Антоанета Костадиновa: Не отивам за златен медал
Сребърната ни медалистка от Олимпийските игри в Токио Антоанета Костадинова даде изявление за NOVA, в което приказва за своите цели през актуалната акция и какво желае да реализира.
" Днешното ми показване сигурно не е съгласно желанието ми, само че е предстоящо, тъй като подготовката ми закъсня с повече от седмица, тъй като без да желая си контузих ръката и цяла седмица нямаше по какъв начин да упражнявам.
Като се има поради и дългата отмора, която си бях дала, считам, че можем да бъдем удовлетворени. Целта ми постоянно е била единствено и единствена една – и на двете дисциплини да се класирам на край, където всичко може да се случи.
При нашия спорт няма сигурност дали можеш да спечелиш, тъй като всичко зависи от ден, час, от моментно положение. Всяка състезателка там е подготвена за златен орден и го желае. Въпрос е ненапълно и на доза шанс коя от нас ще се оправи най-добре.
Аз не отивам за злато. Целта ми е два финала. Ако го направя, значи задачата ми е изпълнена. Тази година ще я карам по-полека, защото квотата ми даде правото да си олекотя календара. Ще направя единствено една Световна купа, тъй като нито една не е в Европа, а всичките са на ужасно огромно разстояние с голяма часова разлика.
Успях да си подбера надпреварите, март месец ще направя Европейското състезание, а след това и една Световна купа в Баку, остават европейските игри и Световното състезание. Това са надпреварите. Между тях ще потърсим и някоя друга конкуренция, с цел да уплътня календара.
Не мисля, че за някого ще бъде изненада, че от Мария Гроздева съм се учила и един до друг сме стреляли. Тя ми е образец за стрелец, за човек, за метод на отношение към спорта. Тя просто си е експерт и постоянно ще ми бъде образец. Много я обичам и в никакъв случай няма да спра да дублирам, че тя е индивидът, който ме накара да ходя по нейните стъпки.
Първото ми съревнование беше в Търново и в никакъв случай няма да го не помни. Не знаех къде се намирам, въпреки че бях на 18 години, залата беше голяма. Аз започнах относително късно, само че пък това ми даваше убеденост, че върша нещата по-добре и ги одухотворявам. На това съревнование от мен не се очакваше безусловно нищо, а нещата по-късно потеглиха едно след друго. Съвсем скоро и върховите резултати не закъсняха ", показа Костадинова.
" Днешното ми показване сигурно не е съгласно желанието ми, само че е предстоящо, тъй като подготовката ми закъсня с повече от седмица, тъй като без да желая си контузих ръката и цяла седмица нямаше по какъв начин да упражнявам.
Като се има поради и дългата отмора, която си бях дала, считам, че можем да бъдем удовлетворени. Целта ми постоянно е била единствено и единствена една – и на двете дисциплини да се класирам на край, където всичко може да се случи.
При нашия спорт няма сигурност дали можеш да спечелиш, тъй като всичко зависи от ден, час, от моментно положение. Всяка състезателка там е подготвена за златен орден и го желае. Въпрос е ненапълно и на доза шанс коя от нас ще се оправи най-добре.
Аз не отивам за злато. Целта ми е два финала. Ако го направя, значи задачата ми е изпълнена. Тази година ще я карам по-полека, защото квотата ми даде правото да си олекотя календара. Ще направя единствено една Световна купа, тъй като нито една не е в Европа, а всичките са на ужасно огромно разстояние с голяма часова разлика.
Успях да си подбера надпреварите, март месец ще направя Европейското състезание, а след това и една Световна купа в Баку, остават европейските игри и Световното състезание. Това са надпреварите. Между тях ще потърсим и някоя друга конкуренция, с цел да уплътня календара.
Не мисля, че за някого ще бъде изненада, че от Мария Гроздева съм се учила и един до друг сме стреляли. Тя ми е образец за стрелец, за човек, за метод на отношение към спорта. Тя просто си е експерт и постоянно ще ми бъде образец. Много я обичам и в никакъв случай няма да спра да дублирам, че тя е индивидът, който ме накара да ходя по нейните стъпки.
Първото ми съревнование беше в Търново и в никакъв случай няма да го не помни. Не знаех къде се намирам, въпреки че бях на 18 години, залата беше голяма. Аз започнах относително късно, само че пък това ми даваше убеденост, че върша нещата по-добре и ги одухотворявам. На това съревнование от мен не се очакваше безусловно нищо, а нещата по-късно потеглиха едно след друго. Съвсем скоро и върховите резултати не закъсняха ", показа Костадинова.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ