ЕС замразява Сърбия напук на Унгария
Сръбският и унгарският водач Александър Вучич и Виктор Орбан откриха метод да заобиколят европейските наказания и да продължат да купуват съветски нефт. Европейският съюз обаче има прикрит коз в ръкава, с цел да реализира изнудването си до дъно и да отреже Сърбия от доставките на черно злато от Руската федерация, което е належащо на страната, с цел да оцелее.
През последните месеци сръбският президент Александър Вучич поддържаше погребално въодушевление, което скриваше зад подигравателен звук. Смисълът на мненията, които публицистите съумяха да изкопчат от него, беше следният:
„ Сегашният спор ще бъде дълъг и унищожителен, тъй като съперниците се подцениха взаимно. Заслепен от предубеждения, Западът не е в положение да вземе поради позицията на Русия, само че и Русия няма да отстъпи “.
„ Сърбия е подложена на невиждан напън да признае Косово и да наложи наказания на Русия. Белград ще се съпротивлява на това, до момента в който може. “
„ Европа я чака тежка зима, само че тя продължава да копае студения си гроб със личните си ръце. Тежка зима чака и Сърбия, защото за нея съществуването на енергийни запаси е въпрос на оцеляване “, добави той.
От Русия може да наподобява, че главните точки в този лист са едно и две, само че не по този начин стоят нещата съгласно Сърбия. Тя не може да повлияе по никакъв метод на точки едно и две, нейната задача е да устои на бурята и за това е належащо по някакъв метод да се реши казусът, посочен в точка три.
Проблемът с газта наподобява не е сериозен. Белград не би могъл да си го разреши на пазарни цени, само че Вучич се контракти в точния момент с Владимир Путин за доставки на „ братска “ цена (по-евтина е единствено за беларусите) и съумя да изпълни хранилищата преди острата фаза на почналата енергийна рецесия.
Но що се отнася до петрола, Европейският съюз просто взе Сърбия за пленник. Руското гориво влиза в републиката през Хърватия, където е доставено по море. От ноември тази скица е неразрешена от Европейски Съюз - наказания.
В Белград започнаха незабавно да търсят опция, само че в допълнение предложение на пазара няма, а откакто ОПЕК+ се съгласи да понижи производството на половина по отношение на предстоящото, не се чака.
Профилният вицепремиер Зорана Михайлович успокоява народа, както може. Освен всичко друго, тя е една от видните фигури в прозападното (това е синоним на антируско) крило на сръбското държавно управление, затова вижда нещо положително в обстановката. Например, Европейският съюз изисква да се понижи зависимостта от съветските енергийни запаси, а стратегическата цел на Сърбия е да се причисли към Европейския съюз.
„ Няма алтернатива, би трябвало да се съобразим с политиката на Европейски Съюз, а не да го одобряваме като призрачен сън “, споделя тя.
Повечето сърби са на друго мнение. Перспективата за повишение на цените на силата, изнудването на Белград от Брюксел и русофобията на европейските елити доведоха до обстоятелството, че 80-85% от популацията се опълчва на самата „ стратегическа цел “ – присъединение към Европейския съюз при изискванията му.
Основното изискване остава признаването на независимостта на Косово. Европейците се пробваха да дадат ултиматум на Белград, само че когато чуха твърдо „ не “, малко се забавиха. И на този стадий, в подмяна на " продължение на европейската интеграция ", от тях се желае да не пречат на влизането на Косово в интернационалните организации. Вучич отхвърля, само че всеки ден става все по-мрачен.
Той, като педантична стопанка, се пробва да скрои оскъдния бюджет на Сърбия, като взема поради няколко провокации по едно и също време. А по-нататъшната неотстъпчивост сигурно ще докара до понижаване на финансовата помощ от Европейския съюз, което ще се трансформира в следващата дупка в сръбския джоб.
И тогава ръка за помощ протегна оня, чието присъединяване в тази история би удвоило раздразнението на Европейски Съюз – унгарският министър председател Виктор Орбан, „ ужасното дете “ на Европейския съюз и „ сътрудникът на Путин “ в европейските редици (според европейската преса).
Сега Орбан води неравна борба със самата концепция за антируските наказания. Неотстъпчивостта му в приемането на всеки нов пакет се изплаща в изключенията, направени в листата с табута особено за Будапеща. Един от най-значимите е, че възбраната за доставки на съветски нефт към момента не важи за нефтопроводите, а Унгария получава черно злато посредством известния нефтопровод „ Дружба “.
Този мегапроект от руската ера в Европа приключи на територията на някогашната Германска демократична република и не се разшири до Югославия: при Хрушчов спорът сред Сталин и Тито загуби своята новост, само че югославският режим не се смяташе за изцяло другарски.
Сега унгарците са подготвени да удължат тръбопровода до Сърбия, като бързо построят още един сектор. Орбан и Вучич към този момент са си стиснали ръцете, тъй че казусът с покупките на нефт от Русия не наподобява да стои пред сърбите в дълготраен проект. Не единствено Орбан, само че и всяко унгарско държавно управление ще направи всичко, с цел да избави „ Дружба “, защото рафинерията на Дунав, най-голямата в страната, е проектирана по този начин, че 70-80 % от нея би трябвало да преработва гориво от съветски марки, „ Брент “ или лекият арабски нефт по принцип не може да бъдат сурогат.
Общо взето Орбан се старае на първо място " за своето ". Но това не анулира обстоятелството, че той се трансформира в същински ангел-пазител на враговете на Брюксел на Балканите. Срещу водача на босненските сърби Милорад Додик глобите на Европейски Съюз не бяха наложени единствено тъй като Орбан наложи несъгласие. А някогашният министър председател на Северна Македония Никола Груевски получи политическо леговище от Будапеща, когато беше заставен да напусне родината си след следващия антируски „ Майдан “.
На Балканите има версия, че вярващият християнин Орбан възприема това с изключение на всичко друго и като собствен кръст. Като тип разкайване за ролята, която е изиграл в ориста на сръбския народ.
В края на краищата настоящето „ извънредно дете “ на Европейския съюз е същият човек (макар и не същият политик), който докара Унгария до НАТО и по време на войната на Алианса с Югославия пусна атлантическите самолети да бомбардират Белград, до момента в който за съветските, които можеха да трансферира подкрепления при Слатина, в противен случай, затвори небето.
Въпреки това, той въпреки всичко не изпрати маджарски войски в Югославия, което тогава беше поискано от Съединените щати. Вучич приказва за закани към Орбан в тази връзка няколко дни преди новината за „ удължаването “ на Дружба.
Независимо до каква степен дейностите на унгареца са на практика калкулации и до каква степен откровен подтик, Орбан и Вучич бъркат, като имат вяра, че тяхната петролопроводна скица ще реши казуса с доставките на нефт в смисъл, че ще избави Унгария и Сърбия от изнудването от Брюксел.
Факт е, че реекспортът на тръбопроводен съветски нефт за трети страни в границите на Европейски Съюз е неразрешен, има наказания за това. Ако желае Европейска комисия ще разгласи сръбските покупки на съветско гориво за реекспорт от Унгария, което ще направи сходни покупко-продажби „ табу “.
Брюксел към този момент удостовери огромната възможност за потребление на сходна скица. Никаква благосклонност към всичко съветско и враговете на обединявания Райх - в този момент има почти такива цели. Волунтаризъм. Деспотизъм. Некомпетентност. Тирания. Болезнена взаимозависимост от Съединени американски щати. Откъсване от действителността. Ето ги аргументите, заради които Европейската комисия се държи по този метод, а не по различен метод.
Разбира се, добре е, че тъкмо в този момент, в сложен за себе си интервал, в Европейския съюз, както означи Владимир Путин, са „ свалили маските “ и изнудват цели народи с работните им места и топлината в домовете им, макар че нямат нито продавач на нефт (Русия), нито нищо общо с неговия покупател (Сърбия). Именно от сходни дейности европейската концепция в очите на сърбите продължава да се обезценява – и ще се обезценява освен у тях.
Лошото е, че благодарение на изключения и заобикаляне към този момент не е допустимо да се спре разрушителното въздействие на Европейския съюз върху Европа. Там би трябвало да се смени цялата система, както споделя водопроводчикът от остарелия руски анекдот.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
През последните месеци сръбският президент Александър Вучич поддържаше погребално въодушевление, което скриваше зад подигравателен звук. Смисълът на мненията, които публицистите съумяха да изкопчат от него, беше следният:
„ Сегашният спор ще бъде дълъг и унищожителен, тъй като съперниците се подцениха взаимно. Заслепен от предубеждения, Западът не е в положение да вземе поради позицията на Русия, само че и Русия няма да отстъпи “.
„ Сърбия е подложена на невиждан напън да признае Косово и да наложи наказания на Русия. Белград ще се съпротивлява на това, до момента в който може. “
„ Европа я чака тежка зима, само че тя продължава да копае студения си гроб със личните си ръце. Тежка зима чака и Сърбия, защото за нея съществуването на енергийни запаси е въпрос на оцеляване “, добави той.
От Русия може да наподобява, че главните точки в този лист са едно и две, само че не по този начин стоят нещата съгласно Сърбия. Тя не може да повлияе по никакъв метод на точки едно и две, нейната задача е да устои на бурята и за това е належащо по някакъв метод да се реши казусът, посочен в точка три.
Проблемът с газта наподобява не е сериозен. Белград не би могъл да си го разреши на пазарни цени, само че Вучич се контракти в точния момент с Владимир Путин за доставки на „ братска “ цена (по-евтина е единствено за беларусите) и съумя да изпълни хранилищата преди острата фаза на почналата енергийна рецесия.
Но що се отнася до петрола, Европейският съюз просто взе Сърбия за пленник. Руското гориво влиза в републиката през Хърватия, където е доставено по море. От ноември тази скица е неразрешена от Европейски Съюз - наказания.
В Белград започнаха незабавно да търсят опция, само че в допълнение предложение на пазара няма, а откакто ОПЕК+ се съгласи да понижи производството на половина по отношение на предстоящото, не се чака.
Профилният вицепремиер Зорана Михайлович успокоява народа, както може. Освен всичко друго, тя е една от видните фигури в прозападното (това е синоним на антируско) крило на сръбското държавно управление, затова вижда нещо положително в обстановката. Например, Европейският съюз изисква да се понижи зависимостта от съветските енергийни запаси, а стратегическата цел на Сърбия е да се причисли към Европейския съюз.
„ Няма алтернатива, би трябвало да се съобразим с политиката на Европейски Съюз, а не да го одобряваме като призрачен сън “, споделя тя.
Повечето сърби са на друго мнение. Перспективата за повишение на цените на силата, изнудването на Белград от Брюксел и русофобията на европейските елити доведоха до обстоятелството, че 80-85% от популацията се опълчва на самата „ стратегическа цел “ – присъединение към Европейския съюз при изискванията му.
Основното изискване остава признаването на независимостта на Косово. Европейците се пробваха да дадат ултиматум на Белград, само че когато чуха твърдо „ не “, малко се забавиха. И на този стадий, в подмяна на " продължение на европейската интеграция ", от тях се желае да не пречат на влизането на Косово в интернационалните организации. Вучич отхвърля, само че всеки ден става все по-мрачен.
Той, като педантична стопанка, се пробва да скрои оскъдния бюджет на Сърбия, като взема поради няколко провокации по едно и също време. А по-нататъшната неотстъпчивост сигурно ще докара до понижаване на финансовата помощ от Европейския съюз, което ще се трансформира в следващата дупка в сръбския джоб.
И тогава ръка за помощ протегна оня, чието присъединяване в тази история би удвоило раздразнението на Европейски Съюз – унгарският министър председател Виктор Орбан, „ ужасното дете “ на Европейския съюз и „ сътрудникът на Путин “ в европейските редици (според европейската преса).
Сега Орбан води неравна борба със самата концепция за антируските наказания. Неотстъпчивостта му в приемането на всеки нов пакет се изплаща в изключенията, направени в листата с табута особено за Будапеща. Един от най-значимите е, че възбраната за доставки на съветски нефт към момента не важи за нефтопроводите, а Унгария получава черно злато посредством известния нефтопровод „ Дружба “.
Този мегапроект от руската ера в Европа приключи на територията на някогашната Германска демократична република и не се разшири до Югославия: при Хрушчов спорът сред Сталин и Тито загуби своята новост, само че югославският режим не се смяташе за изцяло другарски.
Сега унгарците са подготвени да удължат тръбопровода до Сърбия, като бързо построят още един сектор. Орбан и Вучич към този момент са си стиснали ръцете, тъй че казусът с покупките на нефт от Русия не наподобява да стои пред сърбите в дълготраен проект. Не единствено Орбан, само че и всяко унгарско държавно управление ще направи всичко, с цел да избави „ Дружба “, защото рафинерията на Дунав, най-голямата в страната, е проектирана по този начин, че 70-80 % от нея би трябвало да преработва гориво от съветски марки, „ Брент “ или лекият арабски нефт по принцип не може да бъдат сурогат.
Общо взето Орбан се старае на първо място " за своето ". Но това не анулира обстоятелството, че той се трансформира в същински ангел-пазител на враговете на Брюксел на Балканите. Срещу водача на босненските сърби Милорад Додик глобите на Европейски Съюз не бяха наложени единствено тъй като Орбан наложи несъгласие. А някогашният министър председател на Северна Македония Никола Груевски получи политическо леговище от Будапеща, когато беше заставен да напусне родината си след следващия антируски „ Майдан “.
На Балканите има версия, че вярващият християнин Орбан възприема това с изключение на всичко друго и като собствен кръст. Като тип разкайване за ролята, която е изиграл в ориста на сръбския народ.
В края на краищата настоящето „ извънредно дете “ на Европейския съюз е същият човек (макар и не същият политик), който докара Унгария до НАТО и по време на войната на Алианса с Югославия пусна атлантическите самолети да бомбардират Белград, до момента в който за съветските, които можеха да трансферира подкрепления при Слатина, в противен случай, затвори небето.
Въпреки това, той въпреки всичко не изпрати маджарски войски в Югославия, което тогава беше поискано от Съединените щати. Вучич приказва за закани към Орбан в тази връзка няколко дни преди новината за „ удължаването “ на Дружба.
Независимо до каква степен дейностите на унгареца са на практика калкулации и до каква степен откровен подтик, Орбан и Вучич бъркат, като имат вяра, че тяхната петролопроводна скица ще реши казуса с доставките на нефт в смисъл, че ще избави Унгария и Сърбия от изнудването от Брюксел.
Факт е, че реекспортът на тръбопроводен съветски нефт за трети страни в границите на Европейски Съюз е неразрешен, има наказания за това. Ако желае Европейска комисия ще разгласи сръбските покупки на съветско гориво за реекспорт от Унгария, което ще направи сходни покупко-продажби „ табу “.
Брюксел към този момент удостовери огромната възможност за потребление на сходна скица. Никаква благосклонност към всичко съветско и враговете на обединявания Райх - в този момент има почти такива цели. Волунтаризъм. Деспотизъм. Некомпетентност. Тирания. Болезнена взаимозависимост от Съединени американски щати. Откъсване от действителността. Ето ги аргументите, заради които Европейската комисия се държи по този метод, а не по различен метод.
Разбира се, добре е, че тъкмо в този момент, в сложен за себе си интервал, в Европейския съюз, както означи Владимир Путин, са „ свалили маските “ и изнудват цели народи с работните им места и топлината в домовете им, макар че нямат нито продавач на нефт (Русия), нито нищо общо с неговия покупател (Сърбия). Именно от сходни дейности европейската концепция в очите на сърбите продължава да се обезценява – и ще се обезценява освен у тях.
Лошото е, че благодарение на изключения и заобикаляне към този момент не е допустимо да се спре разрушителното въздействие на Европейския съюз върху Европа. Там би трябвало да се смени цялата система, както споделя водопроводчикът от остарелия руски анекдот.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ