Скритите спътници: Колко луни има всъщност
Спросто око в нощното небе се вижда единствено една луна. Но какъв брой луни са обикаляли в миналото към Земята? Отговорът наподобява явен: Земята има единствено една луна. Той даже е записан в името: Луна. Отначало земната луна не се е нуждаела от друго име, тъй като в продължение на хилядолетия не сме знаели, че съществува различен натурален сателит. Но през вековете на астрономията и галактическите проучвания сме разкрили стотици луни в Слънчевата система и може би към нашата планета обикалят повече, в сравнение с си мислите.
" Луната " държи купата на единствената твърда, непрекъсната луна на Земята, споделя Габор Хорват, астроном в университета " Еотвьош Лоранд " в Унгария. Но тя не е единственият обект, който се притегля в земната орбита; голям брой близки до Земята обекти и облаци прахуляк също попадат в гравитацията на Земята. Тези неведнъж краткотрайни спътници механически могат да се дефинират като минимони, квазиспътници или призрачни луни.
Така че въпросът за това какъв брой луни има Земята е по-сложен, в сравнение с си мислите. Броят им се е променял с течение на времето - от нула до една, а от време на време и до няколко луни.
В началото на съществуването на Земята, преди към 4,5 милиарда години, нашата планета е била безлунна. След това, преди към 4,4 милиарда години, протопланета с размерите на Марс, наречена Тея, се е сблъскала със Земята. Големи части от земната кора бяха катапултирани в космоса. Скалистите парчета са се събрали дружно - може би единствено за няколко часа - и са образували Луната, съгласно проучването от 2022 година, оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
Други " луни ", които имат диаметър единствено няколко метра, са били доста по-временни, уловени от земната гравитация за къси интервали, преди да избягат назад в космоса. През 2006 година метеоритът 2006 RH120 беше необятен до 20 фута (6 метра), галактическа канара, която се задържа в продължение на 18 месеца и беше първото следено дълготрайно хващане на метеорит в земната орбита.
А 2020 CD3, галактическа канара с диаметър до 11,5 фута (3,5 м), напусна земната орбита през март 2020 година, откакто прекара три години като нашата втора мини луна. През 2020 година учените видяха и SO 2020 - минилуна, която се върна в космоса при започване на 2021 година Оказва се обаче, че SO 2020 не е била естествена луна, а остатъци от ракетен ускорител от 60-те години на предишния век.
Two moons of Uranus may have active subsurface oceans
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
В продължение на 13 часа през 2015 година учените смятаха, че са разкрили нова краткотрайна луна, която обикаля към Земята. Но те бързо осъзнаха грешката си, когато се оказа, че " луната " е била просто галактическият телескоп Gaia на Европейската галактическа организация, което накара Центъра за дребни планети на Международния астрономически съюз да разгласява опровергаване.
В допълнение към луните, които идват и си отиват от земната орбита, има галактически обекти, които НАСА назовава квазиспътници, като да вземем за пример метеоритът 3753 Круитн. Тези галактически скали обикалят към Слънцето толкоз сходно на Земята, че се придържат към нашата планета през цялата ѝ 365-дневна орбита. Квазилуната Камо'оалева - за която се подозира, че е артефакт на същинската Луна - се движи най-вече от гравитацията на Слънцето, само че наподобява, че обикаля към Земята по траектория, сходна на буря.
Някои галактически обекти, като да вземем за пример метеоритът 2010 TK7, си печелят купата " луна ", тъй като попадат в неповторимата гравитация на системите Слънце-Земя или Земя-Луна. Гравитацията на двете по-големи тела основава области на центростремителна мощ, наречени точки на Лагранж, които задържат по-малките обекти на място в гравитационно постоянни точки в пространството, съгласно НАСА.. Две точки на Лагранж, L4 и L5, образуват равностранен триъгълник със Земята. На процедура обектите, уловени в тези точки на Лагранж, наречени троянци, попадат в една линия със Земята и се причисляват към нейната орбита към Слънцето.
" Успоредно с образуването на твърдата Луна и стабилизирането на орбитата ѝ към Земята са зародили и точките на Лагранж L4 и L5, които са почнали да събират [и] да улавят междупланетни прахови частици ", споделя Хорват в имейл до Live Science. Някои астрономи назовават тези облаци от частици " луни-призраци ". Наричат ги още облаци на Кордилевски, по името на полския астроном, който пръв оповестява за тях през 60-те години на предишния век. Първоначално доста учени не са били уверени в това, само че от този момент насам проучванията на астрономи като Хорват удостоверяват, че в тези точки на Лагранж се натрупват облаци от прахуляк.
Тези луни-призраци обаче в никакъв случай няма да образуват по-солидна луна, тъй като прахът не може да се конглутинира, да се съединява или да се прилепва един към различен - споделя Хорват.
И до момента в който точките на Лагранж остават непрекъснати, материалът в тях е динамичен, като непрекъснато влиза и излиза от облака прахуляк.
" Луната " държи купата на единствената твърда, непрекъсната луна на Земята, споделя Габор Хорват, астроном в университета " Еотвьош Лоранд " в Унгария. Но тя не е единственият обект, който се притегля в земната орбита; голям брой близки до Земята обекти и облаци прахуляк също попадат в гравитацията на Земята. Тези неведнъж краткотрайни спътници механически могат да се дефинират като минимони, квазиспътници или призрачни луни.
Така че въпросът за това какъв брой луни има Земята е по-сложен, в сравнение с си мислите. Броят им се е променял с течение на времето - от нула до една, а от време на време и до няколко луни.
В началото на съществуването на Земята, преди към 4,5 милиарда години, нашата планета е била безлунна. След това, преди към 4,4 милиарда години, протопланета с размерите на Марс, наречена Тея, се е сблъскала със Земята. Големи части от земната кора бяха катапултирани в космоса. Скалистите парчета са се събрали дружно - може би единствено за няколко часа - и са образували Луната, съгласно проучването от 2022 година, оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
Други " луни ", които имат диаметър единствено няколко метра, са били доста по-временни, уловени от земната гравитация за къси интервали, преди да избягат назад в космоса. През 2006 година метеоритът 2006 RH120 беше необятен до 20 фута (6 метра), галактическа канара, която се задържа в продължение на 18 месеца и беше първото следено дълготрайно хващане на метеорит в земната орбита.
А 2020 CD3, галактическа канара с диаметър до 11,5 фута (3,5 м), напусна земната орбита през март 2020 година, откакто прекара три години като нашата втора мини луна. През 2020 година учените видяха и SO 2020 - минилуна, която се върна в космоса при започване на 2021 година Оказва се обаче, че SO 2020 не е била естествена луна, а остатъци от ракетен ускорител от 60-те години на предишния век.
Two moons of Uranus may have active subsurface oceans
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
В продължение на 13 часа през 2015 година учените смятаха, че са разкрили нова краткотрайна луна, която обикаля към Земята. Но те бързо осъзнаха грешката си, когато се оказа, че " луната " е била просто галактическият телескоп Gaia на Европейската галактическа организация, което накара Центъра за дребни планети на Международния астрономически съюз да разгласява опровергаване.
В допълнение към луните, които идват и си отиват от земната орбита, има галактически обекти, които НАСА назовава квазиспътници, като да вземем за пример метеоритът 3753 Круитн. Тези галактически скали обикалят към Слънцето толкоз сходно на Земята, че се придържат към нашата планета през цялата ѝ 365-дневна орбита. Квазилуната Камо'оалева - за която се подозира, че е артефакт на същинската Луна - се движи най-вече от гравитацията на Слънцето, само че наподобява, че обикаля към Земята по траектория, сходна на буря.
Някои галактически обекти, като да вземем за пример метеоритът 2010 TK7, си печелят купата " луна ", тъй като попадат в неповторимата гравитация на системите Слънце-Земя или Земя-Луна. Гравитацията на двете по-големи тела основава области на центростремителна мощ, наречени точки на Лагранж, които задържат по-малките обекти на място в гравитационно постоянни точки в пространството, съгласно НАСА.. Две точки на Лагранж, L4 и L5, образуват равностранен триъгълник със Земята. На процедура обектите, уловени в тези точки на Лагранж, наречени троянци, попадат в една линия със Земята и се причисляват към нейната орбита към Слънцето.
" Успоредно с образуването на твърдата Луна и стабилизирането на орбитата ѝ към Земята са зародили и точките на Лагранж L4 и L5, които са почнали да събират [и] да улавят междупланетни прахови частици ", споделя Хорват в имейл до Live Science. Някои астрономи назовават тези облаци от частици " луни-призраци ". Наричат ги още облаци на Кордилевски, по името на полския астроном, който пръв оповестява за тях през 60-те години на предишния век. Първоначално доста учени не са били уверени в това, само че от този момент насам проучванията на астрономи като Хорват удостоверяват, че в тези точки на Лагранж се натрупват облаци от прахуляк.
Тези луни-призраци обаче в никакъв случай няма да образуват по-солидна луна, тъй като прахът не може да се конглутинира, да се съединява или да се прилепва един към различен - споделя Хорват.
И до момента в който точките на Лагранж остават непрекъснати, материалът в тях е динамичен, като непрекъснато влиза и излиза от облака прахуляк.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ