Адски, но не и вечни: кой първи ще се пречупи заради западните санкции
Сраженията и на три фронта не престават - само че в случай че на чисто военния фронт, в Украйна, единственият въпрос е времето за капитулация на нашия зложелател, а на вътрешнополитическия фронт става същинско сближение на безспорното болшинство от обществото към Владимир Путин, то на третия, световния, обстановката на мнозина наподобява не толкоз еднопосочна.
На фона на тоталните наказания, наложени против Русия, има подозрения, че ще устоим на следствията от сходен удар. И въпросът не е в напускането на световните корпорации, а в възбраната за доставка на съвременни технологии за нас, доста от които няма да бъдат бързо сменени с други от Изток, а импортозаместването ще отнеме години, за някои позиции даже десетилетия.
С какво ще летим, от кое място ще вземем микросхеми и така нататък, няма ли стопанската система ни да се окаже в обстановка, когато безнадеждно изостава и деградира? И в случай че с течение на времето можем да си осигурим най-необходимите неща, тогава дали в последна сметка няма да се превърнем в огромна Северна Корея, затворена от света както от вътрешната страна, по този начин и извън? Е, или даже Иран - мощен, само че живеещ доста по-бедно, в сравнение с би могъл без глобите?
Казано по-просто, може ли Западът да докара до деградация на Русия със своите стопански наказания? Освен това сметките му са направени тъкмо с упованието на относително бърз резултат - в границите на година-две да се реализира внезапен спад в стандарта на живот, което би трябвало да докара до вътрешни безредици и промяна на властта в Русия, т.е. в последна сметка до нашата капитулация и следващ срив – какъвто беше след февруари 1917 година
Щатите към този момент са уверени, че са съумели да ни нанесат големи вреди. Както споделят в Белия дом, "... те /санкциите/ в действителност унищожиха съветската стопанска система - даже фондовият пазар не бе отворен. <...> Ние взехме всички тези ограничения и сплотихме света. "
Няма потребност да обясняваме, че има огромна разлика сред фондовия пазар и стопанската система като такава, само че доста по-интересна е вярата на Вашингтон, че е събрал целия свят против Русия. И това макар събитието, че обстоятелствата приказват друго – светът освен не се сплоти, само че със своите „ пъклен санкции” ръководещите Запада англосаксонски елити на процедура осъдиха следената от тях международна финансова система.
Тази система е един от трите стълба, на които се основава целият сегашен международен ред на атлантистите. Другите две са военната мощност на Запада и неговото владичество в идеологическата и пропагандната сфера. Но тези два кита в този момент са издухани - военната мощност остава, само че тя не е в положение да спре Русия, която хвърли предизвикателство към Запада.
И идеологическият и агитационен надзор върху световния дневен ред също не работи – по-голямата част от света отхвърли да се подчини на командата за уединяване и наказание на „ нападателната Русия “.
Китайци и араби, индийци и латиноамериканци не имат вяра на западната агитация за кръвожадната Русия и Путин - агресорът. Но по какъв начин тогава Западът ще продължи да ръководи света, в случай че два от трите му инструмента са счупени или дискредитирани, а третият (военен) не е използван против двата му съществени съперника (Русия и Китай )?
Има обаче и четвърто средство за обезпечаване на предимство – софтуерното преимущество на Запада над останалия свят. Но, първо, то надалеч не е безусловно, и второ, и това е най-важното, може да работи единствено в един обединен, въпреки и разграничен на враждебни лагери, свят. А точно, това е светът, който Западът в този момент унищожава – с опитите си да изолира Русия.
Получава се абсурд: „ адските наказания “ против Русия биха могли да бъдат релативно сполучливи (като против Иран) и да работят дълго време единствено в границите на съществуващия международен ред, който самият Запад в този момент интензивно унищожава тъкмо с тези наказания. И колкото по-дълго са в действие рестриктивните мерки, толкоз по-бързо ще рухне незавършената постройка на англосаксонския световен план.
Но дано си представим какво би се случило, в случай че Западът в действителност можеше да извърши своя проект и да изключи Русия от международното разделяне на труда. В този случай Русия нямаше да остане сама – първо, част от Изтока и Юга щяха да се причислят към нея. И поради неизбежното повишаване на борбата сред Китай и Съединени американски щати, в последна сметка ще има цялостно разграничение на двата геополитически блока: Съединени американски щати и Европа против Русия и Китай.
Ще се появи нов модел на борба сред двете системи, какъвто съществуваше през 50-те до 80-те години. Само че към този момент не буржоазен и социалистически, а западен и източен. Да, доста напреднали технологии са на Запад, само че ресурсите са на Изток. Повечето от Изтока и Юга ще предпочетат да бъдат на страната на антизападната коалиция, т.е. евентуалните спечелили. Западната мощ и технологии без запаси (и пазари) не работят – в най-буквалния смисъл на думата.
Тоест, унищожаването на единния международен пазар визира ползите на Запада доста повече, в сравнение с тези на източните страни, в това число съветските: Изтокът освен ще оцелее, само че и ще настигне Запада, само че Западът ще би трябвало освен да се откаже от световното водачество, само че и изцяло да промени своя метод на живот и качеството на живот. Готови ли са старите западни нации и страни за това? Разбира се, че не.
Ето за какво сходен сюжет е извънредно нежелателен за Запада – само че и ние не трябва да залагаме на него. Трябва да следваме междинния път, който в последна сметка ще победи.
Изграждаме лична софтуерна база в основни индустриални браншове, развиваме приложни научни проучвания и пробивни технологии на бъдещето, като биоинженерството, само че в това време разбираме, че не можем да създадем всичко сами. И рано или късно (по-скоро рано, в сравнение с късно) Западът ще бъде заставен да възобнови търговията с технологии просто тъй като ще има потребност от нашите запаси още дълго време, в това число, апропо, с цел да може да развива личните си технологии.
Разбирането на това никога не би трябвало да води до блаженство или да забавя темпото на импортозаместването в сериозни браншове (например авиационната индустрия) - то просто би трябвало да помогне при идентифицирането на предпочитани области на работа и при избора на областите на научни проучвания, които би трябвало да се развиват преди всичко.
В същото време, не би трябвало да забравяме, че най-важното заменяне на импорта би трябвало да се случи в нашето национално схващане – посредством възобновяване на неговата самостоятелност. Освен това то би трябвало да бъде толкоз съществено, надълбоко и необратимо, че когато Западът (или обособените му части) се върне към икономическо съдействие с нас, да нямаме неправилни схващания за неговите претекстове и полезности, планове и ползи. И като цяло няма да има илюзии за отношението му към нас - само че с това ние, не дай си Боже, към този момент сме изяснили всичко от много време.
В противоположен случай, дружно със западните индустриални технологии, ние още веднъж, както в миналата ера, ще станем подвластни от западните технологии на заличаването – на схващане, дух, семейство, народ и страна.
Превод: ЕС
На фона на тоталните наказания, наложени против Русия, има подозрения, че ще устоим на следствията от сходен удар. И въпросът не е в напускането на световните корпорации, а в възбраната за доставка на съвременни технологии за нас, доста от които няма да бъдат бързо сменени с други от Изток, а импортозаместването ще отнеме години, за някои позиции даже десетилетия.
С какво ще летим, от кое място ще вземем микросхеми и така нататък, няма ли стопанската система ни да се окаже в обстановка, когато безнадеждно изостава и деградира? И в случай че с течение на времето можем да си осигурим най-необходимите неща, тогава дали в последна сметка няма да се превърнем в огромна Северна Корея, затворена от света както от вътрешната страна, по този начин и извън? Е, или даже Иран - мощен, само че живеещ доста по-бедно, в сравнение с би могъл без глобите?
Казано по-просто, може ли Западът да докара до деградация на Русия със своите стопански наказания? Освен това сметките му са направени тъкмо с упованието на относително бърз резултат - в границите на година-две да се реализира внезапен спад в стандарта на живот, което би трябвало да докара до вътрешни безредици и промяна на властта в Русия, т.е. в последна сметка до нашата капитулация и следващ срив – какъвто беше след февруари 1917 година
Щатите към този момент са уверени, че са съумели да ни нанесат големи вреди. Както споделят в Белия дом, "... те /санкциите/ в действителност унищожиха съветската стопанска система - даже фондовият пазар не бе отворен. <...> Ние взехме всички тези ограничения и сплотихме света. "
Няма потребност да обясняваме, че има огромна разлика сред фондовия пазар и стопанската система като такава, само че доста по-интересна е вярата на Вашингтон, че е събрал целия свят против Русия. И това макар събитието, че обстоятелствата приказват друго – светът освен не се сплоти, само че със своите „ пъклен санкции” ръководещите Запада англосаксонски елити на процедура осъдиха следената от тях международна финансова система.
Тази система е един от трите стълба, на които се основава целият сегашен международен ред на атлантистите. Другите две са военната мощност на Запада и неговото владичество в идеологическата и пропагандната сфера. Но тези два кита в този момент са издухани - военната мощност остава, само че тя не е в положение да спре Русия, която хвърли предизвикателство към Запада.
И идеологическият и агитационен надзор върху световния дневен ред също не работи – по-голямата част от света отхвърли да се подчини на командата за уединяване и наказание на „ нападателната Русия “.
Китайци и араби, индийци и латиноамериканци не имат вяра на западната агитация за кръвожадната Русия и Путин - агресорът. Но по какъв начин тогава Западът ще продължи да ръководи света, в случай че два от трите му инструмента са счупени или дискредитирани, а третият (военен) не е използван против двата му съществени съперника (Русия и Китай )?
Има обаче и четвърто средство за обезпечаване на предимство – софтуерното преимущество на Запада над останалия свят. Но, първо, то надалеч не е безусловно, и второ, и това е най-важното, може да работи единствено в един обединен, въпреки и разграничен на враждебни лагери, свят. А точно, това е светът, който Западът в този момент унищожава – с опитите си да изолира Русия.
Получава се абсурд: „ адските наказания “ против Русия биха могли да бъдат релативно сполучливи (като против Иран) и да работят дълго време единствено в границите на съществуващия международен ред, който самият Запад в този момент интензивно унищожава тъкмо с тези наказания. И колкото по-дълго са в действие рестриктивните мерки, толкоз по-бързо ще рухне незавършената постройка на англосаксонския световен план.
Но дано си представим какво би се случило, в случай че Западът в действителност можеше да извърши своя проект и да изключи Русия от международното разделяне на труда. В този случай Русия нямаше да остане сама – първо, част от Изтока и Юга щяха да се причислят към нея. И поради неизбежното повишаване на борбата сред Китай и Съединени американски щати, в последна сметка ще има цялостно разграничение на двата геополитически блока: Съединени американски щати и Европа против Русия и Китай.
Ще се появи нов модел на борба сред двете системи, какъвто съществуваше през 50-те до 80-те години. Само че към този момент не буржоазен и социалистически, а западен и източен. Да, доста напреднали технологии са на Запад, само че ресурсите са на Изток. Повечето от Изтока и Юга ще предпочетат да бъдат на страната на антизападната коалиция, т.е. евентуалните спечелили. Западната мощ и технологии без запаси (и пазари) не работят – в най-буквалния смисъл на думата.
Тоест, унищожаването на единния международен пазар визира ползите на Запада доста повече, в сравнение с тези на източните страни, в това число съветските: Изтокът освен ще оцелее, само че и ще настигне Запада, само че Западът ще би трябвало освен да се откаже от световното водачество, само че и изцяло да промени своя метод на живот и качеството на живот. Готови ли са старите западни нации и страни за това? Разбира се, че не.
Ето за какво сходен сюжет е извънредно нежелателен за Запада – само че и ние не трябва да залагаме на него. Трябва да следваме междинния път, който в последна сметка ще победи.
Изграждаме лична софтуерна база в основни индустриални браншове, развиваме приложни научни проучвания и пробивни технологии на бъдещето, като биоинженерството, само че в това време разбираме, че не можем да създадем всичко сами. И рано или късно (по-скоро рано, в сравнение с късно) Западът ще бъде заставен да възобнови търговията с технологии просто тъй като ще има потребност от нашите запаси още дълго време, в това число, апропо, с цел да може да развива личните си технологии.
Разбирането на това никога не би трябвало да води до блаженство или да забавя темпото на импортозаместването в сериозни браншове (например авиационната индустрия) - то просто би трябвало да помогне при идентифицирането на предпочитани области на работа и при избора на областите на научни проучвания, които би трябвало да се развиват преди всичко.
В същото време, не би трябвало да забравяме, че най-важното заменяне на импорта би трябвало да се случи в нашето национално схващане – посредством възобновяване на неговата самостоятелност. Освен това то би трябвало да бъде толкоз съществено, надълбоко и необратимо, че когато Западът (или обособените му части) се върне към икономическо съдействие с нас, да нямаме неправилни схващания за неговите претекстове и полезности, планове и ползи. И като цяло няма да има илюзии за отношението му към нас - само че с това ние, не дай си Боже, към този момент сме изяснили всичко от много време.
В противоположен случай, дружно със западните индустриални технологии, ние още веднъж, както в миналата ера, ще станем подвластни от западните технологии на заличаването – на схващане, дух, семейство, народ и страна.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ