Бородино
Сражението при Бородино е най-кръвопролитната еднодневна борба в международната военна история – с изключение може би единствено на багра при Кана на 2 август 216 година прочие Хр., в който Ханибал унищожава римската войска.
След като Наполеон нахлул в Русия на 22 юни 1812 година (любопитно съвпадане с датата на нашествието на Хитлер), съветската войска непрекъснато отстъпвала. На 22 август тя се разположила покрай село Бородино, на 125 км от Москва. Тук Кутузов решил да даде генерално стълкновение – цялото общество упорствало, въпреки той да считал, че е рано за това.
Общият брой на руската армия бил 112-120 хиляди души с 640 оръдия. Французите имали към 138 хиляди бойци с 587 оръдия.
Поради необятния мащаб на сражението нормално историците го преглеждат на няколко обособени епизода.
Шевардински ят редут. Около Шевардинския редут (по името на село Шевардино) се намирал отрядът на генерал-лейтенант Горчаков – общо 11 хиляди души и 46 оръдия.
Срещу Шевардинския редут Наполеон насочил 35 хиляди пехотинци и конници със 180 оръдия. На 24 август французите на два пъти нахлували в редута – и всякога пехотата на генерал-лейтенант Неверовски ги изхвърляла назад.
Атаката на Шевардинският редут. Художник: Самокиш. Източник: Уикипедия
Вече притъмнявало, когато врагът съумял да превземе редута и да нахлуе в село Шевардино – само че съветските запаси от 2-ра гренадирска и 2-ра сводно-гренадирска дивизия си върнали позициите. Боят последователно смълчан и Кутузов заповядал на Горчаков да изтегли войските си към главните сили зад Семьоновския овраг.
Подготовката. Цял ден на 25 август войските от двете страни се подготвяли за идната борба. Десният фланг на съветската войска се формирал от 1-ва войска на военачалник Барклай де Толи – 76 хиляди души с 480 оръдия. Пред армията се намирала река Колоча.
Левият фланг се отбранявал от по-малката 2-ра войска на княз Багратион – 34 хиляди души и 156 оръдия. След загубата на Шевардинския редут позицията на съветския ляв фланг станала още по-уязвима и разчитала единствено на 3 незавършени полеви укрепления – флеши, със страни до 30 метра във формата на изострен ъгъл (под 60º), извърнат с върха си към съперника.
Наполеон разкрил слабостта на левия съветски фланг и решил да нанесе главния удар точно там. Общият брой на френските войски пред фронта на 34-хилядната Втора войска на княз Багратион достигнал 115 хиляди.
Но в нощта срещу 26 август Кутузов решил да укрепи левия фланг на съветските войски, като трансферирал там един пехотен корпус от запаса и 168 оръдия. Това прегрупиране понижило неравновесието в силите и трансформирало замислената от Наполеон флангова офанзива в кръвопролитно фронтално стълкновение.
Багратион овите флеши. В 6.00 ч. сутринта на 26 август след къса престрелка французите атакували Багратионовите флеши. В първата офанзива дивизиите на генералите Десе и Компан си пробили път през Утицката гора в тила на флешите – само че едвам излезли против южната флеша, попаднали под оръдеен картеч и били отблъснати. В 8.00 ч. маршал Даву повторил офанзивата и завладял южната флеша.
Багратион изпратил 27-ма пехотна дивизия на генерал Неверовски, Ахтирските хусари и Новоросийските драгуни за удар във фланг. Замисълът съумял, французите напуснали флешите с огромни загуби. И двамата дивизионни генерали – Десе и Компан, били ранени. Командирът на френския 1-ви корпус маршал Даву бил контузен при рухване от убития си кон.
За третата офанзива Наполеон подсилил атакуващите сили с още 3 пехотни дивизии от корпуса на маршал Ней, 3 кавалерийски корпуса на маршал Мюра и с артилерия – френските оръдия на този сектор към този момент били 160.
Багратион, който разгадал посоката на основната френска офанзива, заповядал на генерал Раевски, който командвал централната батарея (до него били и двамата му синове) неотложно да придвижи към флешите цялата втора линия на своя 7-ми пехотен корпус. Към флешите се насочили и още съветски сили.
След силна артилерийска подготовка французите съумели да нахлуят сред флешите. Те били контраатакувани от три съветски кирасирски полка, при което маршал Мюра насмалко не бил покорен и едвам съумял да се скрие в редиците на пруската вюртембергска пехота. Но съветските кирасири, неподкрепени от пехотата, били контраатакувани от френската конница и отблъснати.
По същото време пруският 8-ми Вестфалски корпус от дивизията на френския генерал Жюно си пробил път през Утицката гора в тила на флешите. Ситуацията била избавена от 1-ва конна батарея на капитан Захаров, която таман се насочвала към този регион. Той бързо разгърнал оръдията си и разкрил огън по врага, който се строявал за офанзива.
За четвъртата офанзива в 11.00 ч. сутринта Наполеон съсредоточил против флешите още 45 хиляди пехотинци и кавалеристи и съвсем 400 оръдия.
Княз Багратион, виждайки, че артилерията на флешите не може да спре придвижването на френските колони, повел обща контраофанзива на лявото крило – в която взели участие към 20 хиляди души. Последвала яростна ръкопашна борба, която траяла повече от час. Превесът клонял към страната на руснаците, само че Багратион бил ранен от парче снаряд в бедрото, паднал от коня и бил изнесен от бойното поле. Новината за раняването му се разнесла измежду съветските войски и те почнали да отстъпват.
Семьоновският овраг. Французите завладяли Багратионовите флеши. Остатъците от съветските войски на левия фланг, които съвсем изгубили ръководство, били изтеглени зад Семьоновския овраг, къде течал едноименният поток. От същата страна на дерето се намирали свежи съветски резерви – Литовския и Измайловския лейб-гвардейски полкове. Руски батареи от 300 оръдия държали целия Семьоновски овраг под обстрел.
Лейб-гвардията се построила в каре и няколко часа отблъсквала офанзивите на „ стоманените конници “ на Наполеон (кирасирите от корпуса на военачалник Нансути). В помощ на армията Кутузов изпратил кирасирска дивизия, кирасирска бригада и кавалерийски корпус. В кръвопролитна борба френската конница на военачалник Латур-Мобур била отблъсната зад Семьоновския овраг.
Рейд ът на атаман Платов и граф Уваров. В сериозния миг на сражението Кутузов заповядал кавалерията на генерал Уваров – 28 ескадрона, 12 оръдия, общо 2500 конници, и атаман Платов – 8 казашки полка, да нападна врага в гръб и фланг.
Едновременният удар на Уваров и Платов провокирал комплициране измежду французите. Вицекралят на Италия Евгени Богарне с италианската армия и корпуса на военачалник Груши били изпратени от Наполеон против новата опасност. Уваров и Платов се завърнали на позициите си към 16.00 ч. следобед.
Мнозина историци считат, че точно поради рейда на Уваров и Платов Наполеон не посмял да вкара в багра елитната си Стара армия – той почувствал неустановеност за личния си гръб.
Батареята на Раевски. Високата Курганна могила в центъра на съветската позиция господствала над цялата местност. Върху нея още при започване на сражението била ситуирана батарея от 18 оръдия. Защитата на батареята била предоставена на 7-ми пехотен корпус на генерал-лейтенант Раевски.
Около 9.00 ч. сутринта, в разгара на борбата за Багратионовите флеши, французите подхванали първата офанзива против батареята. Така Наполеон се надявал да попречи на прехвърлянето на войски от дясното крило на съветската войска към Багратионовите флеши. В момента на офанзивата цялата втора линия на Раевски била към този момент изтеглена в помощ на флешите. Въпреки това френската офанзива била отблъсната с артилерийски огън.
Почти незабавно Евгений Богарне отново нападнал Курганната могила. В този миг Кутузов вкарал в помощ на Раевски целия конно-артилерийски запас – 60 оръдия и част от леката артилерия на 1-ва войска. Обаче французите от 30-ти полк на бригаден генерал Бонами успели да нахлуят в редута.
В този миг покрай Курганната могила се намирали началник-щаба на 1-ва армия Ермолов и началникът на артилерията Кутайсов, които по заповед на Кутузов отивали на левия фланг. Двамата оглавили Уфимския пехотен полк и дружно с 18-ти Егерски полк атакували завладения от французите редут. Той бил възвърнат, а френският бригаден военачалник Бонами – покорен. От целия френски полк – 4100 души на Бонами, оживели единствено към 300 души. Генерал-майор Кутайсов умрял в борбата за батареята.
След рухването на Багратионовите флеши, Наполеон се отказал от проекта си за погром на левия фланг на съветската войска. Забелязвайки, че обстановката в центъра на съветските войски се е влошила, той пренасочил силите си към батареята на Раевски. Около 15.00 ч. французите разкрили пресечен огън със 150 оръдия по батареята. Срещу нея били съсредоточени 34 кавалерийски полка.
Пръв атакувал 2-ри кавалерийски корпус на дивизионен генерал Огюст Коленкур. Той се промъкнал през адския съветски артилерийски огън, заобиколил Курганната могила отляво и нападнал батареята на Раевски. Ала посрещнати отвред – начело, откъм двата фланга и откъм гърба, с ужасяващо масиран огън, френските кирасири били отблъснати с големи загуби. Заради този епизод батареята на Раевски била наречена от французите „ гробът на френската конница “.
Самият военачалник Огюст Коленкур намерил гибелта си по скатовете на могилата.
Междувременно френските войски на Евгени Богарне, възползвайки се от офанзивата на Коленкур, която сковала дейностите на съветската 24-та дивизия, нахлули в батареята начело и по фланга. Ръкопашният пердах бил яростен. Генерал-лейтенант Остерман-Толстой бил ранен от патрон в рамото, само че останал в редиците. Раненият генерал Лихачов бил взет в плен. В 16.00 ч. батареята на Раевски паднала.
Наполеон поздравил с няколко утешителни думи пленения военачалник Лихачов и върнал шпагата му. Лихачов отказал да я вземе, като декларирал: „ Ваше Величество, мога да приема тази шпага единствено от оня, който в миналото ми я е връчил! “
Краят на сражението. Наполеон стигнал до извода, че съветският център не е разтърсен. Френското нахлуване спряло.
Категоричен победител не бил излъчен. Наполеон не съумял да разгроми съветската войска, каквато била огромната му цел. Това се оказало съдбовно за цялата му по-нататъшна орис.
Според оживелите записи в съветските военни архиви, съветската войска е изгубила 45.6 хиляди души. Най-често цитираният брой загуби на наполеоновата войска е 30 хиляди. От френска страна са направени 60 хиляди оръдейни изстрела, от руска – 50 хиляди.
Гледната точка на Наполеон е изразена от него в записките му: „ От всичките ми борби най-страшна е тази, която дадох край Москва. Французите се демонстрираха почтени за успеха, а руснаците получиха правото да бъдат непобедими “.
–
