Срамно и позорно за страната ни е, че един от

Срамно и позорно за страната ни е, че един от най-успелите българи на международната сцена Аспарух Лешников си отива в жестока бедност – издъхва като метач.

 

Името му през днешния ден е позабравено, само че за меломаните той постоянно ще е най-успелият българин на международната сцена преди Втората международна война.

Създадената от него група в Германия печели невероятна популярност, надминаваща даже тази на „ Бийтълс “ през 60-те години. За света е прочут с музикалния си псевдоним Ари.

 

Роденият през 1897 година в Хасково Аспарух Лешников стартира да пее още от 8-годишен. Остава сирак едвам на 10 години. След време е изпратен от родственици в София да учи на държавни разходи във военното учебно заведение. Музикалната му заложба там бива открита от маестро Георги Атанасов. Именно там се среща и с Христо Смирненски, който написва с ентусиазъм върху картон текста на „ Горчиво кафе “, а Лешников незабавно съчинява музиката. Така се ражда един от най-големите шлагери на остарялата градска ария, обичан и до през днешния ден.

 

Големият гений на Лешников му оказва помощ да пробие в Германия в края на 20-те години и той става пирон в програмата на най-известния берлински спектакъл. През 1927 година се среща с Хари Фромерман и става съосновател на групата „ Веселите хармонисти “. Шестимата гласовити мъже изнасят стотици концерти в цяла Европа. За раз време музикантите се трансформират в митове.

 

Заваляват и предложения за задгранични турнета, желаят ги дори в далечна Япония. През 1935 година групата прави ужасно американско турне. Трима от членовете й, които са евреи вземат решение да останат в Съединени американски щати и отхвърлят да се върнат в Германия, където върви гонене против юдеите.

След разпада на групата, Аспарух Лешников прави опит да направи нова, само че триумфът към този момент не е същият. Несъгласен с хитлеризма, напуща Германия и се връща назад в България.

 

До август 1942 година записва стотина плочи с български песни, когато е мобилизиран като капитан от запаса и става адютант на Софийската гара. През март 1944 година е демобилизиран. След войната остава без средства. В началото на 60-те години музикалната му кариера секва вечно поради Държавна сигурност, където е получен донос, че е бил любим на Хитлер и Гьобелс – нещо, което мъчно може да се потвърди. Лешников получава безапелационна възбрана да пее.

 

Пенсията му е едвам 45 лева и с цел да устоя себе си и фамилията си, работи като метач и надзирател в Борисовата градина, а също и като строител.

През 1976 година Лешников дава изявление на Еберхард Фехнер за документалния му филм, който демонстрира бедняшките условия, в които живее. Германия е потресена. След излъчването на кино лентата, Лешников получава редица писма и пратки. Умира през 1978 година наскърбен от тъжната си орис.

Източник: Уикенд