Сред най-обсъжданите здравни теми е как да бъдат намалени нивата

Сред най-обсъжданите здравни тематики е по какъв начин да бъдат понижени равнищата на холестерол в кръвта, защото неприятният холестерол се свърза с образуването на плаки в кръвоносните съдове, увеличаващи риска от инфаркт и инсулт. Холестеролът обаче е неправилно сатанизиран. Този липид е есенциален за естественото действие на организма и неналичието му нанася не по-малки вреди от нарасналите равнища.

Често схващането за холестерола измежду пациентите е неправилно, а ролята му в организма – неразбрана. Лошият и положителният холестерол се смятат за двете страни на медала – неприятният се възприема като нездравословен, а положителният – като потребен за здравето. Това обаче е единствено отчасти правилно, защото в случай че стойностите и на положителния, и на неприятния холестерол са в референтните граници, те са скъпи за организма и даже неприятният холестерол не съставлява заплаха, а стойности отвън възприеманите като естествени са рискови без значение дали приказваме за неприятния, или за положителния холестерол. Изненада – рискови са както прекомерно ниските равнища на неприятния холестерол, по този начин и прекомерно високите на положителния, обратно на упованията. Защо ниските равнища на неприятния холестерол и високият добър холестерол не са положителни индикатори за здравето?

Добрият холестерол взе участие в извеждането на неприятния отвън организма и играе значима роля в редица процеси, значими за здравето. Това, че на положителния холестерол се гледа като на другар на тялото, поражда неправилното разбиране, че колкото по-високи са равнищата на положителния холестерол в кръвта, толкоз по-благоприятно е това за здравословното положение. Както обаче високите равнища на витамините – хипервитаминоза – са рисков фактор и нанасят вреди на тялото, по този начин и високият „ добър холестерол “ не е потребен и поражда опасности. Как тъкмо ни вреди високият „ добър холестерол “?

Важна е ролята на положителния холестерол в тялото. Той освен извежда неприятния отвън организма, само че има противовъзпалително деяние, защищава клетките и тъканите от увреждане заради окисление, взе участие в предотвратяването на образуването на кръвни съсиреци. Добрият холестерол обаче е добър, когато е в референтните граници и е неправилно да с смята, че ниските равнища са рискови, само че високите са потребни. Ефектите от холестерола са по-сложни, в сравнение с смятаха специалистите до скоро, заради което колкото повече-толкова по-добре не важи, когато приказваме за положителния холестерол. Високият „ добър холестерол “ може да нанесе на тялото не по-малко вреди от високия неприятен холестерол.

Ако положителният холестерол в кръвта ви е прекалено много и равнищата му са над референтните стойности, посочени като естествени, положителният холестерол може да работи по сходства на неприятния –да усили риска от сърдечно-съдови болести. Ново изследване по тематиката откри, че пациентите с равнища на добър холестерол над 60 mg/dL са изложени на два пъти по-висок риск от сърдечен удар и сърдечно заболяване, в сравнение с пациентите с равнища сред 41 и 60 mg/dL – т.е. в референтните стойности.
Друго изследване потвърждава с 27% по-висок риск от деменция при възрастните хора с равнища на положителния холестерол над 80 mg/dL – т.е. нараснали равнища.

Учените към момента работят по тематиката, с цел да открият за какво високите равнища на положителния холестерол го трансформират от другар във зложелател. Те допускат, че повода е обвързвана с увеличение на възпалението и с плаките в кръвоносните съдове само че заключенията и изводите предстоят да бъдат направени. До оня миг е добре пациентите да запомнят, че повече от нещо потребно не е наложително да значи по-добро здраве, че умереността е ключът към положителното положение на тялото и духа и че в медицината дозата прави отровата. А дозата в тази ситуация са референтните граници. Ако поддържате положителния холестерол в естествени граници, той ще бъде ваш другар.