Пускат голямата пералня преди 1 януари 2026 година
Сравненията сред цените на парцели в София и тези в гръцките села са подвеждащи, прецизира Стефанов, разяснява доцент доктор Драгомир Стефанов от УНСС.
Столицата не може да бъде мерена с дребни крайбрежни села – както по цени, по този начин и по пазарен интерес.
„ Ако ще съпоставяме село в Гърция – дано е със село в България. Или пък Синеморец, Ахтопол, Равда “, споделя икономистът. Такава вероятност слага действителна база за оценка на „ изгодата “ от задграничните покупки.
Скритите кешови запаси и съмнителният генезис на част от средствата също пораждат съмнения, че пазарът на парцели – изключително в интервала преди влизането в еврозоната (очаквано на 1 януари 2026 г.) – ще бъде употребен и като „ пералня “ за неразбираеми капитали. Очаква се до седмици Брюксел да даде оценка за готовността ни за приемане на еврото, като плануваната оценка е позитивна.
Паралелно с износа на капиталов интерес, България стартира да притегля задгранични играчи. Пенсионни и застрахователни фондове, основно от Западна Европа, все по-често купуват парцели у нас. И то не по една гарсониера – а цели здания, етажи, комплекси. Причината? Двуцифрена възвращаемост от наеми и презастрояване.
Тенденцията е ясна: Българите се трансформират в съществени играчи на пазара на недвижими парцели. Това е по едно и също време стопански феномен и културна промяна. Днес апартаментът в Солун не е единствено ваканционна фикция – той е част от дълготрайна тактика за сигурност и приход.
