Сред многото въпроси, свързани с бунта на лидера на Вагнер“

Сред многото въпроси, свързани с протеста на водача на „ Вагнер “ Евгений Пригожин, е за какво големият съветски уред за сигурност е бил толкоз зле квалифициран за него. Федералната работа за сигурност (ФСС), главната работа за вътрешна сигурност на Кремъл, от дълго време слага мощен акцент върху " предварителната защита " и предприемането на нападателни стъпки за попречване на всевъзможни закани за страната, преди те да са зародили. Агенцията за сигурност даже е разполагала с информатори в границите на организацията „ Вагнер “. И въпреки всичко наподобява, че тя не е подхванала никакви дейности, с цел да спре протеста, преди да е почнал, или да предизвести Кремъл за проектите на Пригожин.

След това, когато силите на „ Вагнер “ започнаха своя ход, както ФСС, по този начин и Националната армия на Русия - главният орган, претрупан с поддържането на вътрешната сигурност и потушаването на вълненията в Русия, се провалиха като сили за бързо реагиране. Националната армия постави всички старания, с цел да избегне директна борба с „ Вагнер “; от своя страна ФСС - която също разполага с няколко елитни групи от специфичните сили - наподобява не предприе никакви дейности. Вместо това най-мощната организация за сигурност в страната разгласява прессъобщение, в което прикани редиците на „ Вагнер “ да не се включват във въстанието и сами да арестуват Пригожин.

Не по-малко изненадваща е реакцията на съветското военно разузнаване ГРУ на дейностите на „ Вагнер “. Помислете за момента, в който силите на Вагнер навлязоха в Ростов на Дон, основния команден център на Русия за войната в Украйна. Докато Пригожин седеше дружно с Юнус-Бек Евкуров, заместник-министър на защитата, и Владимир Алексеев, първи заместник-началник на ГРУ, Алексеев като че ли се съгласи с Пригожин, че има проблем с военното управление на Русия. Когато Пригожин сподели, че желае да получи министъра на защитата Сергей Шойгу и военачалник Валерий Герасимов, началник на съветските сили в Украйна, явно с цел да ги накара да дават отговор за грешките си, Алексеев се засмя и отговори: „ Можеш да ги получиш! “ Малко откакто тези мнения бяха излъчени, член на съветските специфични сили сподели: „ Алексеев е прав “.

След рецесията с Пригожин съветският президент Владимир Путин е изправен пред алтернатива. Стана ясно, че по-голямата опасност за неговия режим може би не е самият протест на Пригожин, а реакцията на военните и службите за сигурност на този протест. Сега той би трябвало да откри метод да се оправи с този неуспех на разузнаването и службите за сигурност, без да основава нова неустановеност по отношение на властта си. И за разлика от предходни рецесии, той може би към този момент няма да може да разчита на службите за сигурност, които от дълго време употребява за обезпечаване на политическа непоклатимост.

Къде се крият благосклонностите

Заплахата, която представляваше протестът на Пригожин, имаше малко общо с относителната мощ на силите на Вагнер. Когато през май силите на Вагнер оповестиха победа в Бахмут, Пригожин я акцентира като огромен успех и това разду упоритостите му до рискова степен. В реалност обаче Бахмут не беше освен това от местен триумф и цената му беше под въпрос. През седмиците след началото на украинската контраатака тази победа се трансформира в отдалечен спомен. Вагнер нямаше основна роля за въздържане на контранастъплението, а наемниците на Пригожин - макар неведнъж рекламираните им благоприятни условия - наподобяват надалеч по-малко значими за войната, в сравнение с бяха напролет.

Всъщност въстанието идва тъкмо в миг, когато въздействието на Вагнер отслабва, а съветското военно командване придобива нова убеденост. След като украинската контраатака стартира постепенно, нараства чувството, че украинските танкове и други съвременни оръжия, доставени от Запада, са по-уязвими от предстоящото, а съветските офицери оповестяват, че моралът на армията нараства. Бойците на „ Вагнер “ към този момент не наподобяват единствените способни сили на съветската страна.

Тези промени във усещанията не трябва да ни изненадват. Откакто Русия стартира пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 година, съветската войска съществува в положение на непрекъснати и неочаквани промени в настроенията. Ентусиазмът при започване на войната да вземем за пример съвсем незабавно беше последван от надълбоко разстройване от крайния неуспех на първичната акция. След това, през лятото на 2022 година, армията още веднъж придобива по- огромна убеденост на изток, единствено с цел да бъде посрещната с шока от първата огромна украинска контраатака и загубата на Херсон. Още по-късно увереността се възобнови, когато армията се прегрупира на фона на упованията за огромна съветска атака през зимата - единствено с цел да срещне още по-голямо отчаяние от неналичието на прогрес. Последва бавната победа при Бахмут, а по-късно още веднъж дълбока паника, до момента в който Русия очакваше огромното украинско контранастъпление.

Още преди протеста на Пригожин променливата орис на Русия в Украйна докара до възходящ мистицизъм измежду редиците на армията. Батальоните са кръстени на светци; бойците все по- постоянно споделят икони и молебствия в Telegram; а провоенно настроените свещеници печелят от ден на ден известни почитатели. Нестабилността обаче също по този начин подкопа доверието във военното управление. Всъщност това е остарял проблем за съветската войска, която се сблъсква с ужасяващ морал в края на Кримската война през 1856 година, по време на Руско-японската война през 1904-1905 година, по време на Първата международна война, след нахлуването на Хитлер в Съветския съюз през 1941 година, а в последно време и по време на войните в Афганистан и Чечения.

Значението на протеста на Пригожин се състои в това, че отваря вратата за рецензия на съветското военно управление. И както Пригожин го направи в качеството си на началник на Вагнер, по този начин Алексеев, в качеството си на заместник-ръководител на военното разузнаване, сподели, че тази рецензия може да пристигна от вътрешната страна. Всъщност мненията на Алексеев имат повече от дребна тежест - и те демонстрират какъв брой комплицирана е обстановката във „ Вагнер “. Алексеев е един от най-влиятелните генерали във военното разузнаване. Но той е и един от създателите на „ Вагнер “, има дълготраен опит в ръководенето на съветските специфични сили и е почитан от тях.

Коментарите на Алексеев бяха сигнал за тези военни, които споделят възгледите на Пригожин, че може да има място за сериозен диалог за военното управление. Въпреки че не бяха подготвени да поддържат „ Вагнер “ в деяние, тази секта в армията видя опция да стартира да приказва за това какво не е наред във войната. Накратко, Алексеев беше нарушил формалното безмълвие към военното управление на Русия и беше направил невъзможното допустимо.

Именно в този подтекст Путин се обърна към обществеността, когато протестът завърши. Той изглеждаше угрижен не толкоз за Пригожин, що се касае за самата войска. Силно дефинираната му тирада имаше за цел да изпрати ясно обръщение към въоръжените сили: на процедура Путин сподели: ще нарека Пригожин изменник, тъй че вие като войска да нямате различен избор, с изключение на да се дистанцирате от него и от неговото обръщение. По този метод Путин не се преметна - той искаше да отреже „ Вагнер “ от военните и службите за сигурност и към този момент наподобява, че го е направил.

Но в дълготраен проект Путин разреши да се появи ново предизвикателство за неговата заветна политическа непоклатимост. Той сполучливо постави завършек на протеста, само че сходни рецензии към генералите по върховете ще останат и евентуално ще нарастват. Фактът, че 13 съветски военни водачи бяха свалени от силите на „ Вагнер “ и че Шойгу и Герасимов напълно отсъстваха по време на рецесията, единствено даде повече гориво за недоволството в пехотата. А какво ще се случи, когато Русия претърпи нови неуспехи във войната и настроението в армията още веднъж се обърне в отрицателна посока?

Състояние на неустановеност

Военният морал е единствено едно от нещата, за които Путин би трябвало да се тревожи. Управлението му на службите за сигурност след рецесията може да изложи на още по-голям риск задържането му на власт. Засега той просто стои настрани. Въпреки че в Москва се приказва за репресии след протеста, тези клюки засягат единствено военните; Путин е оставил ФСС и Националната армия незасегнати. Вместо да нападна ръководителите на ФСС и Националната армия за това, че са го подвели в рецесията, той наподобява е решил или да не прави нищо, или да даде на тези организации разширени пълномощия. Всъщност Националната армия се надява да укрепи позициите си, като получи позволение да разполага с танкове на своя работа.

Тази липса на последици за службите за сигурност е изключително стряскаща предвид на работата на ФСС по време на рецесията. Когато Пригожин завзе щаба на Южния боен окръг – където беседва с Евкуров и Алексеев - това изглеждаше съвсем като взимане на заложници на няколко от висшите военни командири на Русия. Въпреки това съгласно източници от ФСС в отговор на идването на силите на „ Вагнер “ сътрудниците на ФСС в Ростов на Дон просто са се барикадирали в локалния си щаб. По време на рецесията отсъстват и няколко от висшите чиновници по сигурността на Путин, в това число ръководителят на Съвета за сигурност Николай Патрушев и началникът на ФСС Александър Бортников. Докато колона от наемници на „ Вагнер “ маршируваше към Москва, сваляйки хеликоптери и стреляйки по домовете на цивилни по пътя, тези смели генерали не се появиха - нито на мястото на събитието, нито въобще пред обществеността.

Изглежда шокиращо, само че това не е първият случай, в който съветските служби за сигурност са парализирани в миг на национална рецесия. Да вземем за образец опита за прелом от 1991 година, при който група комунистически висши чиновници, ръководени от водач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), слагат президента Михаил Горбачов под домакински арест в лятната му вила в Крим. Въпреки че проектът им за завладяване на властта се провали и десетки хиляди хора излязоха на улицата, с цел да защитят свободата си, чиновниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) избраха да не вземат участие в събитията и си останаха вкъщи. Офицерите, които се намирали в централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Лубянка тази нощ, се барикадирали в постройката и следили събитията от прозорците си.

През 2004 година, когато терористи взеха за заложници повече от 1000 деца и учители в учебното заведение в Беслан, Северна Осетия, съветските генерали реагираха със боязън и беззащитност. По това време Патрушев, който тогава е шеф на ФСС, съпровожда тогавашния министър на вътрешните работи Рашид Нургалиев до летището в града, поучава се скрито и по-късно бърза да се върне в Москва. Официалните лица толкоз се изплашили, че оставили обстановката да бъде позволена от локалния клон на ФСС, който по всички стандарти не бил в положение да се оправи с терористична рецесия от подобен мащаб. В последна сметка бяха убити повече от 300 души, в това число доста деца. Путин по този начин и не наказа тези чиновници, а всички тези години по-късно Патрушев и Нургалиев са в Съвета за сигурност на Русия.

За пръв път по време на повече от 20-годишната си власт предишното на Путин в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) може да не му послужи добре. Като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който също не е направил нищо, с цел да отбрани политическия режим, който се е заклел да пази, той наподобява подготвен да остави без последици оправданията на днешните генерали от ФСС. Разбира се, в бъдеще към момента може да се стигне до чистки, само че в предходни рецесии, когато Путин решаваше да направи смяна, тя нормално ставаше бързо: да вземем за пример през 2004 година, когато чеченските бойци за малко време завзеха контрола над Ингушетия, във ФСС съвсем за една нощ паднаха глави.

Засега наподобява ненаказан е освен Пригожин, само че и службите за сигурност, които сякаш пазят Путин от сходна опасност. За всеки автократ това е чудноват метод да възвърне контрола си. В кратковременен проект Путин може би го счита за най-хубавия метод да омаловажи рецесията и да продължи напред. Но неговите служби за сигурност няма да могат да го спасят от новата действителност, която се оформи и в която самата войска е отворена за рецензии и даже за провокации към нейното ръководство. Ако тези провокации продължат, те може да не се лимитират единствено до военните. Те могат да обзет и властта на самия Путин. /БГНЕС

----------

Андрей Солдатов - задграничен старши помощник в Центъра за разбор на европейската политика и съосновател и редактор на Agentura.ru, наблюдаващ на дейностите на съветските секрети служби.

Ирина Бороган - старши помощник в Центъра за разбор на европейската политика и съосновател и заместник-редактор на Agentura.ru.

Техният разбор е оповестен във „ Форин Афеърс “.