Според МВР депутат с имунитет не може да бъде следен със СРС, според КПК и съда - може
Спрямо лица, ползващи се с имунитет, не е възможно потреблението на специфични разследващи средства.
Това се показва в отговор на Министерство на вътрешните работи, подписан от министър Даниел Митов, след въпрос на депутат.
Депутатът от „ Възраждане “ Димо Дренчев е изискал по реда на парламентарния надзор статистика за използването на специфични разследващи средства (СРС) през февруари по дни. Конкретно, той пита какъв брой от случаите са свързани с протестиращи жители и лица с имунитет. Повод за питането е митингът на „ Възраждане “ на 22 февруари пред Дома на Европа в София, при който се стигна до ескалация и арести. В погрома участваха и депутати от радикалната проруска партия.
Според Министерство на вътрешните работи и Даниел Митов обаче народни представители няма по какъв начин да бъдат подслушвани, което е любопитна и противоречива теза. Проблемът няма ясна законова наредба и предстои на спорно пояснение от институциите.
„ Парламентарният имунитет е една от най-важните гаранции за дейно действие на законодателната власт “, показва Митов в отговора си до депутата. „ Така се обезпечава по-голямата независимост, сигурност и самостоятелност на народните представители по отношение на органите на изпълнителната и правосъдната власт. Спрямо лица, ползващи се с имунитет, не е възможно използването на специфични разследващи средства. Правно привилегированото състояние на народните представители по отношение на останалите жители по отношение на наказателната отговорност и персоналната цялост е закрепено в текстовете на член 69 и член 70 от Конституцията на Република България “, написа още в отговора на Министерство на вътрешните работи до депутата Дренчев.
Напомня се, че има и правосъден надзор.
Преди няколко месеца обаче се оказа, че депутатът Джейхан Ибрямов е бил подслушван със СРС, макар че не бе със снет имунитет. Ибрямов имаше и втори имунитет, тъй като бе и претендент за депутат.
Защитата от наказателно гонене му бе снета по-късно, като той даже бе задържан.
Оказа се, че позволение Ибрямов да бъде подслушван е дал съдията Руси Алексиев – тогава зам.-председател на Софийския градски съд, а в този момент към този момент и ръководител на съда. Тогава Алексиев получи съществени рецензии за това. Бяха представени и тълкувателни решения на Конституционния съд.
В отговор на рецензиите съдията излезе с в детайли мнение, с което изясни, че в избрани случаи имунитетът на депутати не ги пази от подслушване със СРС.
Например, при извънпроцесуални дейности, какъвто бе казусът с Джейхан Ибрямов.
Според Руси Алексиев депутатският имунитет не е равносилен на този на президента, който съгласно него не може да бъде наблюдаван със СРС при никакви условия.
„ За да се очертае главната разлика сред имунитетите на тези две институции - на президента и на националното посланичество, налага се да се подчертае, че липсва планувана каквато и да е процедура за снемане на имунитета на президента, за разлика от този на депутат “, аргументира се Алексиев.
От отговора на Министерство на вътрешните работи обаче не се вижда да се прави такова разграничаване.
Тук би трябвало да се напомни, че следствието против Джейхан Ибрямов бе на Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), която е поискала от съда той да бъде подслушван, до момента в който е бил с имунитет.
Пред Клуб Z адв. Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация “ разяснява, че в тази ситуация е налице „ информативен вакуум “ и неизясненост.
„ Т.е. става известно, че не може да се даде съответен отговор. Има разнообразни институции, които поясняват законите и Конституцията по друг метод “, счита Кашъмов.
Според него в тази ситуация информация дължи и Националното бюро за надзор на СРС.
„ То работи със сигнали и оттова следва да отговорят имали ли са такива запитвания от депутати, правили ли са инспекции, открили ли са нелегално подслушване “, съобщи още адв. Кашъмов.
При всички случаи обаче, наподобява, че законът не дава изясненост дали лица с имунитет, каквито не са единствено депутатите, може да бъдат подслушвани и при какви характерни условия би могло да се случва това. Което е още една отворена врата за злоупотреби, шантаж, вкарване в зависимости и замесване в корупция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това се показва в отговор на Министерство на вътрешните работи, подписан от министър Даниел Митов, след въпрос на депутат.
Депутатът от „ Възраждане “ Димо Дренчев е изискал по реда на парламентарния надзор статистика за използването на специфични разследващи средства (СРС) през февруари по дни. Конкретно, той пита какъв брой от случаите са свързани с протестиращи жители и лица с имунитет. Повод за питането е митингът на „ Възраждане “ на 22 февруари пред Дома на Европа в София, при който се стигна до ескалация и арести. В погрома участваха и депутати от радикалната проруска партия.
Според Министерство на вътрешните работи и Даниел Митов обаче народни представители няма по какъв начин да бъдат подслушвани, което е любопитна и противоречива теза. Проблемът няма ясна законова наредба и предстои на спорно пояснение от институциите.
„ Парламентарният имунитет е една от най-важните гаранции за дейно действие на законодателната власт “, показва Митов в отговора си до депутата. „ Така се обезпечава по-голямата независимост, сигурност и самостоятелност на народните представители по отношение на органите на изпълнителната и правосъдната власт. Спрямо лица, ползващи се с имунитет, не е възможно използването на специфични разследващи средства. Правно привилегированото състояние на народните представители по отношение на останалите жители по отношение на наказателната отговорност и персоналната цялост е закрепено в текстовете на член 69 и член 70 от Конституцията на Република България “, написа още в отговора на Министерство на вътрешните работи до депутата Дренчев.
Напомня се, че има и правосъден надзор.
Преди няколко месеца обаче се оказа, че депутатът Джейхан Ибрямов е бил подслушван със СРС, макар че не бе със снет имунитет. Ибрямов имаше и втори имунитет, тъй като бе и претендент за депутат.
Защитата от наказателно гонене му бе снета по-късно, като той даже бе задържан.
Оказа се, че позволение Ибрямов да бъде подслушван е дал съдията Руси Алексиев – тогава зам.-председател на Софийския градски съд, а в този момент към този момент и ръководител на съда. Тогава Алексиев получи съществени рецензии за това. Бяха представени и тълкувателни решения на Конституционния съд.
В отговор на рецензиите съдията излезе с в детайли мнение, с което изясни, че в избрани случаи имунитетът на депутати не ги пази от подслушване със СРС.
Например, при извънпроцесуални дейности, какъвто бе казусът с Джейхан Ибрямов.
Според Руси Алексиев депутатският имунитет не е равносилен на този на президента, който съгласно него не може да бъде наблюдаван със СРС при никакви условия.
„ За да се очертае главната разлика сред имунитетите на тези две институции - на президента и на националното посланичество, налага се да се подчертае, че липсва планувана каквато и да е процедура за снемане на имунитета на президента, за разлика от този на депутат “, аргументира се Алексиев.
От отговора на Министерство на вътрешните работи обаче не се вижда да се прави такова разграничаване.
Тук би трябвало да се напомни, че следствието против Джейхан Ибрямов бе на Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), която е поискала от съда той да бъде подслушван, до момента в който е бил с имунитет.
Пред Клуб Z адв. Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация “ разяснява, че в тази ситуация е налице „ информативен вакуум “ и неизясненост.
„ Т.е. става известно, че не може да се даде съответен отговор. Има разнообразни институции, които поясняват законите и Конституцията по друг метод “, счита Кашъмов.
Според него в тази ситуация информация дължи и Националното бюро за надзор на СРС.
„ То работи със сигнали и оттова следва да отговорят имали ли са такива запитвания от депутати, правили ли са инспекции, открили ли са нелегално подслушване “, съобщи още адв. Кашъмов.
При всички случаи обаче, наподобява, че законът не дава изясненост дали лица с имунитет, каквито не са единствено депутатите, може да бъдат подслушвани и при какви характерни условия би могло да се случва това. Което е още една отворена врата за злоупотреби, шантаж, вкарване в зависимости и замесване в корупция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ