Старият Бургас: Дибичовата война разкъсва кръвните връзки
Сравнително малко прочут е фактът, че огромна част от популацията на Бургас се е изселило по време на „ Дибичоватавойна “ (1828-1829г.) по името фелдмаршал Иван Иванович Дибич - Забалкански, а доста малко от хората, напуснали родните си места, са се завърнали назад. Драматичните събития са раздрали кръвните връзки в демографския организъм, традициите и наследството от предишното. А най-сериозният удар е нанесен върху етно-религиозната общественост на мюсюлманите. Тези забавни елементи от историята описа в рубриката „ Старият Бургас “ историографът Митко Иванов.
„ По време на войната, няколко военни пътешественици-експерти, които обитават в Бургас разясняват, че тук няма безусловно нито един мохамеданин. Говорим за 1829 година “, уточни той. И означи, че липса на извори, а може би и поради не задоволително упорити откриватели, не е проследен процеса, каква част от тях се завръщат след войната. Логично е, уточни той, след отдръпването на фелдмаршал Иван Иванович Дибич, без значение от българските преселения, част от мюсюлманското население да се върне. Но един от доста дребното исторически източници, проследяващ този интервал, твърди, че мюсюлманското население не се е върнало назад. Иванов издигна хипотезата, че след Дибичовата война, на практика 100 % от популацията на Бургас е променено.
Това не е единствения интервал на интензивно преселение и отчасти завръщане на популацията в предишното на регионалния център. Логично по време на Кримската война в средата на 19 век, също има сходно придвижване, защото Бургас е значима база през този интервал, само че за благополучие тук военни дейности не са били осъществено., тук има съюзнически войски, разбирайте западно европейски войски, които са съюзнически, във войната срещу Русия, само че за благополучие тук военни дейности не са се правили.
Проследявайки другите войни, сподели Митко Иванов, другите етноси-и християнски, и мюсюлмански, безусловно като бойци са се движили съгласно военните дейности.
„ Така или другояче по време на Освободителната война в Бургас не остава мюсюлманско население. А след войната, посредством към този момент на относително по-близкия исторически интервал, много ясно можем да проследим какво се случва с нашите мюсюлмани, да претендираме за следенето на съответни човешки ориси. На процедура през това време в Бургас остават извънредно малцина мюсюлмани. Лично съм наблюдавал една единствена фамилия по-заможна и по-издигната “, описа историографът.
И като се базира на статистическите данни след Освобождението, обобщи, че в десетилетията по-късно, та чак до Балканските войни, в това число и до 20-те години на 20 век, популацията на Бургас пораства извънредно бързо. Извън всякакво подозрение е, че най-бързо възходящата общественост, с помощта на високата раждаемост, е българската. В същото време другите огромни общности- мюсюлманската и гръцката, задържат своето нарастване и скоро се трансформират в малцинства.
„ По време на войната, няколко военни пътешественици-експерти, които обитават в Бургас разясняват, че тук няма безусловно нито един мохамеданин. Говорим за 1829 година “, уточни той. И означи, че липса на извори, а може би и поради не задоволително упорити откриватели, не е проследен процеса, каква част от тях се завръщат след войната. Логично е, уточни той, след отдръпването на фелдмаршал Иван Иванович Дибич, без значение от българските преселения, част от мюсюлманското население да се върне. Но един от доста дребното исторически източници, проследяващ този интервал, твърди, че мюсюлманското население не се е върнало назад. Иванов издигна хипотезата, че след Дибичовата война, на практика 100 % от популацията на Бургас е променено.
Това не е единствения интервал на интензивно преселение и отчасти завръщане на популацията в предишното на регионалния център. Логично по време на Кримската война в средата на 19 век, също има сходно придвижване, защото Бургас е значима база през този интервал, само че за благополучие тук военни дейности не са били осъществено., тук има съюзнически войски, разбирайте западно европейски войски, които са съюзнически, във войната срещу Русия, само че за благополучие тук военни дейности не са се правили.
Проследявайки другите войни, сподели Митко Иванов, другите етноси-и християнски, и мюсюлмански, безусловно като бойци са се движили съгласно военните дейности.
„ Така или другояче по време на Освободителната война в Бургас не остава мюсюлманско население. А след войната, посредством към този момент на относително по-близкия исторически интервал, много ясно можем да проследим какво се случва с нашите мюсюлмани, да претендираме за следенето на съответни човешки ориси. На процедура през това време в Бургас остават извънредно малцина мюсюлмани. Лично съм наблюдавал една единствена фамилия по-заможна и по-издигната “, описа историографът.
И като се базира на статистическите данни след Освобождението, обобщи, че в десетилетията по-късно, та чак до Балканските войни, в това число и до 20-те години на 20 век, популацията на Бургас пораства извънредно бързо. Извън всякакво подозрение е, че най-бързо възходящата общественост, с помощта на високата раждаемост, е българската. В същото време другите огромни общности- мюсюлманската и гръцката, задържат своето нарастване и скоро се трансформират в малцинства.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ