45-милионният Ирак върви към разпад
Сред съществените способи за попречване на гражданската война е военният прелом.
Поредната дълбока рецесия, която обхвана страната през октомври предходната година, навлиза в остра фаза. Вече 10 месеца Ирак може да се смята за дееспособна страна единствено с огромно пресилване - пълномощията на висшите управляващи изтекоха през декември 2021 година, новият парламент не съумя да номинира претендент за основния пост на министър-председател.
Всички опити на придвижването „ Саирун “ /Sairun/, което завоюва първо място на парламентарните избори, да реализира съглашение с съперниците се провалиха, след което М. Ал Садр разгласи в края на май, че представителите на неговия блок напущат висшия законодателен орган.
Като се има поради, че 73 от 329 депутати подадоха оставки, очакванията за жизнеспособно държавно управление дефинитивно се сринаха. Обяснението е просто - кандидатурата на новия държавен началник по сегашната конституция би трябвало да бъде подкрепена от най-малко две трети от депутатите, само че те са в комплицирана връзка между тях. Те не могат да се спогодят за нищо.
След напускането на садристите водачът на втората най-мандатна секта Нури ал Малики се номинира за поста министър-председател, само че скоро отдръпна кандидатурата си - иракчаните свързват фигурата му с ширещата се корупция. Освен това мнозина го считат за отговорен за трагичните събития от 2014 година, когато отрядите на ИДИЛ (организация, неразрешена в Руската федерация) елементарно окупираха Мосул, Тикрит и други градове и обширни региони на страната.
Вместо тази омразна фигура обединението Координационна платформа издигна различен претендент – това беше Мухаммад ал Судани. Но това единствено усили равнището на неспокойствие, защото той работи в държавното управление на Нури ал Малики от 2010 до 2014 година, заемайки поста министър по правата на индивида.
М. Ал-Садр разкритикува сходни дейности и неговите поддръжници минаха към деяние. На 27 юли протестиращи нахлуха в постройката на Народното събрание в столицата и оповестиха желанието си да останат в постройката: „ Парламентът е домът на народа “.
Въпреки апелите на изпълняващия длъжността министър-председател М. Ал Казими неотложно да изоставен постройката на Народното събрание, стачкуващите оповестиха безсрочна седяща стачка, като сложиха палатков лагер покрай стените на постройката.
Между другото доставката на питейна вода и храна на протестиращите беше проведена доста бързо и тъкмо. Освен това, наподобява те бяха получили указания да заобикалят нападателните дейности и държанието им беше прекомерно сдържано – нито пожари, нито погроми.
Два дни по-късно силите за сигурност блокираха достъпа до " Зелената зона " на столицата и стачкуващите започнаха да напущат региона. Според локални наблюдаващи е реализиран компромис сред управляващите и господин Ас-Садр. Един от водачите на Координационната платформа Амер ал Фаиз обаче съобщи, че блокът не възнамерява да отдръпна претендента си за премиерския пост и митингите се възобновиха с нова мощ.
На 30 юли последователите на Ал-Садр още веднъж нахлуха в Народното събрание, само че този път с искане за разформироване на законодателната власт и съставяне на преходно държавно управление, както и промяна на управлението на Висшия правосъден съвет. Самият Ал Садр назова протичащото се гражданска война.
В Багдад бяха въведени спомагателни войски, само че стачкуващите блокираха няколко моста в центъра на града. През цялата нощ на 1 август в столицата имаше конфликти сред силовици и протестиращи, имаше жертви и от двете страни.
Митинги започнаха и в други провинции: Мейсан, Диуания, Вавилон, Дияла, Зи-Кар, Басра. Муктада ал-Садр още веднъж сподели, че има въздействие и е в положение да изведе хиляди поддръжници на улицата. Според иракските медии, редица висши чиновници са напуснали страната.
Тази невъзможност не може да се позволи сама. Основният закон на страната, написан под диктовката на англосаксонците, съдържа бомба. Системата от квоти за власт по национално-религиозен симптом (като в Ливан или Босна) поражда непрекъснати рецесии и не оставя вероятност. Промяната на конституцията, даже и поправката й обаче не е бърза работа, а при сегашните условия е извънредно малко евентуална.
На фона на непрекъснати политически разправии, подклаждани от икономическата рецесия, страната още веднъж се оказа на ръба на революция. Въпреки това, в случай че кървавата борба сред сунити и шиити след свалянето на Саддам беше инспирирана, през днешния ден разпределението на силите е друго. Шиитското придвижване Сайрун получи поддръжката на Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) Масуд Барзани и алианса Ал-Азм, управителен от сунитския политик Хамис ал-Ханджар. Патриотичният съюз на Кюрдистан (PUK) взе страната на другите шиитски партии, които образуваха Координационната конструкция.
Освен това интензивността на бойците на ИДИЛ остава: според формалните данни, през 2021 година те са направили 257 терористични офанзиви в разнообразни райони на Ирак, вследствие на които са убити 387 души, 518 са ранени, а 37 са изчезнали.
На всички е ясно, че революция е най-лошият вероятен сюжет. Сред съществените способи за предотвратяването му е боен прелом. Напомням: всички военни преврати, осъществени в арабските страни (Египет, Ирак, Сирия, Либия - надалеч не всички), победиха под лозунга на арабския шовинизъм. Затова господин Ал-Садр настойчиво приканва за национална гражданска война, за прогонване на „ западните и източните интервенционисти “, намеквайки за Съединени американски щати и Иран.
Сред военните обаче няма единение: в допълнение към обичайните племенни влакна, доста от тях са тясно свързани с разнообразни политически групи. В допълнение към постоянната войска, Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, има мощна паравоенна шиитска " национална милиция ", която се подчинява не толкоз на инструкциите на Багдад, колкото извършва задания в полза на радикални фигури, тясно свързани с Иран.
И най-после, има прокси война сред Съединени американски щати и Иран на територията на Ирак, а Турция продължава своята непрекъсната СВO против ПКК в северните (и не само) иракски провинции. Проблемът с поддръжката на Съединени американски щати и Израел за кюрдския фракционизъм с опитите за обособяване на Иракски Кюрдистан остава. Де факто през днешния ден кюрдската автономност е самостоятелна единица и Ербил не пропуща опция да подчертае това.
Отново се появява проект за разпадането на Ирак на три елементи: Кюрдистан, шиитски юг и сунитски район (провинциите Анбар, Салах ад-Дин и огромни територии от други провинции). Този вид от дълго време се смята за желан в Съединени американски щати, тъй като обезсмисля опцията Ирак да възкръсне като районна мощ с нови закани за Израел, главният съдружник на Вашингтон в Близкия изток.
И единствено Китай непрестанно уголемява въздействието си в Ирак, като решително държи първото място измежду вложителите и придобива най-обещаващите активи. На 20 януари Багдад разгласи подписването на съглашение с китайската компания Sinopec за създаване на газовото находище Ал-Мансурия, ситуирано в провинция Дияла. Акциите са разграничени сред Basra Oil Company и Sinopec в съответствие надлежно 51% и 49%; китайската компания получи контракта, откакто Ирак приключи към този момент подписано съглашение с група, ръководена от Turkish Petroleum Corp (TPAO). Говорител на Sinopec означи, че китайски компании са вложили 20 милиарда щатски $ в Ирак предходната година.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Поредната дълбока рецесия, която обхвана страната през октомври предходната година, навлиза в остра фаза. Вече 10 месеца Ирак може да се смята за дееспособна страна единствено с огромно пресилване - пълномощията на висшите управляващи изтекоха през декември 2021 година, новият парламент не съумя да номинира претендент за основния пост на министър-председател.
Всички опити на придвижването „ Саирун “ /Sairun/, което завоюва първо място на парламентарните избори, да реализира съглашение с съперниците се провалиха, след което М. Ал Садр разгласи в края на май, че представителите на неговия блок напущат висшия законодателен орган.
Като се има поради, че 73 от 329 депутати подадоха оставки, очакванията за жизнеспособно държавно управление дефинитивно се сринаха. Обяснението е просто - кандидатурата на новия държавен началник по сегашната конституция би трябвало да бъде подкрепена от най-малко две трети от депутатите, само че те са в комплицирана връзка между тях. Те не могат да се спогодят за нищо.
След напускането на садристите водачът на втората най-мандатна секта Нури ал Малики се номинира за поста министър-председател, само че скоро отдръпна кандидатурата си - иракчаните свързват фигурата му с ширещата се корупция. Освен това мнозина го считат за отговорен за трагичните събития от 2014 година, когато отрядите на ИДИЛ (организация, неразрешена в Руската федерация) елементарно окупираха Мосул, Тикрит и други градове и обширни региони на страната.
Вместо тази омразна фигура обединението Координационна платформа издигна различен претендент – това беше Мухаммад ал Судани. Но това единствено усили равнището на неспокойствие, защото той работи в държавното управление на Нури ал Малики от 2010 до 2014 година, заемайки поста министър по правата на индивида.
М. Ал-Садр разкритикува сходни дейности и неговите поддръжници минаха към деяние. На 27 юли протестиращи нахлуха в постройката на Народното събрание в столицата и оповестиха желанието си да останат в постройката: „ Парламентът е домът на народа “.
Въпреки апелите на изпълняващия длъжността министър-председател М. Ал Казими неотложно да изоставен постройката на Народното събрание, стачкуващите оповестиха безсрочна седяща стачка, като сложиха палатков лагер покрай стените на постройката.
Между другото доставката на питейна вода и храна на протестиращите беше проведена доста бързо и тъкмо. Освен това, наподобява те бяха получили указания да заобикалят нападателните дейности и държанието им беше прекомерно сдържано – нито пожари, нито погроми.
Два дни по-късно силите за сигурност блокираха достъпа до " Зелената зона " на столицата и стачкуващите започнаха да напущат региона. Според локални наблюдаващи е реализиран компромис сред управляващите и господин Ас-Садр. Един от водачите на Координационната платформа Амер ал Фаиз обаче съобщи, че блокът не възнамерява да отдръпна претендента си за премиерския пост и митингите се възобновиха с нова мощ.
На 30 юли последователите на Ал-Садр още веднъж нахлуха в Народното събрание, само че този път с искане за разформироване на законодателната власт и съставяне на преходно държавно управление, както и промяна на управлението на Висшия правосъден съвет. Самият Ал Садр назова протичащото се гражданска война.
В Багдад бяха въведени спомагателни войски, само че стачкуващите блокираха няколко моста в центъра на града. През цялата нощ на 1 август в столицата имаше конфликти сред силовици и протестиращи, имаше жертви и от двете страни.
Митинги започнаха и в други провинции: Мейсан, Диуания, Вавилон, Дияла, Зи-Кар, Басра. Муктада ал-Садр още веднъж сподели, че има въздействие и е в положение да изведе хиляди поддръжници на улицата. Според иракските медии, редица висши чиновници са напуснали страната.
Тази невъзможност не може да се позволи сама. Основният закон на страната, написан под диктовката на англосаксонците, съдържа бомба. Системата от квоти за власт по национално-религиозен симптом (като в Ливан или Босна) поражда непрекъснати рецесии и не оставя вероятност. Промяната на конституцията, даже и поправката й обаче не е бърза работа, а при сегашните условия е извънредно малко евентуална.
На фона на непрекъснати политически разправии, подклаждани от икономическата рецесия, страната още веднъж се оказа на ръба на революция. Въпреки това, в случай че кървавата борба сред сунити и шиити след свалянето на Саддам беше инспирирана, през днешния ден разпределението на силите е друго. Шиитското придвижване Сайрун получи поддръжката на Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) Масуд Барзани и алианса Ал-Азм, управителен от сунитския политик Хамис ал-Ханджар. Патриотичният съюз на Кюрдистан (PUK) взе страната на другите шиитски партии, които образуваха Координационната конструкция.
Освен това интензивността на бойците на ИДИЛ остава: според формалните данни, през 2021 година те са направили 257 терористични офанзиви в разнообразни райони на Ирак, вследствие на които са убити 387 души, 518 са ранени, а 37 са изчезнали.
На всички е ясно, че революция е най-лошият вероятен сюжет. Сред съществените способи за предотвратяването му е боен прелом. Напомням: всички военни преврати, осъществени в арабските страни (Египет, Ирак, Сирия, Либия - надалеч не всички), победиха под лозунга на арабския шовинизъм. Затова господин Ал-Садр настойчиво приканва за национална гражданска война, за прогонване на „ западните и източните интервенционисти “, намеквайки за Съединени американски щати и Иран.
Сред военните обаче няма единение: в допълнение към обичайните племенни влакна, доста от тях са тясно свързани с разнообразни политически групи. В допълнение към постоянната войска, Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, има мощна паравоенна шиитска " национална милиция ", която се подчинява не толкоз на инструкциите на Багдад, колкото извършва задания в полза на радикални фигури, тясно свързани с Иран.
И най-после, има прокси война сред Съединени американски щати и Иран на територията на Ирак, а Турция продължава своята непрекъсната СВO против ПКК в северните (и не само) иракски провинции. Проблемът с поддръжката на Съединени американски щати и Израел за кюрдския фракционизъм с опитите за обособяване на Иракски Кюрдистан остава. Де факто през днешния ден кюрдската автономност е самостоятелна единица и Ербил не пропуща опция да подчертае това.
Отново се появява проект за разпадането на Ирак на три елементи: Кюрдистан, шиитски юг и сунитски район (провинциите Анбар, Салах ад-Дин и огромни територии от други провинции). Този вид от дълго време се смята за желан в Съединени американски щати, тъй като обезсмисля опцията Ирак да възкръсне като районна мощ с нови закани за Израел, главният съдружник на Вашингтон в Близкия изток.
И единствено Китай непрестанно уголемява въздействието си в Ирак, като решително държи първото място измежду вложителите и придобива най-обещаващите активи. На 20 януари Багдад разгласи подписването на съглашение с китайската компания Sinopec за създаване на газовото находище Ал-Мансурия, ситуирано в провинция Дияла. Акциите са разграничени сред Basra Oil Company и Sinopec в съответствие надлежно 51% и 49%; китайската компания получи контракта, откакто Ирак приключи към този момент подписано съглашение с група, ръководена от Turkish Petroleum Corp (TPAO). Говорител на Sinopec означи, че китайски компании са вложили 20 милиарда щатски $ в Ирак предходната година.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ