени, а изискването бе изборът да включва ясни и обществено налични знаци.
Понастоящем решението какъв да е употребяваният показател продължава да се взима независимо от всяка комерсиална банка.
Предстоящото въвеждане на еврото порoди опасения, че финансовите институции ще бъдат принудени да употребяват EURIBOR (Euro Interbank Offer Rate) – показателят, който европейските банки употребяват за установяване на своите лихви, които сега са по-високи от българските.
Въпросът е настоящ на фона на към момента мощния кредитен напредък и на изтеглените 700 млн. лева в заеми единствено през месец октомври.
Темата за бъдещето на лихвите в България бе наранена по време на конференция, провела се във вторник в София. На нея разнообразни специалисти от банковия бранш се сплотиха към мнението, че няма изгледи лихвите по заемите у нас да се трансформират след въвеждането на единната валута.
Банките по-скоро няма да се изкушат да трансформират базата (за лихвите), тъй като, употребявайки локални показатели, ние, на процедура, митигираме (смекчаваме) лихвения риск “, съобщи Цветослав Димов, основен финансов и изпълнителен шеф на Банка ДСК и член на УС.
Той изясни, че това, което банките заплащат по депозитите, го дават по заемите.
От страна на банките, аз не виждам огромен тласък, най-малко на този стадий, за прекосяване към EURIBOR показателя “, заключи Димов, прогнозирайки, че лихвите ще останат ниски.
Теодор Маринов, член на УС и изпълнителен шеф „ Финанси “ в ОББ, изрази убеденост, че крайното равнище на лихвите следващата година няма да бъде по-различно, а дали то ще се базира на EURIBOR, или различен показател, ще зависи от самите банки.
Лихвената база е въпрос на решение на всяка банка “, посочи той.
Някогашният подуправител в Българска народна банка, някогашен длъжностен финансов министър (2013 г.) и понастоящем член на Надзорния съвет на банка ДСК, Калин Христов, обаче даде и друга позиция. Той подсети, че от 2022 година насам Европейската централна банка (ЕЦБ) е почнала цикъл на стягане на паричната политика (т.е. покачване на лихвите), само че в България това не се е случило заради високата ликвидност на банковата система.
При олигополистичен пазар с четири банки, които имат 80% от новоотпуснатия заем, този, който пръв тръгне да усилва лихвите, ще загуби пазарен дял. Тази среда ще продължи да работи и идната година, по тази причина няма пазарни условия лихвите да стартират да се усилват “, предвижда той.
И добави, че това предписание е „ структуроопределено “, само че в случай че средата се смени, „ доста неща ще се сменят “.
Това е функционалност не на еврото, а функционалност на структурата на пазара “, заключи Христов.
Истината обаче е, че някои български банки към този момент употребяват EURIBOR, като ОББ, която на уеб страницата си написа:
EURIBOR е лихвеният %, предлаган от първокласните банки, участващи на Лондонския междубанков пазар, за депозити в евро. Лизинговите схеми, предлагани от ОББ Интерлийз (при финансиране в евро), се актуализират на всеки 90 дни, съгласно настоящия тримесечен EURIBOR “.
ОТП Лизинг, дъщерно лизингово сдружение на Банка ДСК, също употребява този показател:
Към момента на подписване на контракта се ползва референтен лихвен % в размер на 3-месечен ЕURIBOR, избран към края на тримесечието, предхождащо последното приключено календарно тримесечие преди сключването на контракта “, показват от там.
Условието е написано в член 44, алинея 3, която гласи, че:
" Към датата на въвеждане на еврото новият лихвен %, използван по контракти за заем с изменчив лихвен %, не може да е по-висок от размера на лихвения % по тях преди датата на въвеждане на еврото. “
Следващата алинея пък сочи, че същото се отнася и за контракти с закрепена рента.
При контракт за заем, в който е контрактуван закрепен лихвен %, към датата на въвеждане на еврото лихвеният % остава подобен, какъвто е бил контрактуван преди датата на въвеждане “, излиза наяве от алинея 4 на член 44 на Закона.
И въпреки всичко, в последните седмици в експертните среди се повдигна тематиката какво ще стане, в случай че банките решат да трансформират базата, на която дефинират размера на своите лихви, и преминат към европейския показател EURIBOR и дали няма това да оскъпи заемите.
Понастоящем, заемите в България се оферират с закрепен или изменчив лихвен %. При закрепената рента банката и потребителят договарят един непрекъснат лихвен % за целия период на контракта.
Друг вид рента е променливата, чийто размер е общ брой от два детайла – референтен лихвен % и закрепена надбавка, определяна самостоятелно за всеки кредитополучател.
Референтната рента се пресмята от самостоятелни органи (като Българска национална банка) и може да е показател или знак. Банките разчитат на него, с цел да предложат лихви, които са съответни за положението на икономическата система.
До 2018 година подобен знак за българските банки бе показателят СОФИБОР (Sofibor), само че след влизането в действие на нови европейски регулации, той спря да съществува. Тогава всяка банка трябваше да избере с какво да го размени, а изискването бе изборът да включва ясни и обществено налични знаци.
Понастоящем решението какъв да е употребяваният показател продължава да се взима независимо от всяка комерсиална банка.
Предстоящото въвеждане на еврото порoди опасения, че финансовите институции ще бъдат принудени да употребяват EURIBOR (Euro Interbank Offer Rate) – показателят, който европейските банки употребяват за установяване на своите лихви, които сега са по-високи от българските.
Въпросът е настоящ на фона на към момента мощния кредитен напредък и на изтеглените 700 млн. лева в заеми единствено през месец октомври.
Темата за бъдещето на лихвите в България бе наранена по време на конференция, провела се във вторник в София. На нея разнообразни специалисти от банковия бранш се сплотиха към мнението, че няма изгледи лихвите по заемите у нас да се трансформират след въвеждането на единната валута.
Банките по-скоро няма да се изкушат да трансформират базата (за лихвите), тъй като, употребявайки локални показатели, ние, на процедура, митигираме (смекчаваме) лихвения риск “, съобщи Цветослав Димов, основен финансов и изпълнителен шеф на Банка ДСК и член на УС.
Той изясни, че това, което банките заплащат по депозитите, го дават по заемите.
От страна на банките, аз не виждам огромен тласък, най-малко на този стадий, за прекосяване към EURIBOR показателя “, заключи Димов, прогнозирайки, че лихвите ще останат ниски.
Теодор Маринов, член на УС и изпълнителен шеф „ Финанси “ в ОББ, изрази убеденост, че крайното равнище на лихвите следващата година няма да бъде по-различно, а дали то ще се базира на EURIBOR, или различен показател, ще зависи от самите банки.
Лихвената база е въпрос на решение на всяка банка “, посочи той.
Някогашният подуправител в Българска народна банка, някогашен длъжностен финансов министър (2013 г.) и понастоящем член на Надзорния съвет на банка ДСК, Калин Христов, обаче даде и друга позиция. Той подсети, че от 2022 година насам Европейската централна банка (ЕЦБ) е почнала цикъл на стягане на паричната политика (т.е. покачване на лихвите), само че в България това не се е случило заради високата ликвидност на банковата система.
При олигополистичен пазар с четири банки, които имат 80% от новоотпуснатия заем, този, който пръв тръгне да усилва лихвите, ще загуби пазарен дял. Тази среда ще продължи да работи и идната година, по тази причина няма пазарни условия лихвите да стартират да се усилват “, предвижда той.
И добави, че това предписание е „ структуроопределено “, само че в случай че средата се смени, „ доста неща ще се сменят “.
Това е функционалност не на еврото, а функционалност на структурата на пазара “, заключи Христов.
Истината обаче е, че някои български банки към този момент употребяват EURIBOR, като ОББ, която на уеб страницата си написа:
EURIBOR е лихвеният %, предлаган от първокласните банки, участващи на Лондонския междубанков пазар, за депозити в евро. Лизинговите схеми, предлагани от ОББ Интерлийз (при финансиране в евро), се актуализират на всеки 90 дни, съгласно настоящия тримесечен EURIBOR “.
ОТП Лизинг, дъщерно лизингово сдружение на Банка ДСК, също употребява този показател:
Към момента на подписване на контракта се ползва референтен лихвен % в размер на 3-месечен ЕURIBOR, избран към края на тримесечието, предхождащо последното приключено календарно тримесечие преди сключването на контракта “, показват от там.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ