Как се избират главните прокурори в Евросъюза
Сравнителноправно проучване, направено от българския клон на „ Отворено общество “ на милиардера Джордж Сорос, демонстрира, че в 22 от 28-те страни членки на Европейския съюз настоящите основни прокурори са пристигнали от прокуратурата, като единомислещо номинирания от Прокурорската гилдия на българския правосъден съвет за идващ „ обвинител №1 “ Иван Гешев.
Мащабният разбор е направен от екип от трима души, с началник Иванка Иванова, която от дълги години управлява Правната стратегия на „ Отворено общество “ у нас, написа „ Труд “.
За разлика от други специалисти от демократичния неправителствен бранш, Иванова е надалеч по-умерена в оценките си за българските институции, което прави анализите u справедливи и градивни.
Конкретното изследване е финансирано от Министерството на външните работи на Холандия, като в него се прави обзор на другите модели при избора на основен прокурор във всяка от страните в Европейски Съюз, представени са голям брой експертни отзиви, а огромна част от направените изводи се базират на рекомендации на Европейската комисия за народна власт посредством право, известна повече като Венецианската комисия.
Макар сравнителноправното изследване да е показано в няколко изявления още при започване на годината, данните от него са непознати за необятната общност. Причините за това неглижиране на документа евентуално се крият в самото му наличие, което наподобява се е сторило „ неловко “ на съперниците на българската прокуратура и в частност на кандидатурата на Иван Гешев.
Изводите в изследването опровергават огромна част от внушенията, с които деятели от партията на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, медиите, благосъстоятелност и свързани с подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев, както и някои „ цивилен организации “, нападат процедурата по желание на идващия основен прокурор, а и професионалните и личностни качества на самия номиниран.
Фактите демонстрират, че най-разпространена в Европейски Съюз е практиката за поста на основен прокурор да се назначават настоящи прокурори.
Както към този момент отбелязахме, че при 22-ма от 28-те основни прокурори в страните от Европейски Съюз, това освен е по този начин, само че даже 19 от тях са и „ прокурори от кариерата “, т.е. кариерата им се е развила преобладаващо в прокуратурата и са израствали последователно в йерархията, какъвто е казусът и с Иван Гешев.
Нещо повече, междинният стаж на основните обвинители в Европейски Съюз е 21 години. Към момента на номинирането си Гешев има юридически стаж от над 23 години, минал през следствието и прокуратурата.
И още обстоятелства, които сигурно няма да харесат на кръговете, дирижиращи митингите против номинацията за идващия български основен прокурор: 10 от 28-те основни прокурори в Европейски Съюз са били определени, до момента в който са заемали поста на заместник-главен обвинител.
„ Двама от основните прокурори на страните членки на Европейски Съюз – Ян Рекендорф (главен прокурор на Дания) и Евалдас Пашилис (главен прокурор на Литва) имат и професионална подготовка на служители на реда и са работили като такива “, пишат от „ Отворено общество “.
Иван Гешев приключва юридическото си обучение във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска активност към Министерство на вътрешните работи и за малко работи в структурите на вътрешното ведомство.
„ Както се вижда, за позицията основен прокурор са желани прокурори от кариерата, които познават системата от вътрешната страна и за които може да се допусна, че ще се употребяват с доверието на сътрудниците си.
Този избор е в директна връзка с йерархичната конструкция на прокуратурата: в случаите, в които напътствията произтичат от основен прокурор, който е способен и се употребява с доверие, има по-голяма възможност те да бъдат изпълнявани от по-нискостоящите равнища “, написа създателят на изследването Иванка Иванова.
Обстоятелството, че този извод е оповестен още през януари 2019 година, прави още по-несъстоятелни така и така нестимулираните нападки против номинацията на Гешев.
И това надалеч не е всичко, тъй като на база измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 година, препоръчани от Христо Иванов до момента в който бе министър и подкрепяни от кръговете към него, от „ Отворено общество “, вярно са планували, че членовете на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, които имат право да издигат кандидатури, ще се лимитират до такава на експерт – прокурор от системата.
„ С това България ще се приближи до най-разпространения модел в Европейски Съюз за одобряването на поста основен прокурор на прокурори от кариерата “, установяват от българския клон на учредената от Сорос неправителствена организация.
Вероятно без да допускат, че страхуващите се от номинацията на Иван Гешев ще нападат и иронизират изразената от сътрудниците му от следствието, прокуратурата и правосъдни чиновници поддръжка, създателите на изследването пишат, че в доста страни е признато да се одобряват мнения от по-широката юридическа общественост.
Сравнителният разбор по решителен метод опровергава внушенията, че у нас изборът на „ обвинител №1 “ зависи от ръководещите. Оказва се, че България е измежду страните от Европейски Съюз, в които политическата интервенция при избора на основен прокурор е сведена до най-малко.
В Белгия, България и Словения излъчването на претендент за основен прокурор става от кадрови органи, формирани от магистрати.
Проучването на „ Отворено общество “ цитира отчет на Венецианската комисия за Европейските стандарти за самостоятелност на правосъдната система, в частта му за прокуратурата, в който се преглеждат двата вероятни модела за назначаване/избор на основен прокурор: в страните, в които прокуратурата е подчинена на държавното управление, то назначава и основния прокурор, а в страните, в които прокуратурата е самостоятелен орган, назначението е или от президента, или от висшия правосъден орган.
У нас държавното обвиняване е част от правосъдната власт, което прави опцията номинацията да пристигна от министъра на правораздаването изключение, чието използване може да се изтълкува и като опит за напън. Точно поради това министър председателят Бойко Борисов разяснява, че по-добре би било, в случай че тази алтернатива въобще отпадне от правосъдния закон.
Венецианската комисия преглежда и двата модела за одобряване на основен прокурор като еднообразно допустими от позиция на гарантиране на независимостта на службата, като слага единствено две условия: да е ясно от кого произтича номинацията и да се регистрира мнението на професионалните среди по отношение на качествата на претендентите, заключават още създателите на сравнителноправното изследване.
Би било комично, в случай че към момента някой у нас си разреши да твърди, че актуалната процедура не е обществена, предвид на извършените съвещания от президента Румен Радев или на фона на цели четири съвещания на Пленума на Висш съдебен съвет, на които ангажираните по закон направиха и мотивираха единомислещата си номинация.
Що се отнася до това кандидатурата да бъде съобразена със мнения на професионалите среди, би трябвало да напомним, че двете съсловни организации на прокурори и следователи – Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователи, бяха не просто първите, които поддържаха Гешев, а те в действителност бяха тези, които настояха номинираният да е от техните среди.
И тук още веднъж идваме до необятната поддръжка, която към този момент като повдигнат претендент Иван Гешев получи от проверяващи, обвинители и чиновници на правосъдната система от цялата страна.
Подробният разбор на „ Отворено общество “ е дал отговор в задатък и на напразните копнежи, тъй като бяха неуместни и изцяло невъзможни откъм законова позиция, по издигане на така наречен „ гражданска кандидатура “ за основен прокурор.
Подобен акт би бил равностоен на желанието на държавното управление на Отечествения фронт на Народна република България, което през 1947 година е предложило избирането на първия измежду прокурорите да става от Народното събрание. Значително място в изследването е отделено на йерархията на прокуратурите на Стария континент и функционалностите на техните ръководители.
И тук истината не е на страната на съперниците на независимостта на българското държавно обвиняване, които от години се пробват да внушат, че единствено у нас прокурорите се преценяват с горестоящия обвинител.
Ето и съответния откъс от изследването на „ Отворено общество “: „ Навсякъде прокурорите, без значение дали са част от изпълнителната власт или са при съдилищата, се употребяват с относителна автономия при вземането на решение дали да образуват или не наказателно произвеждане.
При организацията на всички прокурорски служби се съблюдават правилата на единение (решенията на един прокурор обвързват цялата служба) и подчиненост (по-ниските равнища в структурата получават инструкции от по-високите)”.
Проучването изобличава и друга волност на съперниците на българската прокуратура: позабравеното искане за редуциране на продължителността на мандата на основния прокурор.
Оказва се, че има рекомендация на Венецианската комисия, съгласно която е добре основният прокурор или да няма мандат, т.е. да е неопределен (до навършване на пенсионна възраст), или той да бъде с оптимално дълга дълготрайност.
Мандатът на основния прокурор в България е 7 години и това е сравнимо с продължителността на заемане на поста в другите страни членки на Европейски Съюз, установяват създателите на проучването „ Какво (не) знаем за основните прокурори на страните членки на Европейски Съюз “.
И още една констатация, която сигурно ще провокира кошмари измежду професионалните протестиращи и техните ментори. Оказва се, че в множеството страни от Европейски Съюз въпросът за това каква служба би трябвало да заема след приключването на мандата си един основен прокурор е намерил законова наредба.
В тази връзка България наподобява би трябвало да навакса пропуснатото, тъй като още веднъж съгласно Венецианската комисия, откакто напусне държавното обвиняване, неговият началник би било добре да стане арбитър във Върховния съд, както и да няма ограничавания към този момент някогашен основен прокурор да може да кандидатства за друга държавна служба.
Това са обстоятелствата в едно изследване, чието наличие в действителност демонстрира, че с кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор България в огромна степен дава отговор и даже надвишава европейските правила. В множеството страни членки на Европейски Съюз изборът на ръководители на прокуратурите надали среща такава проведена опозиция, какъвто е казусът у нас.
Това, несъмнено, се дължи главно на забележителния веществен запас, който избрани групировки са съумели да натрупат при трансформирането на стопанската система от планова в пазарна.
В този смисъл, на фона на интереса на прокуратурата към обновяване на следствията на престъпни приватизационни покупко-продажби, усилване на работата против злоупотребите с обществени финанси и битката с корупцията по високите етажи, изцяло закономерно наподобява организирането на партийни митинги и медийни акции.
На ход са виновните по избора на основен прокурор институции – Висш съдебен съвет и президент, които и въз основата на сходни справедливи сравнителноправни изследвания могат да аргументират своите решения.
Мащабният разбор е направен от екип от трима души, с началник Иванка Иванова, която от дълги години управлява Правната стратегия на „ Отворено общество “ у нас, написа „ Труд “.
За разлика от други специалисти от демократичния неправителствен бранш, Иванова е надалеч по-умерена в оценките си за българските институции, което прави анализите u справедливи и градивни.
Конкретното изследване е финансирано от Министерството на външните работи на Холандия, като в него се прави обзор на другите модели при избора на основен прокурор във всяка от страните в Европейски Съюз, представени са голям брой експертни отзиви, а огромна част от направените изводи се базират на рекомендации на Европейската комисия за народна власт посредством право, известна повече като Венецианската комисия.
Макар сравнителноправното изследване да е показано в няколко изявления още при започване на годината, данните от него са непознати за необятната общност. Причините за това неглижиране на документа евентуално се крият в самото му наличие, което наподобява се е сторило „ неловко “ на съперниците на българската прокуратура и в частност на кандидатурата на Иван Гешев.
Изводите в изследването опровергават огромна част от внушенията, с които деятели от партията на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, медиите, благосъстоятелност и свързани с подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев, както и някои „ цивилен организации “, нападат процедурата по желание на идващия основен прокурор, а и професионалните и личностни качества на самия номиниран.
Фактите демонстрират, че най-разпространена в Европейски Съюз е практиката за поста на основен прокурор да се назначават настоящи прокурори.
Както към този момент отбелязахме, че при 22-ма от 28-те основни прокурори в страните от Европейски Съюз, това освен е по този начин, само че даже 19 от тях са и „ прокурори от кариерата “, т.е. кариерата им се е развила преобладаващо в прокуратурата и са израствали последователно в йерархията, какъвто е казусът и с Иван Гешев.
Нещо повече, междинният стаж на основните обвинители в Европейски Съюз е 21 години. Към момента на номинирането си Гешев има юридически стаж от над 23 години, минал през следствието и прокуратурата.
И още обстоятелства, които сигурно няма да харесат на кръговете, дирижиращи митингите против номинацията за идващия български основен прокурор: 10 от 28-те основни прокурори в Европейски Съюз са били определени, до момента в който са заемали поста на заместник-главен обвинител.
„ Двама от основните прокурори на страните членки на Европейски Съюз – Ян Рекендорф (главен прокурор на Дания) и Евалдас Пашилис (главен прокурор на Литва) имат и професионална подготовка на служители на реда и са работили като такива “, пишат от „ Отворено общество “.
Иван Гешев приключва юридическото си обучение във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска активност към Министерство на вътрешните работи и за малко работи в структурите на вътрешното ведомство.
„ Както се вижда, за позицията основен прокурор са желани прокурори от кариерата, които познават системата от вътрешната страна и за които може да се допусна, че ще се употребяват с доверието на сътрудниците си.
Този избор е в директна връзка с йерархичната конструкция на прокуратурата: в случаите, в които напътствията произтичат от основен прокурор, който е способен и се употребява с доверие, има по-голяма възможност те да бъдат изпълнявани от по-нискостоящите равнища “, написа създателят на изследването Иванка Иванова.
Обстоятелството, че този извод е оповестен още през януари 2019 година, прави още по-несъстоятелни така и така нестимулираните нападки против номинацията на Гешев.
И това надалеч не е всичко, тъй като на база измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 година, препоръчани от Христо Иванов до момента в който бе министър и подкрепяни от кръговете към него, от „ Отворено общество “, вярно са планували, че членовете на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, които имат право да издигат кандидатури, ще се лимитират до такава на експерт – прокурор от системата.
„ С това България ще се приближи до най-разпространения модел в Европейски Съюз за одобряването на поста основен прокурор на прокурори от кариерата “, установяват от българския клон на учредената от Сорос неправителствена организация.
Вероятно без да допускат, че страхуващите се от номинацията на Иван Гешев ще нападат и иронизират изразената от сътрудниците му от следствието, прокуратурата и правосъдни чиновници поддръжка, създателите на изследването пишат, че в доста страни е признато да се одобряват мнения от по-широката юридическа общественост.
Сравнителният разбор по решителен метод опровергава внушенията, че у нас изборът на „ обвинител №1 “ зависи от ръководещите. Оказва се, че България е измежду страните от Европейски Съюз, в които политическата интервенция при избора на основен прокурор е сведена до най-малко.
В Белгия, България и Словения излъчването на претендент за основен прокурор става от кадрови органи, формирани от магистрати.
Проучването на „ Отворено общество “ цитира отчет на Венецианската комисия за Европейските стандарти за самостоятелност на правосъдната система, в частта му за прокуратурата, в който се преглеждат двата вероятни модела за назначаване/избор на основен прокурор: в страните, в които прокуратурата е подчинена на държавното управление, то назначава и основния прокурор, а в страните, в които прокуратурата е самостоятелен орган, назначението е или от президента, или от висшия правосъден орган.
У нас държавното обвиняване е част от правосъдната власт, което прави опцията номинацията да пристигна от министъра на правораздаването изключение, чието използване може да се изтълкува и като опит за напън. Точно поради това министър председателят Бойко Борисов разяснява, че по-добре би било, в случай че тази алтернатива въобще отпадне от правосъдния закон.
Венецианската комисия преглежда и двата модела за одобряване на основен прокурор като еднообразно допустими от позиция на гарантиране на независимостта на службата, като слага единствено две условия: да е ясно от кого произтича номинацията и да се регистрира мнението на професионалните среди по отношение на качествата на претендентите, заключават още създателите на сравнителноправното изследване.
Би било комично, в случай че към момента някой у нас си разреши да твърди, че актуалната процедура не е обществена, предвид на извършените съвещания от президента Румен Радев или на фона на цели четири съвещания на Пленума на Висш съдебен съвет, на които ангажираните по закон направиха и мотивираха единомислещата си номинация.
Що се отнася до това кандидатурата да бъде съобразена със мнения на професионалите среди, би трябвало да напомним, че двете съсловни организации на прокурори и следователи – Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователи, бяха не просто първите, които поддържаха Гешев, а те в действителност бяха тези, които настояха номинираният да е от техните среди.
И тук още веднъж идваме до необятната поддръжка, която към този момент като повдигнат претендент Иван Гешев получи от проверяващи, обвинители и чиновници на правосъдната система от цялата страна.
Подробният разбор на „ Отворено общество “ е дал отговор в задатък и на напразните копнежи, тъй като бяха неуместни и изцяло невъзможни откъм законова позиция, по издигане на така наречен „ гражданска кандидатура “ за основен прокурор.
Подобен акт би бил равностоен на желанието на държавното управление на Отечествения фронт на Народна република България, което през 1947 година е предложило избирането на първия измежду прокурорите да става от Народното събрание. Значително място в изследването е отделено на йерархията на прокуратурите на Стария континент и функционалностите на техните ръководители.
И тук истината не е на страната на съперниците на независимостта на българското държавно обвиняване, които от години се пробват да внушат, че единствено у нас прокурорите се преценяват с горестоящия обвинител.
Ето и съответния откъс от изследването на „ Отворено общество “: „ Навсякъде прокурорите, без значение дали са част от изпълнителната власт или са при съдилищата, се употребяват с относителна автономия при вземането на решение дали да образуват или не наказателно произвеждане.
При организацията на всички прокурорски служби се съблюдават правилата на единение (решенията на един прокурор обвързват цялата служба) и подчиненост (по-ниските равнища в структурата получават инструкции от по-високите)”.
Проучването изобличава и друга волност на съперниците на българската прокуратура: позабравеното искане за редуциране на продължителността на мандата на основния прокурор.
Оказва се, че има рекомендация на Венецианската комисия, съгласно която е добре основният прокурор или да няма мандат, т.е. да е неопределен (до навършване на пенсионна възраст), или той да бъде с оптимално дълга дълготрайност.
Мандатът на основния прокурор в България е 7 години и това е сравнимо с продължителността на заемане на поста в другите страни членки на Европейски Съюз, установяват създателите на проучването „ Какво (не) знаем за основните прокурори на страните членки на Европейски Съюз “.
И още една констатация, която сигурно ще провокира кошмари измежду професионалните протестиращи и техните ментори. Оказва се, че в множеството страни от Европейски Съюз въпросът за това каква служба би трябвало да заема след приключването на мандата си един основен прокурор е намерил законова наредба.
В тази връзка България наподобява би трябвало да навакса пропуснатото, тъй като още веднъж съгласно Венецианската комисия, откакто напусне държавното обвиняване, неговият началник би било добре да стане арбитър във Върховния съд, както и да няма ограничавания към този момент някогашен основен прокурор да може да кандидатства за друга държавна служба.
Това са обстоятелствата в едно изследване, чието наличие в действителност демонстрира, че с кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор България в огромна степен дава отговор и даже надвишава европейските правила. В множеството страни членки на Европейски Съюз изборът на ръководители на прокуратурите надали среща такава проведена опозиция, какъвто е казусът у нас.
Това, несъмнено, се дължи главно на забележителния веществен запас, който избрани групировки са съумели да натрупат при трансформирането на стопанската система от планова в пазарна.
В този смисъл, на фона на интереса на прокуратурата към обновяване на следствията на престъпни приватизационни покупко-продажби, усилване на работата против злоупотребите с обществени финанси и битката с корупцията по високите етажи, изцяло закономерно наподобява организирането на партийни митинги и медийни акции.
На ход са виновните по избора на основен прокурор институции – Висш съдебен съвет и президент, които и въз основата на сходни справедливи сравнителноправни изследвания могат да аргументират своите решения.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ