Ефектът от еврофондовете не е само положителен
Сред главните и най-често представени позитивен резултати от участието на България в Европейския съюз е достъпът до средства от европейските фондове и опциите за целенасочени вложения в предпочитани стопански действия, които те основават. Усвояването на еврофинансирането обаче надалеч не е отмерено разпределено в обособените области и общини на страната, а въздействието им върху локалните стопански системи не е еднопосочно и единствено позитивно.
Тук ще се спрем на главните резултати от европейските средства с фокус върху някои от по-слабо стопански развитите райони на страната.
Колко и къде са усвоените европари?
За разлика от други държавни разноски, чието следене е по-трудно, порталът " Структурни фондове на Европейски Съюз " и ИСУН 2020 разрешават детайлната разбивка и разбор на данните за размерите и разпределението на европейското финансиране. Според информацията на портала за интервала от 1 януари 2007 година, когато България се причисли към Европейски Съюз, и 1 май 2018 година изплатените средства са 18.7 милиарда лв. (15.6 милиарда от фондовете на Европейски Съюз, останалото е локално съфинансиране). Средно на година това са 1.2 милиарда лв., или по към 2% от брутния вътрешен артикул.
За да съпоставим районното систематизиране на европейското финансиране, е належащо данните за тях да бъдат претеглени, защото размерите на регионалните и общинските стопански системи надалеч не са равни. Тук ще се спрем на най-простото претегляне - по отношение на популацията (проблемите при изчислението на регионален и неналичието на общински Брутният вътрешен продукт настрани, мъчно можем да отчетем и забележителните разлики в структурата на локалните икономики).
Докато номинално София-столица надвишава в пъти всички останали области, то на глава от популацията Габрово съумява да притегли повече вложения – 2703 лв. на глава от популацията, по отношение на 2696 за столицата. От другата страна са Сливен (702 лв. на глава от населението) и Кюстендил (753 лева), където въздействието на европейските вложения е надалеч по-малко.
Областите по южната граница на страната се разполагат в долния завършек на подредбата по относителни европейски средства – най-слабо се показва Кърджали (1032 лева), а най-хубавият образец е Благоевград (1486 лева). Причина за това обаче е най-много градежът на автомагистрала " Струма ", която е и вторият най-скъп план с европейско финансиране в страната след столичния метрополитен. В южните области е и по-различен профилът на крупните планове – до момента в който на множеството места те най-често са за възстановяване на инфраструктурата и градската среда, то в Кърджали най-големият план е за обезпечаване на обществена помощ, а в Смолян – за възстановяване на просветителната инфраструктура.
Разпределението сред общините също надалеч не е отмерено – в област Кърджали те са съсредоточени най-вече в общините Кърджали и Момчилград, а в област Смолян – в общините Смолян и Рудозем. Тук би трябвало да отбележим обаче, че това систематизиране надалеч не е особено единствено за областите по южната граница – София-област и Пловдив настрани, в съвсем всички останали области на страната има 2-3 общини, в които се концентрира множеството европейско финансиране.
Какви въздействат европейските фондове на локалните стопански системи?
На пръв взор няма причина да считаме, че отпущането на целеви средства извън би могло да има негативни резултати. И в действителност – доста планове водят до действително развиване на инфраструктурата, което от своя страна е измежду най-ключовите фактори за подобряването на икономическата среда и привличането на нови вложения. Ефектът на инфраструктурата е изключително забележим при пътищата – построяването на автомагистрала " Тракия " да вземем за пример е измежду най-важните фактори зад оформянето на пояса от мощна икономическа интензивност, който свързва София и Бургас, преминавайки през Пловдив и Стара Загора. Други планове водят до възстановяване на градската среда, което от своя страна покачва по този начин мъчно измеримото качество на живот. Като цяло с помощта на европейските средства локалните управляващи получават достъп до по-голям запас.
Анализите на Министерство на финансите сочат и че европейските стратегии имат и прочут удобен макроикономически резултат, като съгласно МФ фондовете кумулативно към 2017 година са съдействали с 1.7% по-висок Брутният вътрешен продукт, 3.3% по-висок импорт и са понижили безработицата с 1.3 процентни пункта по отношение на базов сюжет, в който страната не получава европейски средства.
Трябва да се имат поради и няколко условия, които слагат европейските средства в не-толкова-розова светлина.
1. На доста места, изключително в по-малки общини, европейското финансиране се трансформира в сурогат на частните вложения. Причината за това е най-много лимитираният административен потенциал – администрацията може да си разреши да се концентрира или върху усъвършенстването на приходите си от европейски фондове, или върху подобряването на бизнес средата и привличането на повече частни вложения. Тъй като шансът за придобиване на средства от Европейски Съюз е по-голям, а резултатите постоянно са по-бързи и забележими за гласоподавателите. Обратно, частните вложения нормално имат по-бавен резултат, а с помощта на огромната взаимозависимост на общините от прехвърлянията от централния бюджет постъпленията в общинските бюджети са много по-малки. Оттук фокусът върху еврофондовете наподобява съвсем съдбоносен от актуалната институционална конструкция. Поради това на доста места се следи резултат на заменяне на частните вложения с европейско финансиране. Има учредения да се твърди даже, че част от отлива на директните задгранични вложения през последните няколко години е артикул точно на това заменяне.
2. Основното предопределение на структурните и кохезионните фондове е доближаването на нивата на икономическо развиване в обособените райони на Европейския съюз, а крайната им цел е тяхното релативно хармонизиране. Този вид конвергенция най-често се мери с отстоянието на брутния вътрешен артикул на глава от популацията по отношение на средноевропейското ниво. Последното изследване на ИПИ съпоставя отстоянието на областите от средноевропейското равнище, съпоставя позициите им сред 2006 и 2014 година и открива, че такова е налице в съвсем всички области с изключение на Перник, Бургас, Кърджали и Пазарджик. Въпреки това обаче статистически значимата връзка сред усвояването на европейски средства и темпа на доближаване е нищожна; с други думи, доближаване на нивото на богатство има, само че то се дължи не толкоз на европейските средства, а аргументите му следва да бъдат търсени другаде. Може да се твърди даже противоположното – защото стопански най-развитите области и общини концентрират в себе си най-вече средства от фондовете, то те оказват помощ за раздалечаването на нивата на богатство вътре в страната.
3. Европейското финансиране основава няколко нива на зависимости. Най-видимата и изключително съответстваща в български подтекст взаимозависимост е корупционната; достъпът до фондовете доста усилва способността за разпределение на средства на бенефициенти, доближени на властта. От значение е и " пристрастяването " на локалните стопански системи към евросредствата, което ги слага в даже по-голяма значителност от централната власт, към този момент предопределена от модела на образуване на локалните бюджети. Последната взаимозависимост е у самите бенефициенти – също както при общините, за някои компании се оказва по-лесно и налично да усвояват европари, в сравнение с да създават и продават артикули или да дават услуги, и надлежно да претърпяват с помощта на съобразяването си с административни условия вместо с изискванията на пазара.
Нужно е решение на проблемите, които основават еврофондовете
В никакъв случай не може да се твърди, че европейските фондове имат строго позитивно или строго негативно въздействие върху локалните стопански системи. Често те се употребяват за създаване на нужна инфраструктура или за възстановяване на качеството на живот и работа, само че по едно и също време с това не съумяват да реализират задачите си, обемат забележителна част от административния потенциал на локалните управляващи и основават нежелани зависимости.
Това обаче надалеч не значи, че европейско финансиране не би трябвало да има; належащо е да се потърси решение на проблемите, които основава. Голяма част от тях биха били облекчени благодарение на фискална децентрализация и увеличение на правото на взимане на решения на локалните управляващи, съчетано със стягане на контрола на кандидатстването и отпущането на европейско финансиране.
Останалите обаче са неизцерим резултат на " безплатните пари ", с който ще би трябвало да живеем, до момента в който се организират актуалните политики на доближаване на Европейски Съюз.
Авторът е откривател в Института за пазарна икономика
Тук ще се спрем на главните резултати от европейските средства с фокус върху някои от по-слабо стопански развитите райони на страната.
Колко и къде са усвоените европари?
За разлика от други държавни разноски, чието следене е по-трудно, порталът " Структурни фондове на Европейски Съюз " и ИСУН 2020 разрешават детайлната разбивка и разбор на данните за размерите и разпределението на европейското финансиране. Според информацията на портала за интервала от 1 януари 2007 година, когато България се причисли към Европейски Съюз, и 1 май 2018 година изплатените средства са 18.7 милиарда лв. (15.6 милиарда от фондовете на Европейски Съюз, останалото е локално съфинансиране). Средно на година това са 1.2 милиарда лв., или по към 2% от брутния вътрешен артикул.
За да съпоставим районното систематизиране на европейското финансиране, е належащо данните за тях да бъдат претеглени, защото размерите на регионалните и общинските стопански системи надалеч не са равни. Тук ще се спрем на най-простото претегляне - по отношение на популацията (проблемите при изчислението на регионален и неналичието на общински Брутният вътрешен продукт настрани, мъчно можем да отчетем и забележителните разлики в структурата на локалните икономики).
Докато номинално София-столица надвишава в пъти всички останали области, то на глава от популацията Габрово съумява да притегли повече вложения – 2703 лв. на глава от популацията, по отношение на 2696 за столицата. От другата страна са Сливен (702 лв. на глава от населението) и Кюстендил (753 лева), където въздействието на европейските вложения е надалеч по-малко.
Областите по южната граница на страната се разполагат в долния завършек на подредбата по относителни европейски средства – най-слабо се показва Кърджали (1032 лева), а най-хубавият образец е Благоевград (1486 лева). Причина за това обаче е най-много градежът на автомагистрала " Струма ", която е и вторият най-скъп план с европейско финансиране в страната след столичния метрополитен. В южните области е и по-различен профилът на крупните планове – до момента в който на множеството места те най-често са за възстановяване на инфраструктурата и градската среда, то в Кърджали най-големият план е за обезпечаване на обществена помощ, а в Смолян – за възстановяване на просветителната инфраструктура.
Разпределението сред общините също надалеч не е отмерено – в област Кърджали те са съсредоточени най-вече в общините Кърджали и Момчилград, а в област Смолян – в общините Смолян и Рудозем. Тук би трябвало да отбележим обаче, че това систематизиране надалеч не е особено единствено за областите по южната граница – София-област и Пловдив настрани, в съвсем всички останали области на страната има 2-3 общини, в които се концентрира множеството европейско финансиране.
Какви въздействат европейските фондове на локалните стопански системи?
На пръв взор няма причина да считаме, че отпущането на целеви средства извън би могло да има негативни резултати. И в действителност – доста планове водят до действително развиване на инфраструктурата, което от своя страна е измежду най-ключовите фактори за подобряването на икономическата среда и привличането на нови вложения. Ефектът на инфраструктурата е изключително забележим при пътищата – построяването на автомагистрала " Тракия " да вземем за пример е измежду най-важните фактори зад оформянето на пояса от мощна икономическа интензивност, който свързва София и Бургас, преминавайки през Пловдив и Стара Загора. Други планове водят до възстановяване на градската среда, което от своя страна покачва по този начин мъчно измеримото качество на живот. Като цяло с помощта на европейските средства локалните управляващи получават достъп до по-голям запас.
Анализите на Министерство на финансите сочат и че европейските стратегии имат и прочут удобен макроикономически резултат, като съгласно МФ фондовете кумулативно към 2017 година са съдействали с 1.7% по-висок Брутният вътрешен продукт, 3.3% по-висок импорт и са понижили безработицата с 1.3 процентни пункта по отношение на базов сюжет, в който страната не получава европейски средства.
Трябва да се имат поради и няколко условия, които слагат европейските средства в не-толкова-розова светлина.
1. На доста места, изключително в по-малки общини, европейското финансиране се трансформира в сурогат на частните вложения. Причината за това е най-много лимитираният административен потенциал – администрацията може да си разреши да се концентрира или върху усъвършенстването на приходите си от европейски фондове, или върху подобряването на бизнес средата и привличането на повече частни вложения. Тъй като шансът за придобиване на средства от Европейски Съюз е по-голям, а резултатите постоянно са по-бързи и забележими за гласоподавателите. Обратно, частните вложения нормално имат по-бавен резултат, а с помощта на огромната взаимозависимост на общините от прехвърлянията от централния бюджет постъпленията в общинските бюджети са много по-малки. Оттук фокусът върху еврофондовете наподобява съвсем съдбоносен от актуалната институционална конструкция. Поради това на доста места се следи резултат на заменяне на частните вложения с европейско финансиране. Има учредения да се твърди даже, че част от отлива на директните задгранични вложения през последните няколко години е артикул точно на това заменяне.
2. Основното предопределение на структурните и кохезионните фондове е доближаването на нивата на икономическо развиване в обособените райони на Европейския съюз, а крайната им цел е тяхното релативно хармонизиране. Този вид конвергенция най-често се мери с отстоянието на брутния вътрешен артикул на глава от популацията по отношение на средноевропейското ниво. Последното изследване на ИПИ съпоставя отстоянието на областите от средноевропейското равнище, съпоставя позициите им сред 2006 и 2014 година и открива, че такова е налице в съвсем всички области с изключение на Перник, Бургас, Кърджали и Пазарджик. Въпреки това обаче статистически значимата връзка сред усвояването на европейски средства и темпа на доближаване е нищожна; с други думи, доближаване на нивото на богатство има, само че то се дължи не толкоз на европейските средства, а аргументите му следва да бъдат търсени другаде. Може да се твърди даже противоположното – защото стопански най-развитите области и общини концентрират в себе си най-вече средства от фондовете, то те оказват помощ за раздалечаването на нивата на богатство вътре в страната.
3. Европейското финансиране основава няколко нива на зависимости. Най-видимата и изключително съответстваща в български подтекст взаимозависимост е корупционната; достъпът до фондовете доста усилва способността за разпределение на средства на бенефициенти, доближени на властта. От значение е и " пристрастяването " на локалните стопански системи към евросредствата, което ги слага в даже по-голяма значителност от централната власт, към този момент предопределена от модела на образуване на локалните бюджети. Последната взаимозависимост е у самите бенефициенти – също както при общините, за някои компании се оказва по-лесно и налично да усвояват европари, в сравнение с да създават и продават артикули или да дават услуги, и надлежно да претърпяват с помощта на съобразяването си с административни условия вместо с изискванията на пазара.
Нужно е решение на проблемите, които основават еврофондовете
В никакъв случай не може да се твърди, че европейските фондове имат строго позитивно или строго негативно въздействие върху локалните стопански системи. Често те се употребяват за създаване на нужна инфраструктура или за възстановяване на качеството на живот и работа, само че по едно и също време с това не съумяват да реализират задачите си, обемат забележителна част от административния потенциал на локалните управляващи и основават нежелани зависимости.
Това обаче надалеч не значи, че европейско финансиране не би трябвало да има; належащо е да се потърси решение на проблемите, които основава. Голяма част от тях биха били облекчени благодарение на фискална децентрализация и увеличение на правото на взимане на решения на локалните управляващи, съчетано със стягане на контрола на кандидатстването и отпущането на европейско финансиране.
Останалите обаче са неизцерим резултат на " безплатните пари ", с който ще би трябвало да живеем, до момента в който се организират актуалните политики на доближаване на Европейски Съюз.
Авторът е откривател в Института за пазарна икономика
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ