Срам, не гордост, ще изпитам утре пред подвига им величав

Срам, не горделивост, ще изпитам на следващия ден пред подвига им величествен – поради всичко, което е днешна България

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни вик за битка,
вий приятелски се прегърнахте, легнахте
и „ Лека нощ “ завинаги си казахте —
                до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За престол ли злат, за някой ли идол?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали така горделиви
                куршума… Спете в мир.
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха
И твойто име единствено кат мълвяха,
                умираха без боязън.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой през днешния ден с изключение на поета
                и майките свети.
Борци, венец ви свих от ария жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий плач на борбата гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
                от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая ария постоянно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще постоянно пей и стене
                над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни водач,
ни славний гръм на борбите победни,
към вечността е маршът ви последни.
                Юнаци, лека нощ!

1885г.

Патриархът на българската литература Иван Вазов написа „ Новото гробище над Сливница “ като погребален химн за героите, които опазиха границата ни след Съединението, по време на Сръбско-българската война, само че не се завърнаха от бойното поле.

Утре е Денят, в който ще отдадем чест на служителите на реда Йордан Илиев, на 30 година и Атанас Градев, на 43 г. Те опазиха границата ни в саможертвен героизъм, изпълнявайки длъжностен дълг във време на цялостен крах на държавността ни.

Затова дано този монумент е знак на днешна България - с проваления основен секретар на Министерство на вътрешните работи, с „ изпълзелите “ още веднъж корумпирани шефове от Гранична полиция.

Заради неизживяната пролет на Данчо, който искаше да стане офицер, брачен партньор и татко, поради несбъднатите фантазии на Атанас, който не можа да изпрати синовете си студенти.

Няма горделивост. Има горест, тъга, болежка, изтощение...