Писателят Даниел Гатарич: Искам читателите Либрето да са като учудени деца
Сръбският публицист Даниел Гатарич e роден през 1988 година в република Босна и Херцеговина. Завършва право, работи като правист и е създател на два романа и две поетични сбирки. Получава награди за стихосбирката „ Разглезеният Адам ” и романа „ Мъжеството на Зоран К. ”, а през 2020 година република Босна и Херцеговина го номинира за Европейската премия за литература за романа „ Либрето ”, който в този момент е преведен и на български език.
- Здравейте, господин Гатарич. Благодаря ви, че сте тук!
- Аз ви благодаря за поканата!
- Определят " Либрето " като странна книга, назовават я даже разказ на лудостта. Защо?
- Наричат я по този начин, тъй като литературният й изказ е много пробен. Структурата на " Либрето " имитира тази на текст на оперно произведение, другите глави от книгата също стартират като опера. В Синопсиса, в центъра на сюжета е протагонистът, който се озовава в лудница след опит да избяга от страни от Западните Балкани в Европа, само че тази задача не се оказва толкоз лесна. И по този начин, от служащ във фабрика, той е изпратен в санаториум, където развива облиците на Моцарт и на „ Вълшебната флейта “.
- Значи краят е печален?
- След като написах края на книгата, започнах да мисля и за превода от сръбски на български. Например „ непослушно дете “ е - „ zacudjeno dete “!!!. С други думи казано, учудено дете. Прииска ми се след прочита на книгата, всеки четец да гледа на нея като учудено дете. Иска ми се читателите да са като деца, които си играят с играчка. Знаете какъв брой сюрпризирани са децата в такива случай. Развълнувани… Точно по този начин. За децата игрите са нещо божествено...
- Как ви хрумна концепцията за книгата?
- Аз чета доста, а в днешно време човек постоянно желае да се самоусъвършенства. Опитваме да бъдем по-добри хора, по-добри сътрудници, по-добри сътрудници и другари. Но това не всеки път е толкоз елементарно, тъй като всички сме предразположени към избрани неща още от нашето детство. В моя случай, пътят ми към самоусъвършенстването не беше по никакъв начин лек. И точно тогава се запитах: какво се случва с хората, които не съумяват да преодолеят компликациите по пътя си? Може би полудяват? И по този начин, от точна тази мисъл произлезе първичната концепция. Четох за „ Вълшебната флейта “ от Карл Густав Юнг, съгласно който животът би трябвало да се възприема посредством самостоятелното. Трябва да открием своите Анима и Анимус, които да се „ сблъскат дружно “. Знаете, по този метод индивидът стартира да наподобява на Бог. Или да го наречем- „ богочовек “. И в действителност книгата не е произведение за триумфа, а за неуспеха.
- Възможно ли е постигането на този идеален баланс в актуалния свят, в който живеем?
- Нямам отговор на този въпрос. Може би за това пиша... По някакъв метод диря тъкмо този отговор. Имам гений, който ми разрешава да се показвам. Всъщност съм писал и лирика - „ 42 вариации “ на аргументите, заради които пиша. Защо написах книга, кой е основният воин, кои са другите облици в творбата? Исках да покажа, че не виждам надменно другите, представяйки се като някой, който знае всичко. Не подобавам с подигравка и не се майтапя на хората, които към момента търсят смисъла. Аз съм просто един човек от Босна и Харцеговина. Наблюдавам всевъзможен тип разделения и разлики, които не се допълват взаимно. Мултикултурализмът обаче по някакъв метод би трябвало да приобщава и хората от Балканите.
- Тоест книгата ви въпреки всичко се е нуждаела от някакво пояснение?
- Аз персонално имах потребност от такова пояснение на прочувствено и лирично равнище. Написах „ 42 вариации “ по егоистични аргументи. Исках да напиша нещо доста персонално и интимно. Определям това за някакъв тип поетическа зрялост. Съжалявам, че не мога да дам повече детайлности, защото написах поезията няколко години по-късно. Щеше ми се да мога да слага „ 42 вариации “ като коментар към романа. Така романът, който е прозаичност, щеше да върви дружно с поезията, което въздейства прочувствено на читателя и може да го притегли към книгата даже повече.
- Вие комбинирате в книгата легенди, музика, разнообразни архетипи. Защо го вършиме и какво обръщение желаете да изпратите към читателите?
- Направих го, тъй като това е всекидневието на хората от Босна и Херцеговина, можем да приказваме и за хората на Балканите. Но съответно Босна и Херцеговина е разграничена на Република Сръбска и Федерацията, които постоянно имат политически различия между тях. А това от своя страна въздейства върху духа и всекидневието на елементарните хора. Може би от персоналната си позиция си споделих - може би не е нужно да заминавате, а да останете. Може би самостоятелно всеки един от нас би могъл да усъвършенства обстановката, а в по-дългосрочен проект даже да намерим решение на цялостната картина.
- Тоест към момента търсите своята лична еднаквост?
- Разбира се. Мисля, че постоянно ще сме в търсене на своята еднаквост. Всъщност това търсене може да се види по едно и също време в моите обичаи и език. Но въпреки това, аз съм извънредно необятно скроен. Либерален съм и нямам никакъв проблем с хората и техните желания. Чувствам същинско наслаждение от този факт, защото не съм заставен да обмислям по този начин. Разбира се, не би трябвало да бъдем рискови за близките... Не отговорих на въпроса Ви по отношение на протаганиста в книгата. Той развива свои лични легенди и просвета. В момента живее в Босна и Херцеговина, само че е бил в Испания, Каталуния, бил е очевидец на техните политически разделения. Започва да се държи по този начин, като че ли е жител на Испания, стартира да приказва на испански. Не знам дали обстановката е сходна в България, само че в моята страна, през 90-те години даваха доста сериали от Колумбия и Венецуела. Има много препратки и към тях. Бих споделил, че в книгата има комизъм, който е най-автентичната част от моя жанр на писане. И по този начин, там можете да откриете детайл от сериала „ Касандра “ да вземем за пример.
- Да, несъмнено... Спомням си добре това...
- В този смисъл в книгата можете да намерите доста препратки, които той прави към детството си и които частично го дефинират и през днешния ден. Знаете, детството образува нашата еднаквост. Иронично е да кажем – да, ние сме от Сърбия, от Босна и Херцеговина или от Хърватия да вземем за пример, само че в последна сметка всички ние гледаме сериали. С други думи, постоянно ще имаме нещо общо.
- Надявам се книгата ви да се хареса на българските читатели. Какво е посланието ви към нашите фенове?
- Дайте късмет на „ Либрето “, уповавам се, че няма да съжалявате. Сигурен съм, че феновете ви няма да останат равнодушни. Знам, че ще усетите написаното, а това е най-важното в актуалния свят.
- Здравейте, господин Гатарич. Благодаря ви, че сте тук!
- Аз ви благодаря за поканата!
- Определят " Либрето " като странна книга, назовават я даже разказ на лудостта. Защо?
- Наричат я по този начин, тъй като литературният й изказ е много пробен. Структурата на " Либрето " имитира тази на текст на оперно произведение, другите глави от книгата също стартират като опера. В Синопсиса, в центъра на сюжета е протагонистът, който се озовава в лудница след опит да избяга от страни от Западните Балкани в Европа, само че тази задача не се оказва толкоз лесна. И по този начин, от служащ във фабрика, той е изпратен в санаториум, където развива облиците на Моцарт и на „ Вълшебната флейта “.
- Значи краят е печален?
- След като написах края на книгата, започнах да мисля и за превода от сръбски на български. Например „ непослушно дете “ е - „ zacudjeno dete “!!!. С други думи казано, учудено дете. Прииска ми се след прочита на книгата, всеки четец да гледа на нея като учудено дете. Иска ми се читателите да са като деца, които си играят с играчка. Знаете какъв брой сюрпризирани са децата в такива случай. Развълнувани… Точно по този начин. За децата игрите са нещо божествено...
- Как ви хрумна концепцията за книгата?
- Аз чета доста, а в днешно време човек постоянно желае да се самоусъвършенства. Опитваме да бъдем по-добри хора, по-добри сътрудници, по-добри сътрудници и другари. Но това не всеки път е толкоз елементарно, тъй като всички сме предразположени към избрани неща още от нашето детство. В моя случай, пътят ми към самоусъвършенстването не беше по никакъв начин лек. И точно тогава се запитах: какво се случва с хората, които не съумяват да преодолеят компликациите по пътя си? Може би полудяват? И по този начин, от точна тази мисъл произлезе първичната концепция. Четох за „ Вълшебната флейта “ от Карл Густав Юнг, съгласно който животът би трябвало да се възприема посредством самостоятелното. Трябва да открием своите Анима и Анимус, които да се „ сблъскат дружно “. Знаете, по този метод индивидът стартира да наподобява на Бог. Или да го наречем- „ богочовек “. И в действителност книгата не е произведение за триумфа, а за неуспеха.
- Възможно ли е постигането на този идеален баланс в актуалния свят, в който живеем?
- Нямам отговор на този въпрос. Може би за това пиша... По някакъв метод диря тъкмо този отговор. Имам гений, който ми разрешава да се показвам. Всъщност съм писал и лирика - „ 42 вариации “ на аргументите, заради които пиша. Защо написах книга, кой е основният воин, кои са другите облици в творбата? Исках да покажа, че не виждам надменно другите, представяйки се като някой, който знае всичко. Не подобавам с подигравка и не се майтапя на хората, които към момента търсят смисъла. Аз съм просто един човек от Босна и Харцеговина. Наблюдавам всевъзможен тип разделения и разлики, които не се допълват взаимно. Мултикултурализмът обаче по някакъв метод би трябвало да приобщава и хората от Балканите.
- Тоест книгата ви въпреки всичко се е нуждаела от някакво пояснение?
- Аз персонално имах потребност от такова пояснение на прочувствено и лирично равнище. Написах „ 42 вариации “ по егоистични аргументи. Исках да напиша нещо доста персонално и интимно. Определям това за някакъв тип поетическа зрялост. Съжалявам, че не мога да дам повече детайлности, защото написах поезията няколко години по-късно. Щеше ми се да мога да слага „ 42 вариации “ като коментар към романа. Така романът, който е прозаичност, щеше да върви дружно с поезията, което въздейства прочувствено на читателя и може да го притегли към книгата даже повече.
- Вие комбинирате в книгата легенди, музика, разнообразни архетипи. Защо го вършиме и какво обръщение желаете да изпратите към читателите?
- Направих го, тъй като това е всекидневието на хората от Босна и Херцеговина, можем да приказваме и за хората на Балканите. Но съответно Босна и Херцеговина е разграничена на Република Сръбска и Федерацията, които постоянно имат политически различия между тях. А това от своя страна въздейства върху духа и всекидневието на елементарните хора. Може би от персоналната си позиция си споделих - може би не е нужно да заминавате, а да останете. Може би самостоятелно всеки един от нас би могъл да усъвършенства обстановката, а в по-дългосрочен проект даже да намерим решение на цялостната картина.
- Тоест към момента търсите своята лична еднаквост?
- Разбира се. Мисля, че постоянно ще сме в търсене на своята еднаквост. Всъщност това търсене може да се види по едно и също време в моите обичаи и език. Но въпреки това, аз съм извънредно необятно скроен. Либерален съм и нямам никакъв проблем с хората и техните желания. Чувствам същинско наслаждение от този факт, защото не съм заставен да обмислям по този начин. Разбира се, не би трябвало да бъдем рискови за близките... Не отговорих на въпроса Ви по отношение на протаганиста в книгата. Той развива свои лични легенди и просвета. В момента живее в Босна и Херцеговина, само че е бил в Испания, Каталуния, бил е очевидец на техните политически разделения. Започва да се държи по този начин, като че ли е жител на Испания, стартира да приказва на испански. Не знам дали обстановката е сходна в България, само че в моята страна, през 90-те години даваха доста сериали от Колумбия и Венецуела. Има много препратки и към тях. Бих споделил, че в книгата има комизъм, който е най-автентичната част от моя жанр на писане. И по този начин, там можете да откриете детайл от сериала „ Касандра “ да вземем за пример.
- Да, несъмнено... Спомням си добре това...
- В този смисъл в книгата можете да намерите доста препратки, които той прави към детството си и които частично го дефинират и през днешния ден. Знаете, детството образува нашата еднаквост. Иронично е да кажем – да, ние сме от Сърбия, от Босна и Херцеговина или от Хърватия да вземем за пример, само че в последна сметка всички ние гледаме сериали. С други думи, постоянно ще имаме нещо общо.
- Надявам се книгата ви да се хареса на българските читатели. Какво е посланието ви към нашите фенове?
- Дайте късмет на „ Либрето “, уповавам се, че няма да съжалявате. Сигурен съм, че феновете ви няма да останат равнодушни. Знам, че ще усетите написаното, а това е най-важното в актуалния свят.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ