Срам. Нищо друго не може да опише момента, в който

Срам.

Нищо друго не може да опише момента, в който Елеонора Митрофанова блесна цялата в бяло зад тила на Румен Радев, до момента в който властта и жителите коленичеха в памет на героите, починали за българската независимост и самостоятелност.

Няма по-неуместен посетител в Деня на Съединението от посланика на страна - боен агресор, която през последните 6 месецаобяви България за " неприятелска " страна и си разреши да назовава българските институции " евроатлантически подлоги ".

Същата заплаши да затвори посолството си поради от дълго време закъснялото редуциране на позиции за шпиони под дипломатическо прикритие и разсъни всички " спящи кафези ", с цел да предизвикат напрежение и разделяне в българското общество.

Още по-нелепо е наличието на Елеонора Митрофанова, когато страната празнува един от най-важните си национални празници - историческо достижение, за което Русия освен няма заслуга, само че и отхвърля през 1885 година

Актът на Съединението не е приет от " освободителката ", а е употребен от нея като мотив за промяна на " меката " мощ с груби унижения. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от съветския император, който изтегля всички свои офицери и инструктори от Княжеството и Източна Румелия - а два месеца по-късно Сърбия афишира война.

Оставени сами, капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, само че с цената на стотици жертви и хиляди ранени.

Тогава Иван Вазов написа " Българио, за тебе те умряха, една бе ти почтена зарад тях... " и изпраща починалите български бойци с " Юнаци, лека нощ ". По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с прелом, а Захари Стояновпроклина " оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя ".

След всичко това - да поставиш президента, главнокомандващ на българската войска, на колене пред съветския дипломат, е висш цинизъм, липса на обикновена политическа просвета и инстикт.

Обяснението на Община Пловдив, която е формален хазаин на честванията, е, че всяка година изпращат предложения до " целия дипломатически корпус " - надлежно и до съветското посолство.

Такива наивни оправдания щяха да са настоящи до 4 ч. сутринта на 23 февруари 2022 година, когато Русия нахлу с армията си в Украйна.

Оттогава дипломатическите прояви на Митрофанова бяха лимитирани до най-малко, а най-високото политическо наличие в нейна компания беше на Румен Петков и Георги Гергов (който има съветско гражданство).

Последното ѝ посещаване в Министерски съвет през март беше последно предизвестие да престане да наскърбява страната, която е отворила вратите си за нея. Посланикът на България в Москва беше отзован за месец, единствено и единствено да се показва какъв брой недопустимо се държи Елеонора Митрофанова, до момента в който управлява задачата в София. Кое от тези събития е убегнало от вниманието на пловдивския кмет, с цел да ѝ изпрати покана?

Реабилитирането на съветския дипломат като почетен посетител е обезсмисляне на изолацията, в която тази жена справедливо се намираше до момента.

Единственото, което президентският протокол опита да направи, е да минимизира вредите - а с това още повече утежни картината.

Служителите на НСО направиха компактен заслон сред нея и Радев, откакто той зае мястото си пред паметника, само че почетната гостенка още веднъж се залепи зад тила му в последното деяние на церемонията.

" Като клекна президентът Радев, зад него се появи дипломат Митрофанова ", както означи политологът Даниел Смилов.

Националните малките екрани даже не си разрешиха да покажат провокацията в непосредствен проект - а беше наложително да го създадат.

Непростима неточност е, че на тази надменност се дава отговор със снишаване.

А Елеонора Митрофанова няма повече място в България.