Ченгето, което не стреля
Сред хаоса и ужаса по време на атентата в Торонто, един служител на реда умерено се изправи против водача на камиона, прегазил почтени. Това е миг, който би трябвало да помним.
Това написа анализаторът и някогашен посланик Скор Гилмор в текст, споделен хиляди пъти в обществените мрежи.
Гилмор разказва секунда по секунда обстановката и признава, че не знае какво е обяснението за постъпката на служителя на реда. Но е уверен, че тя би послужила за образец и ентусиазъм и най-много припомня, че човешкият живот би трябвало да бъде скъп.
Няколко видеа в интернет демонстрират финала на офанзивата - спрян до тротоара ван, сирената е включена, служител на реда стои на 10-12 метра, зад колата колата си, извадил е револвер и го е насочил с две ръце към вана. Крещи.
" Какво си мисли той сега? - пита създателят. - Знае, че с този ван евентуално са прегазени над две дузини пешеходци. Вижда смачканата ризница. Вижда мъжа зад кормилото. Дали мисли, че всеки миг ванът ще експлодира? Или че водачът ще излезе, стреляйки? Полицаят към този момент обаче не стреля.
Тогава вратата на вана се отваря. Водачът, облечен в черно, слиза и насочва към него нещо с формата на револвер. Крещи нещо, което не може да се чуе от сирената. Полицаят стои по средата на улицата. Сам, с лице против индивида, насочил против него оръжие. Но ченгето не стреля. Посяга към автомобила си и изключва сирената. Сега може да чуе водача.
Камерата доближава облика към обвинения. Стои с лице против униформения, ръцете му са вдигнати. Предметът в ръката му може да не е револвер. Трудно е да се каже от тази позиция. Пристъпва към служителя на реда. После внезапно протяга ръка към джоба на равнището на кръста си, вади я още веднъж, все едно изважда револвер.
Внезапно осъзнаваш, че желае служителят на реда да го простреля. Но не това се случва. Шофьорът за повторно внезапно протяга ръка към джоба си все едно ще извади оръжие. Ченгето и в този момент не стреля.
Униформеният крещи " На земята! " Повтаря го още веднъж. Чува се и водачът. " Имам револвер в джоба. " Почти усещаш нотка на комплициране. Но самотното ченге не стреля. Все още.
Шофьорът продължава да насочва против него каквото държи в ръката си, а служителят на реда деликатно го заобикаля от дясната му страна. " Имам револвер в джоба! " Тръгва към ченгето. Второ видео демонстрира тъкмо този миг, сниман от офис над сцената. Шофьорът продължава да се доближава с ориентирана напред ръка. Ченгето отстъпва. Не стреля.
После, за част от секундата, нещо се трансформира. Ченгето прави крачка напред. За пръв път доближава към водача. Човекът в черно се колебае и прави крачка обратно. Решимостта му се изпарява. Не желае да загине. Вдига ръце. Хвърля на земята черния предмет, който държи. Ченгето доближава още. Казва му да легне на земята. Не стреля.
“Ръцете зад тила! " Коленичи до водача, който лежи с лице към земята. Посяга за белезниците. Тридесет и седем секунди откакто водачът е слязъл от вана, който мобеше да е бомба. След като е насочил към него нешо, наподобяващо на оръжие. И въпреки всичко служителят на реда не стреля.
Плащат ми да изяснявам всякакви неща и да звуча безапелационно. Но почтено казано, не знам по какъв начин да разясня този незабравим миг ", написа създателят.
" Във всеки един момент, в случай че служителят на реда бе стрелял и умъртвил обвинения, обществото, сътрудниците ми, медиите, даже самият водач, биха разбрали за какво го е направил. Дори щяха да го нарекат воин. Какво задържа пръста му? Смелост? Тренинг? Състрадание? Може би ще разберем в идващите дни. Но каквото и да е, заслужава внимание.
Лесно е да отнемеш живот. Едно внезапно завъртане на волата и десетима ги няма. Малко напън върху спусъка и обвиненият е мъртъв. Избиваме се от ненавист или от боязън, или заради незнание, или по служебно обвързване. За страдание, този инстинкт ни е добре прочут. Тъмната част на човечеството. Но то има и светла страна. Притежаваме и инстинкт да пазим другите живи. Тази част може да е по-трудна за схващане. Но заслужава да сме отдадени точно на нея, в сравнение с това да убиваме. Такива моменти на човещина не са изключение, само че са скъпи. Ще е хубаво, в случай че си спомняме това от случилото се в Торонто. Да помним ченгето, което не стреля. "
Това написа анализаторът и някогашен посланик Скор Гилмор в текст, споделен хиляди пъти в обществените мрежи.
Гилмор разказва секунда по секунда обстановката и признава, че не знае какво е обяснението за постъпката на служителя на реда. Но е уверен, че тя би послужила за образец и ентусиазъм и най-много припомня, че човешкият живот би трябвало да бъде скъп.
Няколко видеа в интернет демонстрират финала на офанзивата - спрян до тротоара ван, сирената е включена, служител на реда стои на 10-12 метра, зад колата колата си, извадил е револвер и го е насочил с две ръце към вана. Крещи.
" Какво си мисли той сега? - пита създателят. - Знае, че с този ван евентуално са прегазени над две дузини пешеходци. Вижда смачканата ризница. Вижда мъжа зад кормилото. Дали мисли, че всеки миг ванът ще експлодира? Или че водачът ще излезе, стреляйки? Полицаят към този момент обаче не стреля.
Тогава вратата на вана се отваря. Водачът, облечен в черно, слиза и насочва към него нещо с формата на револвер. Крещи нещо, което не може да се чуе от сирената. Полицаят стои по средата на улицата. Сам, с лице против индивида, насочил против него оръжие. Но ченгето не стреля. Посяга към автомобила си и изключва сирената. Сега може да чуе водача.
Камерата доближава облика към обвинения. Стои с лице против униформения, ръцете му са вдигнати. Предметът в ръката му може да не е револвер. Трудно е да се каже от тази позиция. Пристъпва към служителя на реда. После внезапно протяга ръка към джоба на равнището на кръста си, вади я още веднъж, все едно изважда револвер.
Внезапно осъзнаваш, че желае служителят на реда да го простреля. Но не това се случва. Шофьорът за повторно внезапно протяга ръка към джоба си все едно ще извади оръжие. Ченгето и в този момент не стреля.
Униформеният крещи " На земята! " Повтаря го още веднъж. Чува се и водачът. " Имам револвер в джоба. " Почти усещаш нотка на комплициране. Но самотното ченге не стреля. Все още.
Шофьорът продължава да насочва против него каквото държи в ръката си, а служителят на реда деликатно го заобикаля от дясната му страна. " Имам револвер в джоба! " Тръгва към ченгето. Второ видео демонстрира тъкмо този миг, сниман от офис над сцената. Шофьорът продължава да се доближава с ориентирана напред ръка. Ченгето отстъпва. Не стреля.
После, за част от секундата, нещо се трансформира. Ченгето прави крачка напред. За пръв път доближава към водача. Човекът в черно се колебае и прави крачка обратно. Решимостта му се изпарява. Не желае да загине. Вдига ръце. Хвърля на земята черния предмет, който държи. Ченгето доближава още. Казва му да легне на земята. Не стреля.
“Ръцете зад тила! " Коленичи до водача, който лежи с лице към земята. Посяга за белезниците. Тридесет и седем секунди откакто водачът е слязъл от вана, който мобеше да е бомба. След като е насочил към него нешо, наподобяващо на оръжие. И въпреки всичко служителят на реда не стреля.
Плащат ми да изяснявам всякакви неща и да звуча безапелационно. Но почтено казано, не знам по какъв начин да разясня този незабравим миг ", написа създателят.
" Във всеки един момент, в случай че служителят на реда бе стрелял и умъртвил обвинения, обществото, сътрудниците ми, медиите, даже самият водач, биха разбрали за какво го е направил. Дори щяха да го нарекат воин. Какво задържа пръста му? Смелост? Тренинг? Състрадание? Може би ще разберем в идващите дни. Но каквото и да е, заслужава внимание.
Лесно е да отнемеш живот. Едно внезапно завъртане на волата и десетима ги няма. Малко напън върху спусъка и обвиненият е мъртъв. Избиваме се от ненавист или от боязън, или заради незнание, или по служебно обвързване. За страдание, този инстинкт ни е добре прочут. Тъмната част на човечеството. Но то има и светла страна. Притежаваме и инстинкт да пазим другите живи. Тази част може да е по-трудна за схващане. Но заслужава да сме отдадени точно на нея, в сравнение с това да убиваме. Такива моменти на човещина не са изключение, само че са скъпи. Ще е хубаво, в случай че си спомняме това от случилото се в Торонто. Да помним ченгето, което не стреля. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ