Сред множеството статии в германския печат се появи и анализ

Сред множеството публикации в немския щемпел се появи и разбор от българо-германския публицист Илия Троянов във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " под заглавие " Властите са били великодушни ". Статията засяга случая Юлия Кръстева, за която предходната седмица Комисията по досиетата разгласи че е била конфиденциален помощник на Първо основно ръководство на някогашната Държавна сигурност. Поради огромния интерес комисията разгласява досието на Кръстева, от което се видя, че няма написани от нея материали.

Илия Троянов е публицист и преводач от български генезис, живеещ и работещ от 1971 година в чужбина, първо в Германия. Най-известен у нас е с книгата, по която бе основан и филмът " Светът е огромен и избавление дебне отвред ".

В подзаглавието на публикацията му се споделя: " Юлия Кръстева, една от най-известните интелектуалки на нашето време, хипотетично е шпионирала свои сътрудници в интерес на България. "

Троянов в детайли проучва оповестеното досие на Кръстева и твърди в разбора си, че през 1971 година досието е минало от Шесто основно ръководство в Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Това съгласно него говорело " за контакти на Кръстева със службите още преди формалното ѝ рекрутиране от Първо главно управление (на ДС) ", само че не прецизира дали контактите са се изразявали в наблюдаване на Кръстева, или тя умишлено е контактувала със службите на комунистическия режим.

" Липсват писмените отчети на Сабина ", декларира Троянов, без да показва за какво счита, че е имало писмени отчети

Троянов е уверен, че досието е прочиствано и потвърждава това изказване с двойното и тройно номериране на страниците. " Бързо излиза наяве какво липсва: писмените отчети на сътрудник " Сабина ". Няма нито един ", написа Илия Троянов, само че не показва за какво счита че има писмени отчети. Писателят прави извода, че досието е същинско по пътя на логиката - за какво им е било належащо на комунистическите служби да фалшифицират, откакто тя " не е била зложелател на националната власт и не се е даже борила против тоталитарния режим ".

Троянов споделя: " Аргументът, че неналичието на писмени отчети смъква бремето от плещите на госпожа Кръстева, няма тежест. Фактът, че досието ѝ е било прочистено, може да значи таман противоположното: че управляващите са желали да опазят някогашната си агентка ", декларира безапелационно създателят на " Власт и опозиция ", за който не съществува никакво различно пояснение на неналичието на писмени сведения от Юлия Кръстева.

Троянов проучва и реакцията на Кръстева, като слага нейното обществено отказване да е принадлежала към Държавна сигурност, в графата на всички, които отричали, защото - написа той - " съвсем в никакъв случай не се е случвало някогашни информатори, шпиони или доносници да признаят виновността си. "

Прави усещане доверието, с което Троянов се отнася към материалите на Държавна сигурност и изводите, които прави въз основа на тях, откакто

самият той преди време се дефинира за пострадал от преводач, обвързван с Държавна сигурност,

на неговата творба " Власт и опозиция ", изследваща Държавна сигурност. Троянов написа през предходната година есе - отново във " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", в което упрекна един от най-уважаваните български преводачи от немски език, че съзнателно е пропуснал и трансформирал пасажи от неговата книга. Поводът писателят да разгласява есето четири месеца след излизането на книгата на български стана стихосбирката " Балът на тираните " на литературния историк Пламен Дойнов, който под прикритието на поезията прави заключения от документите, видени по време на изследванията му в архивите на Държавна сигурност.