Една уж тривиална история за правосъдие
Спречкване в дискотека прераства в пердах, който приключва с ранени, единият от които е намушкан с нож. Следва следствие и дело.
Накратко историята звучи банално. Но детайлите й разкриват разнопосочна правосъдна процедура - четири правосъдни състава вземат решение проблема по съществено друг метод - от условна присъда за подсъдимия, през той изобщо не следва да бъде осъден до...седем години затвор.
В момента се чака окончателното решение на делото, което е стигнало за трети път пред Върховния касационен съд (ВКС), като висшите магистрати не могат да го връщат повече на долните инстанции, а ще би трябвало да го решат.
Как стартира всичко
4 август 2013 година братът на Николай – Венислав Николов, се засича по стълбите на дискотека " Екстази " в Бяла Слатина със сина на кмета на с. Галиче Ценко Чоков - Мартин Чоков. Те " разменили реплики, почнали да се блъскат и карат ". Били заобиколени от другари и на двамата, които се присъединили в багра, оказва се от правосъдните решения по проблема и от описа на майката на Николай Николов - Ирена Митева пред " Дневник ".
В последна сметка потърпевш - е един от двамата охранители на дискотеката Павел Вътов, който бил намушкан от Николай Николов, както приема съдът на всички инстанции. Ножът не е открит, само че показанията на очевидците и данните от експертизите демонстрират, че той е причинител на действието. Охранителят Вътов потърпевш до момента в който извеждал Николов от дискотеката.
Докато тече боят, момиче отишло да повика защитата в заведението, която пристигнала да разтървава биещите се мъже.
След това Николай и брат му се обадили на телефон 112. Докладвали, че е станало сборичкване и има ранени. Двамата се отправили към болничното заведение поради раните, които получили от сбиването. Там по-късно бил докаран и раненият охранител, той бил опериран един път в града и един път в софийската болница " Пирогов ".
Съдебното произвеждане
Обвинението на Николай Николов е за опит за ликвидиране, откакто по тялото на Павел Вътов е имало четири рани - в стомаха и гърба. Първоинстанционният съд в Монтана приема, че Николов е предизвикал умишлена междинна телесна щета на охранителя и го санкционира на една година и половина условно. След прокурорски митинг и тъжба на потърпевшия втората правосъдна инстанция - Софийският апелативен съд, удостоверява решението на по-долния съд. Казусът стига до Върховния касационен съд (ВКС) единствено по тъжба на потърпевшия, без прокурорски митинг. Пред Върховен касационен съд представителят на прокуртурата декларира, че решението на предходната инстанция е вярно, а наказването - заслужено. Върховните магистратите обаче връщат делото за ново разглеждане от различен апелативен състав. Аргументите са, че по-долният съд не е изследвал доказателствата в процеса в дълбочина.
Втори състав на апелативния съд приема, че дейностите на подсъдимия са неизбежда защита, които въпреки и надвишили рамките ѝ, не следва да бъдат осъдени, тъй като са осъществени под нерешителност и боязън. Затова той взема решение, че Николай Николов не следва да бъде осъден. Делото още веднъж стига до висшия съд по тъжба на потърпевшия и митинг на прокуратурата. Върховните съдии обаче отново връщат процеса за ново разглеждане от различен апелативен състав. Със сходни причини.
Трети състав на Апелативния съд обаче взема решение, че не става въпрос за телесна щета, а за опит за ликвидиране при директен предумисъл. Определя и наказване - 7 години затвор.
Интересен миг в процеса, който за трети път се преглежда от въззивната инстанция е, че след края на правосъдното разследване, съдът афишира, че ще се произнесе с решение в период. Според одобрена от години правосъдна процедура по наказателни каузи това значи, че наказването, който ще постановят магистратите, ще е същото - 1.6 условна присъда, постановена от първоинстанционния съд, или по-леко.
Случаят обаче се развива по различен метод. След като делото е оповестено за решение, арбитър Вера Цветкова е отменила проведенето правосъдно разследване и е поискала започването му изначало. Причината била - да изиска удостоверение за съдимост на подсъдимия. Такова имаше по делото, даже и да е изтекло (свидетелствата за съдимост се издават за период от 6 месеца - бел.ред.), съдът може служебно да го изиска, изясни пред " Дневник " юристът на подсъдимия - Людмил Рангелов.
Освен това може да се желае удостоверение и да се реши делото, без да се анулира правосъдното разследване и да се постанова то да стартира изначало пред този състав.
© Юлия Лазарова
Делото против кмета на с. Галиче - Ценко Чоков (на фотографията вляво) стартира през април в профилирания съд
Откъде идват разликите в правосъдните решения
Как е бил изведен Николай от дискотеката - е единият миг, в който се разграничават претекстовете в присъдите на другите инстанции, което води и до другите санкции. Окръжният съд в Монтана, както и два състава на Апелативния съд в София с ръководители Иво Вапцаров и Елена Каракашева одобряват, че охранителят е удрял подсъдимия, до момента в който го е извеждал на открито.
" Там двамата охранители си разпределили братята и без да попитат какво става и за какво, почнали да им нанасят удари ", е записано в решенията на Окръжния съд в Монтана и на двата апелативни състава. Там се схваща още, че потърпевшият е блъснал с пестник в лицето Николай Николов и го блъскал по стълбите надолу към изхода на заведението. Когато подсъдимият останал с тил към него, потърпевшият му нанесъл и мощен удар в тила, с който го съборил на пода на заведението и скочил върху него. След като се изправил, подсъдимият извадил нож с острие към 10 сантиметра и намушкал потърпевшия, се схваща още от решението на първоинстанционния съд.
Апелативният състав с ръководител Вера Цветкова обаче не е съгласна с доводите в предходните присъди. Тя осъжда Николай Николов на 7 години затвор като се стимулира с обстоятелството, че охранителят си е правил работата по разтърваването, а свидетелските показания, сочещи, че той е удрял подсъдимия, тя не взема под внимание, тъй като били нелогични, непоследователни и не съответствали на другия доказателствен материал по делото. Тя показва, че охранителят е " избутвал " подсъдимия от дискотеката като употребяваната от него мощ била нужната за изпъленение на задължението му.
В последната присъда на Апелативния съд е посочено още и, че ножът е 19 см, макар че в предходните правосъдни актове са посочени 10 см. В нея не се конкретизира дали се включва дръжката към размера, а единствено е маркирана двойно по-голяма дължина. В присъдата на последния апелативен състав не се загатва и че нанесените рани на охранителя са в дълбочина от 5 см., както е посочено в другите решения.
Дали охранителят е удрял потърпевшия е от голяма важност да се реши дали се е отбранявал подсъдимият или той е нападал.
Вторият миг, който води до другите санкции, е дали подсъдимият е желал да убие потърпевшия или е желал да го рани.
Заради метода на нанасяне на прободните рани - не в дълбочина и безредно, поради това, че подсъдимият се е обадил на незабавния телефон след сбиването и поради неналичието на претекст за ликвидиране първите три правосъдни състава в процеса одобряват, че не е имало предумисъл за ликвидиране. Според Окръжния съд в Монтана и първия апелативен състав, разгледал делото, прокуратурата не е потвърдила, че подсъдимият е желал да убие потърпевшия, нито е показала претекст за това. В присъдите се показва, че раните са с дълбочина 5 см и не са засегнали вътрешни органи. " Вещото лице е изрично, че за къс интервал от време, без здравна помощ не би настъпил неподходящ излаз, а в следващ стадий това би било евентуално ", се споделя още в монтанската присъда. Двете съдилища регистрират обстоятелството и че подсъдимият се е обадил на тел. 112, като уведомил, че е атакуван и е станал случай. Според първия апелативен състав щом дълбочината на раните е 5 см, а дължината на ножа 10 см - подсъдимият не е забил острието в тялото на потърпевшия, употребявайки целия му размер.
От решението на втория апелативен състав, който приема, че подсъдимият не следва да се санкционира, се схваща, че се е намирал в рискова обстановка на нахлуване от разнообразни хора, които са му нанесли удари, провокирали съществени пострадвания по лицето и строшаване на носа, както и травма на главата с мозъчно разтърсване след следващ удар, довел до рухване по стъпалата сред два етажа. " Агресивното държание е провокирало у Николов мощни отрицателни прочувствени прекарвания на мощен боязън, задушаване, възприятие на беззащитност и възприятие на витална застрашеност /страх за живота му/, съпроводен от вегетативна симптоматика. Именно на тази база специалистите одобряват, че по време на инкриминирания случай при Николов е зародило положение на " нерешителност ", при което е налице затормозяване на естествените психологични процеси ", се споделя още в решението. Този правосъден състав аргументира изводите си за безредица на нанесените от подсъдидмия прорезни рани, която изключва предумисъл за ликвидиране, и с полазанията на сътрудника на жертвата - другия охранител, съгласно който.....
Какво приема третият апелативен състав?
" Макар заключението на назначената спомагателна съдебно-медицинска експертиза да показва, че няма съдебно-медицински критерии да се откри дали ударите с нож са били безредни или целенасочени, извод за насочеността на ударите може да се направи от свидетелските показания, както и от броя на ударите, с локация все в една и съща част от тялото на потърпевшия ". Със свидетелски показания съдът обосновава целенасочеността на ударите, въпреки очевидците да се разделят на две групи - близки до потърпевшия и близки до подсъдимия. Съставът не разяснява заключението на специалистите, че подсъдимият е работил под нерешителност и боязън, а единствено споделя, че е бил кадърен да схваща какво прави, по което не се спори.
" Съдът приема, че ударите не са били безредни – липсва решителност, както на експертното умозаключение, по този начин и на свидетелските показания в тази тенденция, а изводът се базира на обективираното държание на подсъдимия, намерило израз в нанасянето на четири поредни удара, всичките отправени към жизненоважна област на човешкото тяло, а точно гръдният панер, довели до навлизане в гръдната празнина ", аргументира се още третият състав на Апелативния съдсъ в последната си присъда. Без коментар е оставен фактът, че точно подсъдимият е звъннал на тел.112. Според решението е потвърдено по безспорен метод, че след нанасяне на прободните рани, в по-късен миг подсъдимият е посетил болничното заведение, в което е бил откаран потърпевшият, където е траял с демонстрацията на нападателно държание и закани и опити за разпра с него. В решенията на предходните три правосъдни състава се споделя единствено, че потърпевшият е отишъл в болничното заведение с брат си, с цел да се погрижат за раните си от всеобщото сборичкване.
Разликата сред опита за ликвидиране и умишлената телесна щета е основна за размера на наложеното наказване.
Иначе Павел Вътов работел като защита без трудов или цивилен контракт, откакто съгласно притежателя щом е упражнявал нещо - кикбокс, ставал за тази работа без да има потребност от образование, се схваща от едното от решенията в процеса. Той е наследник на прокурор Веселин Вътов от Окръжната прокуратура във Враца.
Вътов бе избран като наблюдаващ по делото против кмета на с. Галиче Ценко Чоков. След ефирен репортаж, че прокурор Вътов е в спор на ползи при тази инспекция, тъй като кметският наследник е основен очевидец по дело, в което потърпевш е синът му, основният прокурор Сотир Цацаров регистрира като неточност определянето му за наблюдаващ прокурор и следствието бе предоставено на различен обвинител.
Предстои по проблема да се произнесе Върховният касационен съд.
Накратко историята звучи банално. Но детайлите й разкриват разнопосочна правосъдна процедура - четири правосъдни състава вземат решение проблема по съществено друг метод - от условна присъда за подсъдимия, през той изобщо не следва да бъде осъден до...седем години затвор.
В момента се чака окончателното решение на делото, което е стигнало за трети път пред Върховния касационен съд (ВКС), като висшите магистрати не могат да го връщат повече на долните инстанции, а ще би трябвало да го решат.
Как стартира всичко
4 август 2013 година братът на Николай – Венислав Николов, се засича по стълбите на дискотека " Екстази " в Бяла Слатина със сина на кмета на с. Галиче Ценко Чоков - Мартин Чоков. Те " разменили реплики, почнали да се блъскат и карат ". Били заобиколени от другари и на двамата, които се присъединили в багра, оказва се от правосъдните решения по проблема и от описа на майката на Николай Николов - Ирена Митева пред " Дневник ".
В последна сметка потърпевш - е един от двамата охранители на дискотеката Павел Вътов, който бил намушкан от Николай Николов, както приема съдът на всички инстанции. Ножът не е открит, само че показанията на очевидците и данните от експертизите демонстрират, че той е причинител на действието. Охранителят Вътов потърпевш до момента в който извеждал Николов от дискотеката.
Докато тече боят, момиче отишло да повика защитата в заведението, която пристигнала да разтървава биещите се мъже.
След това Николай и брат му се обадили на телефон 112. Докладвали, че е станало сборичкване и има ранени. Двамата се отправили към болничното заведение поради раните, които получили от сбиването. Там по-късно бил докаран и раненият охранител, той бил опериран един път в града и един път в софийската болница " Пирогов ".
Съдебното произвеждане
Обвинението на Николай Николов е за опит за ликвидиране, откакто по тялото на Павел Вътов е имало четири рани - в стомаха и гърба. Първоинстанционният съд в Монтана приема, че Николов е предизвикал умишлена междинна телесна щета на охранителя и го санкционира на една година и половина условно. След прокурорски митинг и тъжба на потърпевшия втората правосъдна инстанция - Софийският апелативен съд, удостоверява решението на по-долния съд. Казусът стига до Върховния касационен съд (ВКС) единствено по тъжба на потърпевшия, без прокурорски митинг. Пред Върховен касационен съд представителят на прокуртурата декларира, че решението на предходната инстанция е вярно, а наказването - заслужено. Върховните магистратите обаче връщат делото за ново разглеждане от различен апелативен състав. Аргументите са, че по-долният съд не е изследвал доказателствата в процеса в дълбочина.
Втори състав на апелативния съд приема, че дейностите на подсъдимия са неизбежда защита, които въпреки и надвишили рамките ѝ, не следва да бъдат осъдени, тъй като са осъществени под нерешителност и боязън. Затова той взема решение, че Николай Николов не следва да бъде осъден. Делото още веднъж стига до висшия съд по тъжба на потърпевшия и митинг на прокуратурата. Върховните съдии обаче отново връщат процеса за ново разглеждане от различен апелативен състав. Със сходни причини.
Трети състав на Апелативния съд обаче взема решение, че не става въпрос за телесна щета, а за опит за ликвидиране при директен предумисъл. Определя и наказване - 7 години затвор.
Интересен миг в процеса, който за трети път се преглежда от въззивната инстанция е, че след края на правосъдното разследване, съдът афишира, че ще се произнесе с решение в период. Според одобрена от години правосъдна процедура по наказателни каузи това значи, че наказването, който ще постановят магистратите, ще е същото - 1.6 условна присъда, постановена от първоинстанционния съд, или по-леко.
Случаят обаче се развива по различен метод. След като делото е оповестено за решение, арбитър Вера Цветкова е отменила проведенето правосъдно разследване и е поискала започването му изначало. Причината била - да изиска удостоверение за съдимост на подсъдимия. Такова имаше по делото, даже и да е изтекло (свидетелствата за съдимост се издават за период от 6 месеца - бел.ред.), съдът може служебно да го изиска, изясни пред " Дневник " юристът на подсъдимия - Людмил Рангелов.
Освен това може да се желае удостоверение и да се реши делото, без да се анулира правосъдното разследване и да се постанова то да стартира изначало пред този състав.
© Юлия Лазарова
Делото против кмета на с. Галиче - Ценко Чоков (на фотографията вляво) стартира през април в профилирания съд
Откъде идват разликите в правосъдните решения
Как е бил изведен Николай от дискотеката - е единият миг, в който се разграничават претекстовете в присъдите на другите инстанции, което води и до другите санкции. Окръжният съд в Монтана, както и два състава на Апелативния съд в София с ръководители Иво Вапцаров и Елена Каракашева одобряват, че охранителят е удрял подсъдимия, до момента в който го е извеждал на открито.
" Там двамата охранители си разпределили братята и без да попитат какво става и за какво, почнали да им нанасят удари ", е записано в решенията на Окръжния съд в Монтана и на двата апелативни състава. Там се схваща още, че потърпевшият е блъснал с пестник в лицето Николай Николов и го блъскал по стълбите надолу към изхода на заведението. Когато подсъдимият останал с тил към него, потърпевшият му нанесъл и мощен удар в тила, с който го съборил на пода на заведението и скочил върху него. След като се изправил, подсъдимият извадил нож с острие към 10 сантиметра и намушкал потърпевшия, се схваща още от решението на първоинстанционния съд.
Апелативният състав с ръководител Вера Цветкова обаче не е съгласна с доводите в предходните присъди. Тя осъжда Николай Николов на 7 години затвор като се стимулира с обстоятелството, че охранителят си е правил работата по разтърваването, а свидетелските показания, сочещи, че той е удрял подсъдимия, тя не взема под внимание, тъй като били нелогични, непоследователни и не съответствали на другия доказателствен материал по делото. Тя показва, че охранителят е " избутвал " подсъдимия от дискотеката като употребяваната от него мощ била нужната за изпъленение на задължението му.
В последната присъда на Апелативния съд е посочено още и, че ножът е 19 см, макар че в предходните правосъдни актове са посочени 10 см. В нея не се конкретизира дали се включва дръжката към размера, а единствено е маркирана двойно по-голяма дължина. В присъдата на последния апелативен състав не се загатва и че нанесените рани на охранителя са в дълбочина от 5 см., както е посочено в другите решения.
Дали охранителят е удрял потърпевшия е от голяма важност да се реши дали се е отбранявал подсъдимият или той е нападал.
Вторият миг, който води до другите санкции, е дали подсъдимият е желал да убие потърпевшия или е желал да го рани.
Заради метода на нанасяне на прободните рани - не в дълбочина и безредно, поради това, че подсъдимият се е обадил на незабавния телефон след сбиването и поради неналичието на претекст за ликвидиране първите три правосъдни състава в процеса одобряват, че не е имало предумисъл за ликвидиране. Според Окръжния съд в Монтана и първия апелативен състав, разгледал делото, прокуратурата не е потвърдила, че подсъдимият е желал да убие потърпевшия, нито е показала претекст за това. В присъдите се показва, че раните са с дълбочина 5 см и не са засегнали вътрешни органи. " Вещото лице е изрично, че за къс интервал от време, без здравна помощ не би настъпил неподходящ излаз, а в следващ стадий това би било евентуално ", се споделя още в монтанската присъда. Двете съдилища регистрират обстоятелството и че подсъдимият се е обадил на тел. 112, като уведомил, че е атакуван и е станал случай. Според първия апелативен състав щом дълбочината на раните е 5 см, а дължината на ножа 10 см - подсъдимият не е забил острието в тялото на потърпевшия, употребявайки целия му размер.
От решението на втория апелативен състав, който приема, че подсъдимият не следва да се санкционира, се схваща, че се е намирал в рискова обстановка на нахлуване от разнообразни хора, които са му нанесли удари, провокирали съществени пострадвания по лицето и строшаване на носа, както и травма на главата с мозъчно разтърсване след следващ удар, довел до рухване по стъпалата сред два етажа. " Агресивното държание е провокирало у Николов мощни отрицателни прочувствени прекарвания на мощен боязън, задушаване, възприятие на беззащитност и възприятие на витална застрашеност /страх за живота му/, съпроводен от вегетативна симптоматика. Именно на тази база специалистите одобряват, че по време на инкриминирания случай при Николов е зародило положение на " нерешителност ", при което е налице затормозяване на естествените психологични процеси ", се споделя още в решението. Този правосъден състав аргументира изводите си за безредица на нанесените от подсъдидмия прорезни рани, която изключва предумисъл за ликвидиране, и с полазанията на сътрудника на жертвата - другия охранител, съгласно който.....
Какво приема третият апелативен състав?
" Макар заключението на назначената спомагателна съдебно-медицинска експертиза да показва, че няма съдебно-медицински критерии да се откри дали ударите с нож са били безредни или целенасочени, извод за насочеността на ударите може да се направи от свидетелските показания, както и от броя на ударите, с локация все в една и съща част от тялото на потърпевшия ". Със свидетелски показания съдът обосновава целенасочеността на ударите, въпреки очевидците да се разделят на две групи - близки до потърпевшия и близки до подсъдимия. Съставът не разяснява заключението на специалистите, че подсъдимият е работил под нерешителност и боязън, а единствено споделя, че е бил кадърен да схваща какво прави, по което не се спори.
" Съдът приема, че ударите не са били безредни – липсва решителност, както на експертното умозаключение, по този начин и на свидетелските показания в тази тенденция, а изводът се базира на обективираното държание на подсъдимия, намерило израз в нанасянето на четири поредни удара, всичките отправени към жизненоважна област на човешкото тяло, а точно гръдният панер, довели до навлизане в гръдната празнина ", аргументира се още третият състав на Апелативния съдсъ в последната си присъда. Без коментар е оставен фактът, че точно подсъдимият е звъннал на тел.112. Според решението е потвърдено по безспорен метод, че след нанасяне на прободните рани, в по-късен миг подсъдимият е посетил болничното заведение, в което е бил откаран потърпевшият, където е траял с демонстрацията на нападателно държание и закани и опити за разпра с него. В решенията на предходните три правосъдни състава се споделя единствено, че потърпевшият е отишъл в болничното заведение с брат си, с цел да се погрижат за раните си от всеобщото сборичкване.
Разликата сред опита за ликвидиране и умишлената телесна щета е основна за размера на наложеното наказване.
Иначе Павел Вътов работел като защита без трудов или цивилен контракт, откакто съгласно притежателя щом е упражнявал нещо - кикбокс, ставал за тази работа без да има потребност от образование, се схваща от едното от решенията в процеса. Той е наследник на прокурор Веселин Вътов от Окръжната прокуратура във Враца.
Вътов бе избран като наблюдаващ по делото против кмета на с. Галиче Ценко Чоков. След ефирен репортаж, че прокурор Вътов е в спор на ползи при тази инспекция, тъй като кметският наследник е основен очевидец по дело, в което потърпевш е синът му, основният прокурор Сотир Цацаров регистрира като неточност определянето му за наблюдаващ прокурор и следствието бе предоставено на различен обвинител.
Предстои по проблема да се произнесе Върховният касационен съд.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ