Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Готви ли се Вучич за война? С България, Албания и Хърватия или вътрешна?
Сръбският президент Александър Вучич разгласи, че ще удвои военните си качества в границите на идващите година и половина, като се изключи персоналния състав, който ще бъде повишен с към 30%. Сърбия се преовържава от най-малко 10 години и чака комфортен мотив да упражни силов напън по отношение на Косово, Албания, Хърватия, в това число да сътвори военна опасност и за България. Съществува обаче и алтернатива това оръжие да бъде използвано и против вътрешната съпротива. Това изясни пред Lupa.bg историкът доцент д.н. Спас Ташев.
Сръбският президентът твърди, че Белград е изключително смутен от „ въоръжаването на Прищина “. Той съобщи, че това се прави в прорез с Устава на Организация на обединените нации и Резолюция 1244, която е суспендирана де факто от огромни западни сили и от някои районни играчи, измежду които Турция. По думите му особена опасност за сигурността, териториалната целокупност и суверенитета на Сърбия съставлява новосформираният съюз сред Прищина, Тирана и Загреб, към който съгласно Белград гравитирала и София.
„ Вучич приказва, че на Балканите към този момент имало конкуренция във въоръжаването и то представлявало нарушаване на субрегионално съглашение за надзор на въоръженията от 1996 година При изискване че Сърбия се въоръжава интензивно повече от 10 години, е ясно, че точно тя умишлено наруши това съглашение и напълно естествено породи ответна реакция. Заедно с това Сърбия създаде своята теория „ отворени Балкани “, която в изчерпателен проект от редица анализатори се преглежда като „ сръбски свят “. Това е едно умалено районно копие на „ съветски свят “ на Александър Дугин. В тази геополитическа теория на териториите под надзор се гледа като на „ заден двор “, а на живеещите в него се лимитират правата да вършат външнополитически избор. До преди година Албания също гравитираше към „ сръбски свят “, само че явно премисли държанието си, откакто пред нея се отвори пътя за евроинтеграция. Тирана има горчив опит, тъй като страната на няколко пъти е била обект на сръбска експанзия. Цяло знамение е, че през 1948 година титовата войска не съумя да я окупира и причисли към Югославия ", изясни доцент д.н. Спас Ташев.
Вучич съобщи, че страната се приготвя за защита против тези, които „ към този момент намерено насочат закани “, само че главният генератор на закани и вътрешна и районна неустойчивост е самия той. Той разгласи, че ще бъде повишен съставът на специфичните елементи и че „ всичко останало “ във военните качества ще бъде увеличено със 100 % – частично посредством вътрешни запаси, частично посредством доставки от чужбина. По думите му това е единственият сигурен метод за отбрана на страната и ефикасен възпиращ фактор.
" Анализът на трендовете сочи, че Сърбия години наред дестабилизира Босна и Херцеговина. Активно работи за де факто обособяване и следващо присъединение на Република Сръбска. Сърбия си мечтае и за елементи или за цяло Косово, а би погълнала и Черна гора. За задачата Сърбия от дълго време се въоръжава, само че до неотдавна нямаше късмет. Нейната идея бе да осъществя задачите си при възможни усложнения заради възникването на голям брой районни спорове и неспособност на НАТО да се ангажира с всички. Белград в този момент счита, че международната система за сигурност навлиза във фаза на разпад и по тази причина засилва дейностите си с вярата да попадне под закрилата на един или два мощни световни фактора с районни ползи. Съвсем разумно Хърватия, Косово и Албания взеха решение да противодействат на сходна опасност, с цел да подсигуряват сигурността си ", уточни доцент д.н. Спас Ташев.
Името на България като евентуален сътрудник на военното съглашение сред Хърватия, Косово и Албания, се появи преди време както в сръбските, по този начин и в хърватските и албанските медии. " Очевидно е, че въз основата на разбора на обстоятелствата и обичайните ползи, се позволява, че е разумно България да постъпи по този метод. У нас обаче по този въпрос се мълчи. Затова не от ръководещите фактори у нас, а от непознати източници разбрахме, че е имало проявен интерес от българска страна. Няма подозрение, че българските експерти по сигурността „ имат същия прочит на заканите в района, имат същата ангажираност във връзка с дестабилизацията, само че огромният въпрос е дали у нас в този миг има фактор, кадърен да прави стратегически разбор и взима сходни решения “, уточни Спас Ташев.
" Факт е, че Сърбия обичайно организира антибългарска политика. Тя от дълго време унищожи българската еднаквост в Поморавия, само че там говорите не престават да бъдат безпадежни. А броят на публично приетите българи в откъснатите от България Западни околности е понижен повече от шест пъти, а днешните им представители са мощно маргинализирани, с официални човешки права и с доста малко действителни такива. В същото време интензивно работи за пробутване на свое въздействие на българска територия, а нашата политика към Сърбия по тези въпроси е обичайно нихилистична. Поради нашето безмълвие светът не познава българския районен прочит, а това поддържа трайно заплахата да останем неразбрани ”, предизвести историкът.
Сръбският президентът твърди, че Белград е изключително смутен от „ въоръжаването на Прищина “. Той съобщи, че това се прави в прорез с Устава на Организация на обединените нации и Резолюция 1244, която е суспендирана де факто от огромни западни сили и от някои районни играчи, измежду които Турция. По думите му особена опасност за сигурността, териториалната целокупност и суверенитета на Сърбия съставлява новосформираният съюз сред Прищина, Тирана и Загреб, към който съгласно Белград гравитирала и София.
„ Вучич приказва, че на Балканите към този момент имало конкуренция във въоръжаването и то представлявало нарушаване на субрегионално съглашение за надзор на въоръженията от 1996 година При изискване че Сърбия се въоръжава интензивно повече от 10 години, е ясно, че точно тя умишлено наруши това съглашение и напълно естествено породи ответна реакция. Заедно с това Сърбия създаде своята теория „ отворени Балкани “, която в изчерпателен проект от редица анализатори се преглежда като „ сръбски свят “. Това е едно умалено районно копие на „ съветски свят “ на Александър Дугин. В тази геополитическа теория на териториите под надзор се гледа като на „ заден двор “, а на живеещите в него се лимитират правата да вършат външнополитически избор. До преди година Албания също гравитираше към „ сръбски свят “, само че явно премисли държанието си, откакто пред нея се отвори пътя за евроинтеграция. Тирана има горчив опит, тъй като страната на няколко пъти е била обект на сръбска експанзия. Цяло знамение е, че през 1948 година титовата войска не съумя да я окупира и причисли към Югославия ", изясни доцент д.н. Спас Ташев.
Вучич съобщи, че страната се приготвя за защита против тези, които „ към този момент намерено насочат закани “, само че главният генератор на закани и вътрешна и районна неустойчивост е самия той. Той разгласи, че ще бъде повишен съставът на специфичните елементи и че „ всичко останало “ във военните качества ще бъде увеличено със 100 % – частично посредством вътрешни запаси, частично посредством доставки от чужбина. По думите му това е единственият сигурен метод за отбрана на страната и ефикасен възпиращ фактор.
" Анализът на трендовете сочи, че Сърбия години наред дестабилизира Босна и Херцеговина. Активно работи за де факто обособяване и следващо присъединение на Република Сръбска. Сърбия си мечтае и за елементи или за цяло Косово, а би погълнала и Черна гора. За задачата Сърбия от дълго време се въоръжава, само че до неотдавна нямаше късмет. Нейната идея бе да осъществя задачите си при възможни усложнения заради възникването на голям брой районни спорове и неспособност на НАТО да се ангажира с всички. Белград в този момент счита, че международната система за сигурност навлиза във фаза на разпад и по тази причина засилва дейностите си с вярата да попадне под закрилата на един или два мощни световни фактора с районни ползи. Съвсем разумно Хърватия, Косово и Албания взеха решение да противодействат на сходна опасност, с цел да подсигуряват сигурността си ", уточни доцент д.н. Спас Ташев.
Името на България като евентуален сътрудник на военното съглашение сред Хърватия, Косово и Албания, се появи преди време както в сръбските, по този начин и в хърватските и албанските медии. " Очевидно е, че въз основата на разбора на обстоятелствата и обичайните ползи, се позволява, че е разумно България да постъпи по този метод. У нас обаче по този въпрос се мълчи. Затова не от ръководещите фактори у нас, а от непознати източници разбрахме, че е имало проявен интерес от българска страна. Няма подозрение, че българските експерти по сигурността „ имат същия прочит на заканите в района, имат същата ангажираност във връзка с дестабилизацията, само че огромният въпрос е дали у нас в този миг има фактор, кадърен да прави стратегически разбор и взима сходни решения “, уточни Спас Ташев.
" Факт е, че Сърбия обичайно организира антибългарска политика. Тя от дълго време унищожи българската еднаквост в Поморавия, само че там говорите не престават да бъдат безпадежни. А броят на публично приетите българи в откъснатите от България Западни околности е понижен повече от шест пъти, а днешните им представители са мощно маргинализирани, с официални човешки права и с доста малко действителни такива. В същото време интензивно работи за пробутване на свое въздействие на българска територия, а нашата политика към Сърбия по тези въпроси е обичайно нихилистична. Поради нашето безмълвие светът не познава българския районен прочит, а това поддържа трайно заплахата да останем неразбрани ”, предизвести историкът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ