Сред най-належащите промени са тези в училищното образование, където проблемите

Сред най-належащите промени са тези в учебното обучение, където проблемите са ясно забележими и диагностицирани, само че надалеч няма консенсус за насоките на смяна.

 

През последните седмици на напред във времето излизат две тематики – евентуална възбрана използването на мобилни телефони в учебно заведение и връщането на оценките за дисциплинираност.

 

Тези хрумвания адресират повърхностни проблеми и оферират също толкоз повърхностни решения, които ще имат единствено козметичен резултат върху резултатите на учениците и продукта на учебното обучение.

Първата концепция се появи през есента (но за нея се приказва от години) като самодейност на обособени учебни заведения, след което се заприказва и за въвеждане на забрани в цели области. Причината е ясна – смарт телефоните, достъпът до интернет, обществени мрежи и видео могат да водят до разпръскване и загуба на централизация от надалеч по-малко привлекателните уроци и просветително наличие.

 

Привържениците на възбраните на достъп до устройства се базират и на процедура на обособени европейски страни, които обмислят или са въвели сходни режими в опит да подобрят фокуса на учениците. Другото предложение идва от просветителния профсъюз към КТ „ Подкрепа “ и включва връщането на оценките за дисциплинираност, или „ държание “, познати от времето на Народната република. При неприятно показване учениците следва да бъдат глобени, а оценките на държанието им в учебно заведение да са от голяма важност при кандидатстване.

 

И двете оферти съставляват, на процедура, самопризнание, че учебните заведения, преподавателите, шефовете и просветителните управляващи не могат да управляват средата в учебните заведения.

 

Най-лесното решение е да се лекуват признаците – да се лишават на устройствата на учениците и да стартира по някакъв индивидуален аршин да се прави оценка дисциплинира и положителното им държание. Никой от тези подходи обаче не адресира корена на проблемите – за какво образователната среда и уроците са толкоз безинтересни, че учениците избират обществените мрежи, за какво учителите не съумяват да въодушевяват децата и за какво шефовете нямат надзор над това какво се случва в личните им учебни заведения, за какво фамилиите всеобщо не се интересуват от триумфите и неуспехите на децата си.

 

Никой от тези проблеми, несъмнено, няма да се реши посредством лишаване на телефони и оценка на държанието на учениците. Още повече, сходни козметични ограничения могат да отвлекат вниманието от същински нужните промени в учебното образование; не е изключен сюжет, в който новият екип в министерство на образованието да вкара тези и още няколко дребни и не изключително смели хрумвания и да разгласи просветителната промяна за сполучливо завършена.

 

Важните сфери за смяна са напълно другаде, а точно:

 

Финансовият модел, който не се интересува от качеството на образованието и достиженията и знанията на учениците,  а единствено от бройките;

Учебните стратегии, които лимитират свободата на учителите и учебните заведения да разпрострат цялостния си потенциал;

 

Фундаменталната просветеност, както четивна, по този начин и математическа, която убягва на от ден на ден ученици;

Скъсаната връзка сред професионалното обучение и пазара на труда;

 

Изостаналите учебни заведения (и цели региони), които не се оправят с даже доста занижените условия на българските външни оценения и зрелостни изпити;

 

…. и доста, доста други.

 

Не че не е добре да се прегледат фундаменталните аргументи, които карат учениците да „ се държат неприятно “ в учебно заведение, да се разсейват и да не обръщат внимание на уроците – таман в противен случай. Пускането по най-лесното решение – забрани, ограничавания, оценки, обаче заобикаля този изчерпателен взор и търси виновността само и единствено у учениците, до момента в който върху държанието им въздействат многочислени фактори както на учебните заведения, по този начин и на фамилната среда. Най-вече не трябва да ограничаваме промяната до дисциплината, защото корените на огромните проблеми са напълно другаде.

 

Адриан Николов,