Капитан Иван Златев – предводителят на Приморския полк и единственият паднал в бой
Сръбско-българската война може да се счита за изключително стълкновение по доста аргументи. На първо място виждаме, че армията е ориентирана на юг, очаквайки удар от Османската империя, а вместо това, за изненада на мнозина, Сърбия взема решение да се възползва от тази опция, с цел да се разправи със доста засилващия се съперник – България.
В историята на света има доста малко случаи, в които нападението внезапно се трансформира в отбрана и както можем да видим, точно в този спор, България бързо трансформира посоката на сражението. В архивите от тази война, ставаме очевидци на доста сериозното предпочитание на българската войска да покаже своите качества, а откакто е провокирана ненадейно, не можем да чакаме нищо друго от голям национализъм.
Според архивните документи, единствената офицерска жертва на Приморският полк е Иван Атанасов Златев. Той се ражда през 1854 година в Русе и от най-ранна възраст се представял като изключително будна персона, която има голямото предпочитание да се отдава на науката. В родният си град е един от най-обичаните възпитаници, а също така може да се похвали със забележителни триумфи. На 20-годишна възраст взима всички изпити за преподавател и стартира да преподава. И тази специалност му се отдава, прекарва четири години, само че с изключение на с обучаване на идващото потомство, Златев обръщал изключително внимание на политическата атмосфера в страната.
Много скоро е притеглен в един от клоновете на Българския революционен комитет. С експлоадирането на Руско-турската война, същият се включва незабавно като доброволец, а след него потеглят и редица другари, които имат голямото предпочитание да вземат участие в спора за избавление. Участието му в тази война не било изключително приказно. Златев претърпява офанзивите на града, артилерийският обстрел и други изключително тежки моменти. Подписаният кротичък Сан-Стефански контракт се считал за лъч светлина, която трябвало да разреши на мнозина да отдъхнат най-малко за малко време от войните.
Златев обаче е свикан като един от първите наборни бойци и предстоящо отива да отбива военна работа. Впрочем, когато се афишира първото привикване на наборна работа, русенецът даже не чака да получи призовка, а се явява като доброволец, уверен, че като боец би трябвало да направи всичко допустимо в името на страната си. На 8 август 1878 година е признат и причислен в 23 русенска тайфа. Когато завършва неговата военна работа, Иван Златев към този момент не желае да бъде преподавател и отпътува във Военното учебно заведение в София.
На 10 май 1879 година го приключва и получава своя първи боен чин – подпоручик. Зачислен е във варненската 20 тайфа, а по-късно е свикан в Приморския полк. Необходимо е известно време, само че в следствие точно русенецът ще бъде определен за пълководец, откакто показва изключително внимание към борбата. Младият преподавател бързо почнал да се демонстрира в най-различни задания. Понякога командвал вакантни роти, различен път се занимавал с учения, в същото време показал качества в щаба на армията.
Там получава задания като завеждащ оръжието и също по този начин административна активност. Изпратен е в Балчик, където работи като защита и да се бори с престъпността. Забележете, че през 1879 година се употребява точно армията за въдворяване на ред. През 1885 година е създаден в чин капитан. Понеже има доста по-сериозен опит и чин, Златев се употребява с изключително почитание измежду своите подчинени. Описват го като безмълвен и изключително анализиращ човек.
Снимка: By Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – Варна / Public Library – Varna – https://www.europeana.eu/portal/bg/record/2058631/object_PSRL_17022339.html, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51157024
Готов е да оказва помощ, само че в огромна степен се пробва да предизвиква с образец. Никога не се задомява, въпреки и майка му непрекъснато да е напомняла тъкмо това. През същата година съумява да подписа брак, само че малко по-късно е оповестено съединението и още веднъж е мобилизиран. Северните полкове бързо са изпратени към южната граница, където да чакам нахлуване от Османската империя. Приморският полк е ситуиран покрай Ямбол, където след няколко дни получават информация, че би трябвало да се отдръпват, тъй като Сърбия публично е оповестила война. Следва един изключително сериозен маратон.
Полкът можел да се извози с влакове до Сливница, само че по-късно остават 112 километра за прекосяване. Според формалните данни, бойците имали опция да създадат този преход за скромните 36 часа. Този казус и до през днешния ден се преглежда като някаква непосилна задача, а не би трябвало да забравяме, че с къси почивки, тъни часове и прекосяване през планински пътеки, прекомерно малко хора биха могли да се оправят с сходно предизвикателство.
Разбира се, в този миг можем да бъдем сигурни, че идеята и претекстовете им, са повече от оправдани. Мнозина от бойците ще признаят, че високият дух на Иван Златев ги е предиздвикал да не помнят за отмалялост и неволи. Нещо повече, когато анадалоският алай – по този начин се наричали членовете на Приморския полк, тъй като огромна част от тях говорили турски – бойците били удовлетворени, че ще могат да си починат, само че въпреки това не били изключително очаровани, че най-вероятно няма да съумеят да влязат в борба, тъй като сърбите към този момент отстъпвали.
На 8 ноември позицията им е била готова за нахлуване, мнозина очаквали своето първо бойно кръщене с мириса на барут, само че врагът по този начин и не идвал. Едва по здрач са мобилизирани две дружини, които да асистират при завземането на Драгоманските висоти. Докато подкрепленията дойдат, висотите били към този момент завладяни. На 10 ноември идва заповед за прегрупиране и оформяне на нападателни отряди. Плановете на сърбите да стигнат до София са освен попарени, само че и изцяло зачеркнати. Врагът към този момент отстъпва.
Приморският полк попада в отряда на Радко Димитров, който по-късно ще се прочуе в Балканската война. На 11 ноември стартира маневра към Царибродските височини. Отрядът не среща никакви опозиция по пътя си и чак вечерта върху тях се изсипва артилерийски огън. Златев още веднъж остава в запас. Приморският полк започвал да изпитва жадност за пердах, а още по-забавното е, че мнозина изпитвали голямо предпочитание да вземат участие самоуверено в сражението.
На 12 ноември идва времето за подготовка за общо нахлуване. В този ден капитан Иван Златев неведнъж споделял, че има предусещане за себе си. Спокойният му темперамент и трезвата мисъл, които на фронта се обагряли от усмивка, в този ден като че ли били изчезнали. В този ден е умислен и най-после извикал собствен доближен, с цел да направи наследството си. На никой различен в полка не минавала такава концепция.
През нощта мнозина си спомнят, че капитанът не мигнал, разказвал на будните, че непрекъснато сънува фамилията си и не се усеща добре, само че на сутринта към този момент бил различен човек, като че ли обичаният капитан станал по-черен от катран. Когато го питали какво му е, той отговарял, че през днешния ден най-вероятно ще бъде погубен. По проект сраженията за деня били анулирани и никой не трябвало да влиза в стълкновение.
Единствено Търновския полк не получава заповедите в точното време и се увелича в стълкновение. Битката се водила на висотата покрай Цариброд. Княз Александър заповядал тази висота да бъде завладяна на талази. Капитан Златев се качва на кон и повежда своите подчинени напред. Поради огромното числено предимство, капитана още веднъж бил на задни позиции. Докато армията настава, един от по този начин наречените заблудени изстрели го пронизва в гърдите.
При изстрела мнозина описват, че капитанът не трепнал. Прибрал сабята си в ножницата, конят прави още няколко крачки и той самият паднал от него. Падащият капитан посякъл целия Приморски полк, мнозина не можели да повярват какво се случва, изключително откакто Златев е най-опитният. Следващите подиуми били композиция от яд, гняв и предпочитание за отплата. В историята на Сръбско-българската война има тъкмо два батальона, които нарушават заповедите за нахлуване.
Този на капитан Златев и още един на капитан Катанича. Прикритието към този момент не било търсено, полкът сложил щиковете на пушките си. бойците размествали останалите, с цел да излязат на първа линия на сражението и да продължи багра. Полкът, който за 36 часа съумял да покори планинските 112 километра в планински пътеки, в този момент препускал като гневен по-скалите нагоре. Скоро от висотата почнали да летят телата на неприятеля. Съпротивата била извънредно слаба. Противникът отстъпвал, доколкото е допустимо. Царибродската височина е завзета.
На 13 ноември, тялото на Иван Златев е заровено на същата висота, неговите бойци го заравят точно там, с цел да знае, че задачата му е изпълнена. Когато войната завършва, Приморският полк се завръща на същата височина, с цел да отслужи панахида в името на своя капитан и военен приятел. Запомнен е от своите войници като безмълвният пълководец, който рядко приказва, само че в същото време делата му изпъкват на напред във времето. И до през днешния ден капитан Иван Златев е единствената жертва, която Приморският полк дава.
