Защо Хитлер обявил война на Америка?
Сред мнозина историци е публикувано мнението, че при започване на зимата на 1941-1942 година подлата, милитаристична Япония подло принудила Третия райх да взе участие в безусловно ненужното му военно противостояние с Америка. Подобен ход бил нежелан за Хитлер. Той сякаш не желал да афишира война на Съединени американски щати, само че направил това заради съюзническите си отговорности към Япония и обратно на личните си проекти.
Но в това време поражда един логически въпрос: „ Как се случило, че на 22 юни 1941 година тези „ съюзнически отговорности “ не принудили Япония да разгласи война на Съветския съюз – а малко по-късно същите „ съюзнически отговорности “ по чудноват метод „ принудили “ Третия райх да разгласи война на Америка?
Духът и текстът на Тройния пакт сред Германия, Италия и Япония може да се открият в един много дребен документ, който в действителност съдържа „ съюзническите отговорности “. Това е Берлинското съглашение от 27 септември 1940 година, което точно в аналите на историята останало с названието „ Троен пакт “. Според чл. 3 от този контракт Германия, Япония и Италия трябвало да си обезпечат взаимна поддръжка с военни, стопански и политически средства, в случай че някоя от тези страни бъде нападната от страна, която не взе участие в китайско-японската борба и европейската война.
Лесно е да си напомним, че нито на 28 октомври 1940 година (нападението на Италия и Германия против Гърция), нито на 6 април 1941 година (нападението на Германия против Югославия), нито на 22 юни 1941 година (нападението на Германия против СССР) никоя от страните на Тройният пакт не била нападната, а тъкмо противоположното: точно тези страни нападнали други страни. Следователно, нито едно „ съюзническо обвързване “ не „ принуждавало “ Япония да разгласи война на Югославия, Гърция или Съветския съюз – и тя не им оповестила война. По същия метод „ съюзническите отговорности “ не можели да принудят Хитлер да стартира автоматизирано война на Съединени американски щати, откакто като Япония нападнала Щатите на 7 декември 1941 година при Пърл Харбър. Така излиза наяве, че фюрерът не е взел решението да разгласи война на Съединени американски щати заради нуждата да съблюдава някакви „ съюзнически отговорности “ към Япония.
От юридическа позиция, при започване на Втората международна война Съединени американски щати не подкрепяли нито една от воюващите страни. Вярно, че де факто от 1939 година те почнали да доставят военна техника и първични материали на страните, които воювали срещу нацистка Германия. Отначало за пари или в подмяна, да вземем за пример, против разполагане на военни бази в западната част на планетата. От пролетта на 1941 година доставките почнали да се правят по програмата „ ленд-лиз ”, в която през есента на 1941 година бил включен и Съюз на съветските социалистически републики. Освен това, от края на лятото на същата година военно-морските сили на Съединени американски щати почнали да ескортират до Исландия американските морски транспортни конвои за Англия, която германците били блокирали на нейния остров. Военните кораби на Щатите явно щели да нападат фашистките подводници при положение на опасност за ескортираните кораби или за самите тях. Хитлеристите нямали право да нападат (нали към момента не били във война със САЩ), въпреки че „ превантивно “ нанесли няколко торпедни удара по американски ескадрени миноносци.
В тази обстановка Хитлер трябвало да предприеме нещо, с цел да има причина да заповяда офанзиви против американския флот. В противоположен случай американските транспортни кораби умерено щели и отсега нататък да зареждат Британия с техника, оръжие, муниции и първични материали – а немските подводничари щели с вързани ръце единствено да гледат през перископите си. Ето за какво, Хитлер намерил официално съображение да разгласи война на Съединени американски щати, като се позовал на „ съюзнически отговорности “ към Япония.
Не е известно каква е била реакцията на нацисткото управление на новината за нападението на Япония против Съединени американски щати на 7 декември 1941 година Японците уведомили своите съдружници от Тройния пакт за идното нахлуване още на 30 ноември. Германският външен министър декор Рибентроп се договорил с италианските си сътрудници за взаимни дейности против американците.
По всяка възможност Хитлер възприел с екстаз новината за офанзивата на японците против Пърл Харбър – това го оправдавало да разгласи война на Съединени американски щати и по този начин да стартира да потопява американските конвои с помощта за Британия. А след това наградил посланика на Япония Хироши Ошима с най-високото отличие на Германия за чужденци.
Всъщност, германците почнали война с Америка единствено, с цел да реализиран личните си цели. Освен това, съответното решение било взето след контранастъплението на Червената войска край Москва през декември 1941 година – първото огромно проваляне на Германия във Великата отечествена война, когато проектът за „ светкавичната война “ с Съюз на съветските социалистически републики се пропукал. Голямата вяра на Хитлер се състояла и в това, че в подмяна и „ от признателност “ Япония ще разгласи война на Съюз на съветските социалистически републики. Притиснат от две страни, Съветският съюз трябвало да капитулира.
Но японците към този момент били разгромени един път през 1939 година при Халхин-Гол от бъдещия маршал Георгий Жуков. Сега те в действителност благодарили на Хитлер за оповестяването на война на Съединени американски щати – само че цялата им признателност стигнала дотук и се изразила единствено в словесна форма.
Това се оказало решаващо за хода на войната – Сталин умерено изтеглил далекоизточните си дивизии, които до тогава стоели бездействено против Япония, и ги хвърлил против немците при Москва. Съветската столица била избавена и почнал обратът във Втората международна война.
