Сред европейските държави, членуващи в ОИСР, Гърция е единствената държава

Сред европейските страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Гърция е единствената страна с негативен индикатор

Хората икономисват по разнообразни аргументи – с цел да натрупат благосъстояние или да се приготвят за непредвидени разноски. Скорошно изследване демонстрира, че съвсем две трети от европейците заделят средства като защитна мярка, а за половината от тях главният претекст са спестяванията за пенсия.

В кои европейски страни хората икономисват най-вече? И каква част от разполагаемия си приход в действителност съумяват да отделят европейците?

Нетните спестявания на семействата съставляват частта от приходите, която не се изразходва за извънредно ползване.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз нивата на чистите спестявания на семействата се разграничават доста в Европа. През 2024 или 2025 година те варират от минус 9,3% в Гърция до 14,7% в Швеция и Унгария при приблизително 8,1% за Европейски Съюз.

Гърция: когато разноските надвишават приходите

Гърция е единствената страна с негативен индикатор. Това значи, че семействата там харчат повече от чистия си наличен приход, като или употребяват насъбрани спестявания, или теглят заеми, с цел да финансират разноските си.

Освен в Унгария и Швеция, равнището на чистите спестявания надвишава 10% и в Чехия (13,7%), Франция (12,8%), Германия (10,3%) и Нидерландия (10,2%). Испания (9,2%) и Ирландия (9%) също остават над междинното за Европейски Съюз.

Англия и Италия: огромните стопански системи с най-ниски равнища на икономисване

Докато Франция, Германия и Испания са над междинното ниво за Европейски Съюз, Англия (4,7%) и Италия (3,2%) регистрират относително ниски индикатори.

В Латвия нивото е нулево, което значи, че семействата харчат всеки цент от приходите си. Словакия (2%), Естония (3%), Португалия (3,4%) и Литва (3,8%) също са под 4%.

Под междинното за Европейски Съюз остават и две северни страни – Дания (7,5%) и Финландия (4,4%).

Изчисляването на спестяванията е мъчно

„ Изчисляването на равнищата на спестяванията на семействата е доста комплицирано, а сравненията сред обособените страни са още по-трудни “, споделя пред „ Евронюз Бизнес “ професорът от Университета „ Гьоте “ във Франкфурт Михаел Халиасос.

Той показва компликациите при измерването както на разполагаемия приход, по този начин и на потреблението на семействата.

Доходите постоянно се заявяват неопределено или въобще не се оповестяват поради опасения, свързани с данъчните управляващи или поверителността на информацията.

Потреблението също е мъчно за следене посредством анкети, защото хората не всеки път си спомнят тъкмо разноските си, а методите за превъзмогване на тези проблеми се разграничават в обособените страни.

Случаят с Гърция

Халиасос отбелязва, че по време на дълговата рецесия през 2015 година Гърция е имала най-високия дял семейства в Европейски Съюз, чието ползване надвишава приходите им. Около 2020 година, по време на пандемията от COVID-19, страната остава на второ място след Румъния, макар че опциите за ползване тогава внезапно понижават.

В началото на 2000-те години равнището на спестяванията в Гърция е било най-вече позитивно, въпреки и с къси спадове под нулата.

След 2010 година обстановката внезапно се утежнява, когато дълговата рецесия тласка индикатора надълбоко в негативна територия, достигайки най-малко от минус 16,5% през 2013 година Впоследствие страната по този начин и не съумява изцяло да се възвърне.

След като през 2021 година индикаторът съвсем се връща до нулата, през 2022 година Гърция още веднъж регистрира спад до минус 12,2%, а от този момент стойностите остават към минус 9%.

През същия интервал междинното ниво за Европейски Съюз остава относително устойчиво, с внезапен скок до 12,4% през 2020 година, когато рестриктивните мерки поради пандемията понижават опциите за разноски на семействата.

Според Евростат Гърция е измежду страните в Европейски Съюз през 2024 година, в които междинният поправен брутен наличен приход на човек е с над 20% под междинното за Съюза.

Михаел Халиасос акцентира, че в Европейски Съюз няма страни, които трайно да са „ мощни “ или „ слаби “ спестители, защото другите рецесии оказват друго въздействие върху обособените стопански системи.