Пеликан
Сред голямото море, каквото съставлява птичето царство, типовете са в действителност безкрайни. Най-големите и най-малките от всеки клас, разред и тип са любопитни освен за орнитолозите, а и за феновете на тези представители на фауната, които могат да летят. Сред водните птици най-големи са пеликаните. Те имат и редица особености, които ги вършат забележителни пернати.
Класификация на пеликаните
Pelicanoformes е латинският термин за Пеликаноподобните от класа на Птиците. Средноголемите и едрите водни птици, публикувани по цялата планета, включват 5 представители. Един от тях е Pelecanus, в превод Пеликани. Този жанр се състои от огромни водни птици, които съставляват цялото семейство на Пеликановите.
Съществуват 8 типа пеликани, населяващи територии от тропиците до умерения климатичен пояс, без вътрешността на Южна Америка.
Разред Пеликаноподобни, в който влиза пеликанът, е общ за него и чаплите от тип китоглава и чукоглава. От тях са открити фосили, датирани на към 30 милиона години. Предположенията са, че еволюцията им се е провела на Стария континент и след това са се разпрострели до Америка.
Характеристика на пеликаните
Пеликанът е птица, която спада към огромните водни жители. Тя има огромен клюн, който е присъщ с извитата си надолу кукичка, намираща се на горния завършек на човката и с меснат джоб, прикован към долната част на човката. В долната част на клюна на пеликана има тънка рамка, която дружно с езика, оформя джоб като кошница за прибиране на уловената риба, а от време на време и дъждовна вода. Езикът на птицата е дребен, с цел да е елементарно поглъщането на рибата.
Вратът на пеликаните е дълъг, а краката са къси, завършващи с огромни ципести ходила. Тези птици са едни от най-тежките, само че въпреки всичко са леки спрямо размера си, защото имат мехури с въздух в скелета и под кожата, с цел да могат да плуват добре във водата.
Опашката на пеликаните е къса, а крилете им са дълги и необятни, което ги прави положителни за реене. Те имат и доста махови пера, сред 30 и 35, което е необикновена цифра.
Мъжките пеликани са по-големи от женските, а също по този начин имат по-голям клюн. Половият диморфизъм е добре видим при тези пернати. Теглото им е от 4, 5 до 7, 7 кг според от типа. Пеликаните живеят до 30 години, само че това още веднъж зависи от типа.
Оперението им е ярко, като изключение прави единствено кафявият пеликан и още един тип, прочут като Pelicanus thagus. При всички типове пеликани клюнът, джобовете и оголената част на лицето са блестящо оцветени през размножителния сезон. Жълто, алено и синьо са цветовете, които се следят, а оперението на младите птици е по-тъмно от това на възрастните.
Новоизлюпените пилета са розови, а след 4-14 дни стават сиви, най-после побеляват.
Местообитание на пеликаните
Пеликанът през днешния ден се среща на всички континенти без Антарктида. Предпочита най-много топлите региони, въпреки че може да бъде открит както на остров Тасмания, по този начин и в западните елементи на Канада. Няма ги във вътрешните елементи на Южна Америка, както и към река Амазонка.
Фосили на пеликани са открити на Южния остров на Нова Зеландия, въпреки да се счита, че са скитащи птици, пристигнали от Австралия.
Тези птици са отлични плувци. За да плуват добре, перата им би трябвало да се водонепроницаеми. Те стават такива като търкат задната част на главата си, където се намира единствената им кожна жлеза, позната като тръткова. От нея взимат лоен секрет, който отива към перата им и те не пропущат вода.
Птиците държат крилата си свободно до телата и плават със относително дребна част от телата си, под вода. Излишната топлота разсейват като разчесват кожата на гърлото си с клюн и това форсира охлаждането.
В гръдните си мускули имат нишковиден пласт, който може да държи крилата крепко в хоризонтално състояние и това подкрепя реенето им при полет. За да се реят употребяват надигащите се топли маси на височина 3 километра и повече. Над водата летят ниско, което им икономисва сила. Комуникират благодарение на крилата и клюновете си.
Хранене при пеликаните
Тези птици се хранят главно с риба. Не се отхвърлят обаче от земноводни и някои дребни влечуги. Сред улова им най-често се намират каракуди, шарани, червеноперки, бабушки. Самият лов става като птицата се гмурка, постоянно обаче крадат рибата на риболовците от мрежите.
Пеликанът ловува и самичък, само че е най-продуктивен, когато го прави в екип. Уловът се прибира в торбичката под клюна, където складираната риба е доста повече, в сравнение с може да побере стомахът му.
Самият развой на риболова е забавен. Птицата загребва рибки с водата. След като изпълни торбата, тая навежда главата си напред, с цел да може водата да се оттече и рибата да се прецеди. Тя не стои дълго в торбата, пеликанът се храни скоро по-късно. Различните типове пеликани ловят риба по друг метод. Някои независимо, други в група.
Размножаване при пеликаните
Пеликанът е доста обществено животно и обича компанията на други птици, които могат да бъдат освен от неговия тип, само че и други, живеещи във водата, като фламингото или корморана.
Гнездят в огромни колонии, на дървета или до водата, според къде са местообитанията им. По време на размножаването пеликаните строят гнездото. Те пълнят торбичките под клюна със строителни материали - тревички, клонки, перца и оформят гнездо.
Женската снася от 1 до 3 яйца, които мътят и двамата родители. Малките се излюпват поредно в интервал от няколко дни, а първото нормално атакува по-малките си братя и сестри, с цел да си обезпечи повече храна. Малките пеликани се хранят като родителите им отворят необятно човката си, с цел да може пилето да стигне до улова в торбичката
Видове пеликани
Най-разпространени са розовият пеликан, къдроглавият пеликан, кафявият пеликан, американския бял пеликан, пеликан на Крисп и други. У нас може да бъде забелязан розов пеликан или къдроглав пеликан.
Розов пеликан
Розовият пеликан е публикуван в Мала Азия, Африка е на европейска територия. У нас може да бъде забелязан към резервата Сребърна, където има дребна колония. Този тип се храни основно с риба.
Гнездата му са измежду тръстиките в блата и езера, постоянно покрай тези на други водни птици. Този тип снася и мъти 2-3 яйца, а през този интервал е оцветен в гальовен розов цвят.
У нас е включен в Червената книга на редките типове животни, защото на процедура огромни колонии в страната ни няма.
Къдроглав пеликан
Къдроглавият пеликан се отличава от всички други с максимален клюн измежду семейство Пеликанови. Освен това е една от най-едрите летящи птици на планетата. Костите му имат доста кухи места цялостни с въздух. Това ги прави леки, с цел да лети птицата, само че са и задоволително здрави.
Този тип има свои поселища на езерото Сребърна у нас, а също в Гърция и на река Волга в Русия. Храни се главно с риба и се грижи за 2-3 дребни пилета. Малките биват хранени с полусмляна риба от торбичката на родителите.
Интересни обстоятелства за пеликаните
Най-малък от всички е типът Кафяв пеликан. Живее в Южна Америка, Карибите и на островите Галапагос. Храни се с ракообразни, скариди и риба.
Често се случва чайки да седят върху главата на пеликани и да чакат да получат дял от улова. Чайката се мъчи да открадне риба, когато пеликанът отвори човката си, след това отлита с нея незабавно.
В човката на един пеликан се побират до 11 литра вода, което е 2 или 3 пъти повече, в сравнение с се побират в стомаха му.
