Защо римляните обичали толкова много обществените бани?
Сред обширните руини на термите на Каракала в Рим стотици чайки кръжат неспокойно, а пронизителните им викове припомнят за гласовете, звучали тук преди близо 1800 години. Днес това, което е останало от един от най-големите комплекси бани в Рим, стои съвсем пусто, с изключение на когато не приютява оперни представления, съобщи Слейт.
Но по какъв начин са изглеждали термите в Древен Рим и за какво римляните са обичали толкоз буйно публичните бани?
Термите на всички места
В Рим се виждат остатъци от антични бани (thermæ на латински) на най-различни места из града. Почти всички императори са строили терми, а в средата на IV век Рим е разполагал с цели 952 публични бани.
Най-големите измежду тях били термите, издигнати от император Диоклециан (284–305). Всеки ден към 3000 души можели да се къпят в този грамаден комплекс, заемащ 13 хектара. Както множеството други, тези терми включвали зала с горещи бани (caldarium), отоплявана посредством комплицирана система от въздушни канали в стените и пода. Толкова гореща, че посетителите били принудени да носят дървени чехли, с цел да не изгорят стъпалата си.
Оттам се прекосявало в зала с хладки бани (tepidarium) – самобитен преход към студената зала (frigidarium) с басейн с ледена вода. Централният детайл на постройката била открита басейн-площадка с повърхност от 4000 квадратни метра.
Обществените терми разполагали още със спортни площадки, зали за топка, фризьорски и бръснарски салони, библиотеки, заведения за хранене и питейни заведения.
„ Баните, виното и сексът вършат живота да си коства “
Философът Сенека, който бил и консултант на император Нерон, живеел над комплекс от публични бани към 50 година от н.е. Той разказва термите като място, изпълнено с пронизителен звук:
„ Представи си всички вероятни звуци, които могат да те накарат да намразиш личните си уши; когато спортистите упражняват с тежести, до момента в който се напрягат – или най-малко се преструват, че се напрягат – слушам стенания, а щом поемат мирис, издават свистене и остри звуци. Добави и тези, които скачат в басейна със мощен плисък. Но с изключение на тях, чиито гласове са най-малко елементарни, намерения за пискливите гласове на епилаторите, които крещят, с цел да бъдат чути, и млъкват единствено когато скубят подмишница, тогава карат клиента да изкрещи вместо тях. И след това другите крясъци на сладкаря, на продавача на наденици, на търговеца на пайове и всички келнери от кръчмите, които изреждат стоката си с присъща песноподобна интонация. “
Според роман от IV век, аристократите от време на време дошли в термите, съпроводени от петдесетина прислужници. Части от баните били отделени за тези богати гости, които се кичели с най-скъпите си облекла и най-блестящите си бижута.
Термите били сцена на натоварен обществен живот, място за срещи и диалози, където хората можели да покажат тялото и атрибутите си. Големите публични бани били строени и финансирани от заможни римляни или непосредствено от императора, само че съществували и голям брой по-малки частни бани. Входът постоянно бил безвъзмезден по време на публични празници и политически акции, а през останалото време – на ниска цена, с цел да може всяка обществена каста да се възползва.
Мъжете и дамите се къпели настрана и посещавали термите в разнообразни часове на деня. В някои комплекси имало и специфични елементи единствено за дами. Лекарят Соран от Ефес, създател на етюд по гинекология от II век, даже препоръчвал на дамите да вървят в баните, с цел да се приготвят за раждане.
В един претъпкан и нечист град като Рим баните били същински оазис на мира. Горещата вода, ароматът на парфюмирани масла, масажите и самата атмосфера носели наслаждение за всеки.
Надпис от I век гласял: „ Баните, виното и сексът вършат живота да си коства. “
Баните и тъжната страна на робството
Термите били място за гръмък и многолюден живот, където хората се срещали и общували, само че също и пространство, където искащите можели да показват телата си и своето благосъстояние.
Археологически данни сочат даже, че там можело да се почистят и зъбите.
Бани били строени даже в армейските лагери, с цел да обезпечат улеснение на бойците по време на работа, написа още БГНЕС.
Зад тази блестяща картина обаче се криела суровата действителност на робството. Именно робите вършели най-тежката работа – почиствали залите и огнищата, изпразвали тоалетните и следели за редовността на канализацията.
Робите съпровождали господарите си в термите, масажирали ги с масло и почиствали кожата им с „ стригил “ – бронзов апарат, наподобяващ стъргалка. Те влизали в комплекса през обособен вход.
Баните из цялата империя
Термите били известни във всеки град на Римската империя. Известен образец е комплексът в град Бат (Съмърсет, Англия), прочут в предишното като Aquae Sulis. Там натурален парещ извор захранвал баните, отдадени на богинята Минерва Сулис.
Подобни остатъци са открити в Северна Африка, Испания и Германия. Впечатляващи са солидните руини на римска баня в Баден-Баден, Германия. В Толедо, Испания, археолозите разкрили комплекс от публични бани, заемащ съвсем един хектар.
