Вакуумът в Сирия е в полза на Турция
Сред анализаторите на Сирия се очерта един относително споделен консенсус по отношение на аргументите, заради които следим активизацията на спора във въпросната страна: това е ангажираността на Русия по отношение на войната в Украйна и ударите, които проиранската мрежа в района понесе от Израел (като тук се има поради най-много деградирането на Хизбула в Ливан). Тези две условия, гласи известната интерпретация, са съдействали за основаването на такива предпоставки, които неизбежно са довели до отслабването на ресурса, който и Москва, и Техеран, са отделяли за съхранението на режима на сирийския президент Башар ал-Асад. Оттук в Сирия се е появил вакуум, от който съперниците на режима в Дамаск (от локално и районно естество) се пробват да се възползват.
Към тази равносметка обаче могат да бъдат прибавени и други фактори, които също изиграха роля за активизацията на бойните дейности в Сирия.
Провалът на опита за нормализация на турско-сирийските връзки, да вземем за пример, който бе иницииран преди година от Реджеп Тайип Ердоган, също е подобен фактор. Самата концепция на турския президент да търси " разчупване на ледовете " с Башар ал-Асад стъпваше на три съществени предпоставки.
Първата бе, че турският държавен глава и неговият сирийски сътрудник имат споделен интерес от концептуално естество - ограничението на въздействието на кюрдите по границата сред двете страни. А това е приоритет за Анкара, който, съгласно турските управляващи, не среща задоволително схващане нито от Русия, нито от Съединени американски щати, всяка една от които си сътрудничи с кюрдите в обособени браншове на Северна и Североизточна Сирия. Това схващане в Турция продължава да е налице, макар че и Владимир Путин (операция " Маслинова клонка " през 2018-та), и Доналд Тръмп (операция " Извор на мира " през 2019-та г.) разрешиха турски нашествия по отношение на кюрдските позиции в Северна Сирия.
Втората причина касае желанието на турските управляващи да опосредстват завръщането на най-малко част от намиращите се на тяхна територия над 3 милиона сирийски бежанци, защото тяхното наличие в Турция носи политически негативи на Ердоган. За да се случи това, ще е належащо някакво базово работно съдействие сред Анкара и Дамаск, както и деескалация на спора в страната, доколкото той по-скоро служи като спомагателен развъдник на бежанци.
Третата причина за турския интерес за нормализация на връзките с Дамаск пък се състоеше в желанието на Анкара да не изостава от процеса на реабилитация на Башар ал-Асад в арабския свят, съществена роля за който изигра ОАЕ през последните няколко години. Всъщност арабските страни от персийския залив и Турция имат споделен интерес в битката с нарко-трафика и каптагона съответно, създаван и експортиран от Сирия, който е главен източник на доходи за режима за сирийския президент. От началото на годината до края на октомври месец турските управляващите са задържали съвсем 10 млн. хапчета каптагон.
Сирийският президент обаче отхвърли тези турски дипломатически увертюри, целящи нормализацията на връзките сред двете страни, заявявайки, че сходен процес е неосъществим, до момента в който Турция управлява територии в северната част на Сирия (било посредством своите военни, било посредством нейните прокси сили на терен). В това отношение решимостта на Асад бе такава, че той даже рискува да провокира незадоволство във Владимир Путин.
Друга причина за интензификацията на спора в Сирия би трябвало да се търси и в дейностите на израелската бойна авиация, която от време на време нанасяше удари по позиции на Иран и свързани с Техеран шиитски милиции на територията на Сирия, което в допълнение отслаби защитните позиции на режима на Башар ал-Асад. Пример в тази посока и е самата Хизбула, която трябваше да отдръпна свои командири и бойци от сирийския терен, в това число от Алепо, с цел да концентрира напъните си във войната с Израел. Средствата за всеобща информация, както и кореспондиращи си с тях видеа в обществените мрежи, демонстрират по какъв начин Иран се пробва да компенсира това, придвижвайки тези дни спомагателни сили от шиитските формирования в Ирак към Сирия.
Не би трябвало да се подценява и различен аспект, който също има отношение към събитията, които следим в Сирия тези дни. Това е " мъртвият интервал " на президентската институция на Съединени американски щати - този времеви откъслек, в който отиващата си администрация на Джо Байдън няма небосвод за обмисляне и дейности, а идващата такава на Доналд Тръмп към момента не е влезнала в пълномощията си. Тук има спомагателни кореспондиращи фактори. Единият е обвързван с това, че когато става дума за Близкия изток, в оставащото й време администрацията на Байдън се е фокусирала в това да се опита да реализира най-малко краткотрайно помирение сред Хамас и Израел в линията Газа. Другият фактор е обвързван с Тръмп, по времето на първия мандат на който стартира частичното евакуиране на разположените в Северна Сирия американски военнослужещи, и който не вижда смисъл от тяхното стоене там. Всичко това - дружно с съветския фокус към Украйна и понесените материални вреди от проиранските сили - отваря " прозорец " на опцията за редактиране на военно-политическите линии по карта на Сирия. А от този " прозорец " се възползват както локални субекти, по този начин и районни.
Военните дейности против режима на Башар ал-Асад се лидират от две обособени обединения на терен.
Основен детайл на първата коалиция е Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ), която е правоприемник на тогавашния сирийски клон на Ал Кайда, салафистко-джихадисткия Фронт ал-Нусра. Въпреки напъните на ХТШ да ребрандира себе си през последните години, тя е обозначена като терористична организация, в това число от Европейския съюз и Турция. Именно тази джихадистка организация лидира и изигра най-голяма роля за завладяването на Алепо тези дни.
Втората коалиция, участваща в актуализирания спор в Сирия, е по-сложна по състав, само че като цяло съставлява мрежа от ислямисти, туркмени и наемници, обединени под знамето на Сирийската национална войска (СНА). Последната пък е под относителен надзор и мениджмънт на Турция (условното наклонение тук произтича от това, че другите формирования, влизащи в състава на СНА, имат нееднаква степен на непосредственост до Анкара и надлежно друга подготвеност да извършват ползите на Турция). А това е единствено една от многото аргументи, заради които тези групировки под банера на СНА постоянно влизаха в кървави спорове между тях през последните години. Ако ХТШ концентрира напъните си по отношение на Алепо и по южното направление по отношение на укрепените сили на режима на Асад в Хама, то СНА, към този момент най-малко и в синхрон с турските ползи, ориентира дейностите си най-вече против позициите на кюрдите - на този стадий в посока Тел Рифат, само че следва да забележим дали ще се насочи и към другите следени от кюрдите територии, ситуирани западно от р. Ефрат (като най-голямата цел би бил гр. Манбидж). Именно Тел Рифат и Манбидж бяха измежду главните цели на Турция, присъстващи в реториката на Ердоган от 2020-та година насам. Причина за това бе и поетият, само че по този начин и несбъднат, ангажимент от Москва пред Анкара, съгласно който Русия трябваше да демилитаризира кюрдските формирования, ситуирани в упоменатите градове. Реципрочните съветски възражения против Турция пък касаеха това, че Анкара не е показала предпочитание да дерадикализира опозиционните на сирийския режим формирования, които се намират под нейно въздействие.
В случая значимото обаче е, че - въпреки с друг фокус на дейностите и преодолявайки най-малко все още враждите между тях - двете обединения към ХТШ и СНА работят по-скоро координирано. Последното не би било допустимо, в случай че нямаше силов районен фактор като Турция, който има и ресурса, и интереса да консолидира сходно оперативно съдействие. Разбира се, не би трябвало да се подценява готовността на ХТШ да работи независимо във всеки един миг (реалната причина, заради която Турция преди години отбелязя въпросната организация като терористична, бе тази, че тя отхвърляше да се преценява с ползите на следените от Турция ислямистки формирования в Северозападна Сирия). А към този момент се появяват и информации за обновяване на напрежението сред ХТШ и СНА.
Още повече, че дейностите на ХТШ и СНА спомагат на турските ползи в Сирия, доколкото посредством тях Башар ал-Асад ще бъде осъден за несговорчивостта му, а сирийските кюрди ще бъдат подложени на спомагателен боен напън. Така разрастващите се условия ще дадат спомагателни причини на Турция във формата " Астана " (Русия, Иран, Турция) и ще заявят с по-голяма мощ добре известните цели на Турция по отношение на Северен Сирия и Ирак пред идващата нова американска администрация. Изобличаването на слабостта на режима на сирийския президент обаче крие и монотонен риск - с цел да оцелее, той ще би трябвало да усилва размера си на взаимозависимост от Русия и Иран. Все отново Асад остава единственият крал, който е пленник в личното си царство.
Към тази равносметка обаче могат да бъдат прибавени и други фактори, които също изиграха роля за активизацията на бойните дейности в Сирия.
Провалът на опита за нормализация на турско-сирийските връзки, да вземем за пример, който бе иницииран преди година от Реджеп Тайип Ердоган, също е подобен фактор. Самата концепция на турския президент да търси " разчупване на ледовете " с Башар ал-Асад стъпваше на три съществени предпоставки.
Първата бе, че турският държавен глава и неговият сирийски сътрудник имат споделен интерес от концептуално естество - ограничението на въздействието на кюрдите по границата сред двете страни. А това е приоритет за Анкара, който, съгласно турските управляващи, не среща задоволително схващане нито от Русия, нито от Съединени американски щати, всяка една от които си сътрудничи с кюрдите в обособени браншове на Северна и Североизточна Сирия. Това схващане в Турция продължава да е налице, макар че и Владимир Путин (операция " Маслинова клонка " през 2018-та), и Доналд Тръмп (операция " Извор на мира " през 2019-та г.) разрешиха турски нашествия по отношение на кюрдските позиции в Северна Сирия.
Втората причина касае желанието на турските управляващи да опосредстват завръщането на най-малко част от намиращите се на тяхна територия над 3 милиона сирийски бежанци, защото тяхното наличие в Турция носи политически негативи на Ердоган. За да се случи това, ще е належащо някакво базово работно съдействие сред Анкара и Дамаск, както и деескалация на спора в страната, доколкото той по-скоро служи като спомагателен развъдник на бежанци.
Третата причина за турския интерес за нормализация на връзките с Дамаск пък се състоеше в желанието на Анкара да не изостава от процеса на реабилитация на Башар ал-Асад в арабския свят, съществена роля за който изигра ОАЕ през последните няколко години. Всъщност арабските страни от персийския залив и Турция имат споделен интерес в битката с нарко-трафика и каптагона съответно, създаван и експортиран от Сирия, който е главен източник на доходи за режима за сирийския президент. От началото на годината до края на октомври месец турските управляващите са задържали съвсем 10 млн. хапчета каптагон.
Сирийският президент обаче отхвърли тези турски дипломатически увертюри, целящи нормализацията на връзките сред двете страни, заявявайки, че сходен процес е неосъществим, до момента в който Турция управлява територии в северната част на Сирия (било посредством своите военни, било посредством нейните прокси сили на терен). В това отношение решимостта на Асад бе такава, че той даже рискува да провокира незадоволство във Владимир Путин.
Друга причина за интензификацията на спора в Сирия би трябвало да се търси и в дейностите на израелската бойна авиация, която от време на време нанасяше удари по позиции на Иран и свързани с Техеран шиитски милиции на територията на Сирия, което в допълнение отслаби защитните позиции на режима на Башар ал-Асад. Пример в тази посока и е самата Хизбула, която трябваше да отдръпна свои командири и бойци от сирийския терен, в това число от Алепо, с цел да концентрира напъните си във войната с Израел. Средствата за всеобща информация, както и кореспондиращи си с тях видеа в обществените мрежи, демонстрират по какъв начин Иран се пробва да компенсира това, придвижвайки тези дни спомагателни сили от шиитските формирования в Ирак към Сирия.
Не би трябвало да се подценява и различен аспект, който също има отношение към събитията, които следим в Сирия тези дни. Това е " мъртвият интервал " на президентската институция на Съединени американски щати - този времеви откъслек, в който отиващата си администрация на Джо Байдън няма небосвод за обмисляне и дейности, а идващата такава на Доналд Тръмп към момента не е влезнала в пълномощията си. Тук има спомагателни кореспондиращи фактори. Единият е обвързван с това, че когато става дума за Близкия изток, в оставащото й време администрацията на Байдън се е фокусирала в това да се опита да реализира най-малко краткотрайно помирение сред Хамас и Израел в линията Газа. Другият фактор е обвързван с Тръмп, по времето на първия мандат на който стартира частичното евакуиране на разположените в Северна Сирия американски военнослужещи, и който не вижда смисъл от тяхното стоене там. Всичко това - дружно с съветския фокус към Украйна и понесените материални вреди от проиранските сили - отваря " прозорец " на опцията за редактиране на военно-политическите линии по карта на Сирия. А от този " прозорец " се възползват както локални субекти, по този начин и районни.
Военните дейности против режима на Башар ал-Асад се лидират от две обособени обединения на терен.
Основен детайл на първата коалиция е Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ), която е правоприемник на тогавашния сирийски клон на Ал Кайда, салафистко-джихадисткия Фронт ал-Нусра. Въпреки напъните на ХТШ да ребрандира себе си през последните години, тя е обозначена като терористична организация, в това число от Европейския съюз и Турция. Именно тази джихадистка организация лидира и изигра най-голяма роля за завладяването на Алепо тези дни.
Втората коалиция, участваща в актуализирания спор в Сирия, е по-сложна по състав, само че като цяло съставлява мрежа от ислямисти, туркмени и наемници, обединени под знамето на Сирийската национална войска (СНА). Последната пък е под относителен надзор и мениджмънт на Турция (условното наклонение тук произтича от това, че другите формирования, влизащи в състава на СНА, имат нееднаква степен на непосредственост до Анкара и надлежно друга подготвеност да извършват ползите на Турция). А това е единствено една от многото аргументи, заради които тези групировки под банера на СНА постоянно влизаха в кървави спорове между тях през последните години. Ако ХТШ концентрира напъните си по отношение на Алепо и по южното направление по отношение на укрепените сили на режима на Асад в Хама, то СНА, към този момент най-малко и в синхрон с турските ползи, ориентира дейностите си най-вече против позициите на кюрдите - на този стадий в посока Тел Рифат, само че следва да забележим дали ще се насочи и към другите следени от кюрдите територии, ситуирани западно от р. Ефрат (като най-голямата цел би бил гр. Манбидж). Именно Тел Рифат и Манбидж бяха измежду главните цели на Турция, присъстващи в реториката на Ердоган от 2020-та година насам. Причина за това бе и поетият, само че по този начин и несбъднат, ангажимент от Москва пред Анкара, съгласно който Русия трябваше да демилитаризира кюрдските формирования, ситуирани в упоменатите градове. Реципрочните съветски възражения против Турция пък касаеха това, че Анкара не е показала предпочитание да дерадикализира опозиционните на сирийския режим формирования, които се намират под нейно въздействие.
В случая значимото обаче е, че - въпреки с друг фокус на дейностите и преодолявайки най-малко все още враждите между тях - двете обединения към ХТШ и СНА работят по-скоро координирано. Последното не би било допустимо, в случай че нямаше силов районен фактор като Турция, който има и ресурса, и интереса да консолидира сходно оперативно съдействие. Разбира се, не би трябвало да се подценява готовността на ХТШ да работи независимо във всеки един миг (реалната причина, заради която Турция преди години отбелязя въпросната организация като терористична, бе тази, че тя отхвърляше да се преценява с ползите на следените от Турция ислямистки формирования в Северозападна Сирия). А към този момент се появяват и информации за обновяване на напрежението сред ХТШ и СНА.
Още повече, че дейностите на ХТШ и СНА спомагат на турските ползи в Сирия, доколкото посредством тях Башар ал-Асад ще бъде осъден за несговорчивостта му, а сирийските кюрди ще бъдат подложени на спомагателен боен напън. Така разрастващите се условия ще дадат спомагателни причини на Турция във формата " Астана " (Русия, Иран, Турция) и ще заявят с по-голяма мощ добре известните цели на Турция по отношение на Северен Сирия и Ирак пред идващата нова американска администрация. Изобличаването на слабостта на режима на сирийския президент обаче крие и монотонен риск - с цел да оцелее, той ще би трябвало да усилва размера си на взаимозависимост от Русия и Иран. Все отново Асад остава единственият крал, който е пленник в личното си царство.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ