Бизнесът е притиснат от драстичния скок на сметките за газ и ток, плаща и за домакинствата. До кога?
Справянето с енергийната беднотия би трябвало да става през системата за обществено подкрепяне и ограничения за повишение на разполагаемия приход на популацията, у нас страната трансферира обществените си функционалности на компаниите
Индустрията в България страда от тежка дисторция на енергийния пазар у нас – изкуственото подтискане на цените за контролирания пазар, на който купуват газ и електрическа енергия семействата, като тежестта от повишаването на силата се трансферира на сметките на бизнеса, като най-потърпевши са енергоемките промишлени производства – по този начин наречените огромни индустриални потребители, пише 3e-news.net.
Българската промишленост дълги години субсидира цените на електрическата енергия и топлоенергията за бита и посредством таксата „ отговорности към обществото “ на пазара на електрическа сила. Сега се основават упования индустрията да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени, споделят предприемачи. С налагането на кръстосаното субсидиране на битовите консуматори от бизнеса ръководещите, които и да са те, както и самостоятелният енергиен регулатор КЕВР нарушават разпоредбите и смисъла на общностния енергиен пазар – кръстосаното субсидиране е неразрешено по формулировка от Европейски Съюз и ние подлежим на глоба за това.
istock
В множеството страни от общността битовите консуматори на сила да заплащат по-висока цена от промишлеността – по този начин се подтиква енергспестяването и се задържа повишаването на разноските на бизнеса и прехвърлянето на огромна част от тях върху жителите през взрив на инфлацията.
Заради скритото субсидиране на сметките действително не може да се види каква е себестойността на продукцията, а и по този начин завоалирано се изсмукват пари от компаниите. За страната това евентуално е и метод за справяне с така наречен енергийна беднотия – термин, който от дълго време се употребява в Европа, само че за жал у нас даже още не е съответно дефиниран. Справянето с енергийната беднотия обаче минава през целенасочени стратегии за обществено подкрепяне на нуждаещите се и осъществяване на огромни ограничения за повишение на разполагаемия приход на популацията. Тази отговорност и функционалност на страната не трябва да се трансферира на пазарните участници.
Кроссубсидирането е риск за вложенията, развиването и даже за повдигането на заплатите на личния състав при всички компании у нас. Този риск нараства още повече в миг като настоящия, когато бизнесът е притиснат до стената от големите сметки за електрическа енергия и природен газ освен у нас, само че и в цяла Европа.
istock
А поддръжката от страната?
Към момента предприятията у нас получават отплата в размер до 250 лева./мвтч от сметките си за ток. При цените на природния газ към този момент няма отредени обезщетения за компаниите. Редукция на сметките за синьо гориво през зимните месеци ще получат единствено топлофикационните сдружения и семействата, употребяващи природен газ за отопление.
Според представители на едрия бизнес у нас поддръжката на страната за компенсиране на високите сметки за ток и природен газ е незадоволителна. Фирмите не престават да натрупат нови и нови загуби, някои като най-големия боен цех „ Арсенал “ към този момент стопираха краткотрайно работата си, други обмислят сходни ограничения, а немалка част от компаниите са на ръба на банкрута или към този момент са прескочили тази граница.
Хората у нас към този момент усещат резултата от скъпия природен газ по сметките при извършване на покупки поради повишаването на всички артикули, в това число тези от първа нужда – самун, мляко, плодове и зеленчуци, нарастват и цените на внасяните артикули, съставни елементи и системи за индустрията и услугите. В резултат инфлацията у нас към този момент гони двуцифрени стойности. Анализатори, икономисти и предприемачи разясняват, че с висока инфлация и продължаващо повишаване на продуктите сме на път да достигнем нови небеса в инфлационната серпантина.
istock
Бурният тренд на повишаване на всички артикули към този момент „ да изяжда “ парите както на хората, по този начин и на бизнеса. И страната би трябвало да откри способи да успокои сметките, освен за семействата, само че и за бизнеса. В прилежаща Румъния да вземем за пример неотдавна бе разгласен таван на цените на енергоносителите – както за ток, по този начин и за газ. Във Франция пък замразиха цените до несъмнено равнище, в Испания и други страни понижиха Данък добавена стойност за цените на тока и газа – това са все ограничения които дават глътка въздух на всички консуматори.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България неколкократно са призовавали страната да обезпечи съответна поддръжка за бизнеса у нас, който се стреми да оцелее. Ако бизнесите у нас всеобщо стартират да затварят по какъв начин ще се отрази това на пазара на труда и какъв брой по-големи ще се разноските за безработица?
Газови игри
И до момента в който страната поддържа топлофикациите, то най-голямата от тях – столичната – дължи над 1 милиард лв. на държавната „ Булгаргаз “ и все пак още веднъж е изправена пред банкрут. Така страната оказва помощ на едни компании, а отхвърля да поддържа съответно бизнеса, действително способствуващ за растежа на Брутният вътрешен продукт – до момента в който притиска промишлеността да си заплаща постоянно за синьо гориво, „ Булгаргаз “ продължава да „ чака “ заплащания от „ Топлофикация София “. Това очакване продължава към този момент близо 10 години…
istock.
„ Индустрията не желае особено отношение. Индустрията желае заслужено отношение “, споделиха неотдавна едрите индустриалци у нас. Те са мощно обезпокоени, в случай че в този момент се наложи да стартират да субсидират и загубите от високите цени на природния газ.
Всъщносът сега „ Булгаргаз “ дефинира на процедура две цени, по които доставя синьото гориво до клиентите си. Нормативно КЕВР дефинира пределната цена на природния газ, само че това важи за семействата и топлофикациите. За едрия бизнес се приема дирекно предлагането за цените на „ Булгаргаз “, без КЕВР да го трансформира. А газовият снабдител постоянно се оправдава, че цените са равни, даже по-ниски от тези на европейската газова борса TTF.
Нов газов контракт, само че с кого?
Именно отговорностите на столичното парно от над 1 милиарда лева в вероятност може да заплаши финансовата непоклатимост на „ Булгаргаз “ и даже на БЕХ, както и да сложи под риск доставките на газ от Русия при положение на изпадане в неспособност те да бъдат заплащани, считат от бизнеса.
Подобна догадка може би е стигнала и до ушите на доставчика „ Газпром “, на който му следва да подпише нов дълготраен контракт за доставки на природен газ за страната ни. Все по-често в енергийните среди се приказва, че нов контракт ще има, само че той няма да бъде подписан с „ Булгараз “. Представители на бизнес организациите не крият паниката си, че при такава внезапна смяна на пазара на мястото на публичния снабдител Булгаргаз ще се появят привилегировани медиатори, които ще осъществят големи облаги за сметка на огромните индустриални консуматори.
Наред с електрическата енергия, природният газ е главен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата индустрия, циментопроизводството и стъклопроизводството. Именно експортно-ориентираните предприятия поддържат растежа на Брутният вътрешен продукт, ерго нарастването на заплатите. Оттам, с по-големи надници, ще е по-лесно и за семействата да покрият сметките си за ток.
Повишаването на разноските води и до утежняване на капиталовата среда, защото стопира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които обещано дружество е част от интернационална корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или пренасяне на съответния недоходоносен индустриален актив отвън страната. По този метод страната търпи вреди и от загуба на индустриален капацитет. А и се закриват работни места.
Всички тези причини са повече от задоволителни, с цел да схванат всички в страната, че е значимо бизнесът да работи, и да му се оказва помощ, щом се постанова. А той от своя страна ще продължи да оказва помощ посредством налозите си назад на страната.
Индустрията в България страда от тежка дисторция на енергийния пазар у нас – изкуственото подтискане на цените за контролирания пазар, на който купуват газ и електрическа енергия семействата, като тежестта от повишаването на силата се трансферира на сметките на бизнеса, като най-потърпевши са енергоемките промишлени производства – по този начин наречените огромни индустриални потребители, пише 3e-news.net.
Българската промишленост дълги години субсидира цените на електрическата енергия и топлоенергията за бита и посредством таксата „ отговорности към обществото “ на пазара на електрическа сила. Сега се основават упования индустрията да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени, споделят предприемачи. С налагането на кръстосаното субсидиране на битовите консуматори от бизнеса ръководещите, които и да са те, както и самостоятелният енергиен регулатор КЕВР нарушават разпоредбите и смисъла на общностния енергиен пазар – кръстосаното субсидиране е неразрешено по формулировка от Европейски Съюз и ние подлежим на глоба за това.
istock В множеството страни от общността битовите консуматори на сила да заплащат по-висока цена от промишлеността – по този начин се подтиква енергспестяването и се задържа повишаването на разноските на бизнеса и прехвърлянето на огромна част от тях върху жителите през взрив на инфлацията.
Заради скритото субсидиране на сметките действително не може да се види каква е себестойността на продукцията, а и по този начин завоалирано се изсмукват пари от компаниите. За страната това евентуално е и метод за справяне с така наречен енергийна беднотия – термин, който от дълго време се употребява в Европа, само че за жал у нас даже още не е съответно дефиниран. Справянето с енергийната беднотия обаче минава през целенасочени стратегии за обществено подкрепяне на нуждаещите се и осъществяване на огромни ограничения за повишение на разполагаемия приход на популацията. Тази отговорност и функционалност на страната не трябва да се трансферира на пазарните участници.
Кроссубсидирането е риск за вложенията, развиването и даже за повдигането на заплатите на личния състав при всички компании у нас. Този риск нараства още повече в миг като настоящия, когато бизнесът е притиснат до стената от големите сметки за електрическа енергия и природен газ освен у нас, само че и в цяла Европа.
istock А поддръжката от страната?
Към момента предприятията у нас получават отплата в размер до 250 лева./мвтч от сметките си за ток. При цените на природния газ към този момент няма отредени обезщетения за компаниите. Редукция на сметките за синьо гориво през зимните месеци ще получат единствено топлофикационните сдружения и семействата, употребяващи природен газ за отопление.
Според представители на едрия бизнес у нас поддръжката на страната за компенсиране на високите сметки за ток и природен газ е незадоволителна. Фирмите не престават да натрупат нови и нови загуби, някои като най-големия боен цех „ Арсенал “ към този момент стопираха краткотрайно работата си, други обмислят сходни ограничения, а немалка част от компаниите са на ръба на банкрута или към този момент са прескочили тази граница.
Хората у нас към този момент усещат резултата от скъпия природен газ по сметките при извършване на покупки поради повишаването на всички артикули, в това число тези от първа нужда – самун, мляко, плодове и зеленчуци, нарастват и цените на внасяните артикули, съставни елементи и системи за индустрията и услугите. В резултат инфлацията у нас към този момент гони двуцифрени стойности. Анализатори, икономисти и предприемачи разясняват, че с висока инфлация и продължаващо повишаване на продуктите сме на път да достигнем нови небеса в инфлационната серпантина.
istock Бурният тренд на повишаване на всички артикули към този момент „ да изяжда “ парите както на хората, по този начин и на бизнеса. И страната би трябвало да откри способи да успокои сметките, освен за семействата, само че и за бизнеса. В прилежаща Румъния да вземем за пример неотдавна бе разгласен таван на цените на енергоносителите – както за ток, по този начин и за газ. Във Франция пък замразиха цените до несъмнено равнище, в Испания и други страни понижиха Данък добавена стойност за цените на тока и газа – това са все ограничения които дават глътка въздух на всички консуматори.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България неколкократно са призовавали страната да обезпечи съответна поддръжка за бизнеса у нас, който се стреми да оцелее. Ако бизнесите у нас всеобщо стартират да затварят по какъв начин ще се отрази това на пазара на труда и какъв брой по-големи ще се разноските за безработица?
Газови игри
И до момента в който страната поддържа топлофикациите, то най-голямата от тях – столичната – дължи над 1 милиард лв. на държавната „ Булгаргаз “ и все пак още веднъж е изправена пред банкрут. Така страната оказва помощ на едни компании, а отхвърля да поддържа съответно бизнеса, действително способствуващ за растежа на Брутният вътрешен продукт – до момента в който притиска промишлеността да си заплаща постоянно за синьо гориво, „ Булгаргаз “ продължава да „ чака “ заплащания от „ Топлофикация София “. Това очакване продължава към този момент близо 10 години…
istock. „ Индустрията не желае особено отношение. Индустрията желае заслужено отношение “, споделиха неотдавна едрите индустриалци у нас. Те са мощно обезпокоени, в случай че в този момент се наложи да стартират да субсидират и загубите от високите цени на природния газ.
Всъщносът сега „ Булгаргаз “ дефинира на процедура две цени, по които доставя синьото гориво до клиентите си. Нормативно КЕВР дефинира пределната цена на природния газ, само че това важи за семействата и топлофикациите. За едрия бизнес се приема дирекно предлагането за цените на „ Булгаргаз “, без КЕВР да го трансформира. А газовият снабдител постоянно се оправдава, че цените са равни, даже по-ниски от тези на европейската газова борса TTF.
Нов газов контракт, само че с кого?
Именно отговорностите на столичното парно от над 1 милиарда лева в вероятност може да заплаши финансовата непоклатимост на „ Булгаргаз “ и даже на БЕХ, както и да сложи под риск доставките на газ от Русия при положение на изпадане в неспособност те да бъдат заплащани, считат от бизнеса.
Подобна догадка може би е стигнала и до ушите на доставчика „ Газпром “, на който му следва да подпише нов дълготраен контракт за доставки на природен газ за страната ни. Все по-често в енергийните среди се приказва, че нов контракт ще има, само че той няма да бъде подписан с „ Булгараз “. Представители на бизнес организациите не крият паниката си, че при такава внезапна смяна на пазара на мястото на публичния снабдител Булгаргаз ще се появят привилегировани медиатори, които ще осъществят големи облаги за сметка на огромните индустриални консуматори.
Наред с електрическата енергия, природният газ е главен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата индустрия, циментопроизводството и стъклопроизводството. Именно експортно-ориентираните предприятия поддържат растежа на Брутният вътрешен продукт, ерго нарастването на заплатите. Оттам, с по-големи надници, ще е по-лесно и за семействата да покрият сметките си за ток.
Повишаването на разноските води и до утежняване на капиталовата среда, защото стопира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които обещано дружество е част от интернационална корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или пренасяне на съответния недоходоносен индустриален актив отвън страната. По този метод страната търпи вреди и от загуба на индустриален капацитет. А и се закриват работни места.
Всички тези причини са повече от задоволителни, с цел да схванат всички в страната, че е значимо бизнесът да работи, и да му се оказва помощ, щом се постанова. А той от своя страна ще продължи да оказва помощ посредством налозите си назад на страната.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ