Сръбският военен министър поиска Северно Косово
Сръбският министър на защитата Александър Вулин счита, че Сърбия би трябвало да изиска съглашение за делене на Косово, с цел да приключи разногласието, който пречи за присъединението на западната ни съседка към Европейския съюз, оповестява „ Ройтерс ”.
Белград отхвърля да признае независимостта на Косово, нейна някогашна област с малцинство от 120 хиляди етнически сърби. В изявлението си по време на кръгла маса за Косово, Вулин не посочи коя част от страната счита, че би трябвало да бъде присъединена към Сърбия, само че в предишното нееднократно са правени сходни оферти за Северно Косово.
В Северно Косово, което е отделено от станалата част на страната от река Ибър, живеят 50 хиляди етнически сърби, които се опълчват на Прищина и към момента считат сръбското държавно управление за свое. Над 90 % от общо 1,8 милиона поданици на Косово са етнически албанци.
Сръбският външен министър Ивица Дачич по-рано също загатна, че подялбата е допустимо решение за териториалния спор, само че акцентира, че тя не е държавна политика.
Според съглашение с Белград, реализирано с посредничеството на Европейски Съюз през 2013 година, Прищина се съгласи да даде на косовските сърби по-голяма автономност и да даде на православните манастири в Косово статут на предпазени обекти. Повечето косовски албанци се опълчват на тези ограничения, опасявайки се от сръбско въздействие.
На този декор висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Федерика Могерини разяснява през днешния ден, че разширението на Европейски Съюз с страни от Западните Балкани през 2025 година „ не е период, а реалистична опция ”.
„ Европейски Съюз в никакъв случай няма да одобри страна, която не е уредила двустранни разногласия. Не единствено в полза на Сърбия, а и на Косово е намирането на решение. Искаме да изнесем непоклатимост, а не да внесем неустойчивост ”, означи еврокомисарят по въпросите на съседството Йоханес Хан.
Белград отхвърля да признае независимостта на Косово, нейна някогашна област с малцинство от 120 хиляди етнически сърби. В изявлението си по време на кръгла маса за Косово, Вулин не посочи коя част от страната счита, че би трябвало да бъде присъединена към Сърбия, само че в предишното нееднократно са правени сходни оферти за Северно Косово.
В Северно Косово, което е отделено от станалата част на страната от река Ибър, живеят 50 хиляди етнически сърби, които се опълчват на Прищина и към момента считат сръбското държавно управление за свое. Над 90 % от общо 1,8 милиона поданици на Косово са етнически албанци.
Сръбският външен министър Ивица Дачич по-рано също загатна, че подялбата е допустимо решение за териториалния спор, само че акцентира, че тя не е държавна политика.
Според съглашение с Белград, реализирано с посредничеството на Европейски Съюз през 2013 година, Прищина се съгласи да даде на косовските сърби по-голяма автономност и да даде на православните манастири в Косово статут на предпазени обекти. Повечето косовски албанци се опълчват на тези ограничения, опасявайки се от сръбско въздействие.
На този декор висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Федерика Могерини разяснява през днешния ден, че разширението на Европейски Съюз с страни от Западните Балкани през 2025 година „ не е период, а реалистична опция ”.
„ Европейски Съюз в никакъв случай няма да одобри страна, която не е уредила двустранни разногласия. Не единствено в полза на Сърбия, а и на Косово е намирането на решение. Искаме да изнесем непоклатимост, а не да внесем неустойчивост ”, означи еврокомисарят по въпросите на съседството Йоханес Хан.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ