Има ли в България опасна риба?
Справка в европейската система за бързо обявяване за рискови храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed - RASFF) демонстрира общо към 5400 сигнала за нередности или рискове в рибните артикули. За съпоставяне, предизвестията за месните храни са 2600, за пилешкото към 2300, а за млечните са минимум - 900. Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са съществени замърсители в рибата с 1410 случая. На идващите места в тази печална ранглиста са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и други Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна въобще. На нея се падат към 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а в случай че включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), цифрата скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-вече са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото. Интересни са данните за произхода на нечистата с тежки метали риба. Изненадващо преди всичко е Испания. Следващи в класацията са нормалните обвинени страни от Азия - Виетнам, Индонезия, Сингапур и други Изброеното дотук демонстрира, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните рискове в храните. Това постанова реализиране на непоколебим надзор на пазара на всички морски храни, както и поправяне на навиците и диетите на някои консуматори с цел да се понижи риска от струпване на тежки метали.
Контролът в България се реализира от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният надзор е докладвал за 39 случая на рискова риба, от общо 5400 в Европейски Съюз. За финален път това се е случило през 2014 година. От упоменатите 39 предизвестия нито едно не е за наличие на наднормени количества тежки метали, до момента в който в Европейски Съюз те са 26% от всички докладвани случаи.
Резултатите от проучване на "Активни консуматори " сподели:
В изследването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни артикули и се оферират на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Измерени са равнищата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак). Допълнително е оценена информацията показана на етикетите.
Тежки метали
От изследваните 12 търговски марки риба единствено при една са открива нараснало наличие на олово (0,331 mg/kg). Това е замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и по-късно пакетирана и импортирана в България от румънска компания. Тази комерсиална марка има също и високи, само че ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика и Тихият океан имат стойности за олово попадащи в предупредителния бранш. Измерването на кадмий сподели единствено една проба с евентуален риск (вече упоменатата замразена цаца от Балтийско море). При тестване на живак не се откриват количества над MDL, само че три, проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика, и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт бранш. Като цяло рискова за хората е единствено замразената цаца от Балтийско море, а при други три проби следва да се подхожда с нараснало внимание и предлагаме да се ограничи тяхната консумация.
Нередности с етикетите
Нарушение се открива при две търговски марки, които са с изминал период на валидност, освен това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са Пангасиус продаван в Кауфланд и Талапия от Метро. Нарушение е и неточната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се следи при 3 проби. Например, проба 1 е етикирана като " измит Хек ", а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което в действителност е тип трескова риба. При други четири търговски марки се открива прибавяне на спомагателна вода и софтуерни добавки (фосфатни соли).
Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави усещане мощното оводняване на опаковките. При някои марки, изключително филетираните риби, това е написано на етикетите, като стойностите за в допълнение вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли с изключение на метод за неточна облага, е риск за здравето на потребителите, тъй като приемането на солеви разтвори е неподходящо на сърдечно-съдовата система.
Препоръки към потребителите
Четете етикетите! В тях се съдържа основна информация, даже и отчитайки риска от неточности.
Никога не пропускайте да погледнете периода на валидност на храната! Това изследване за следващ път демонстрира, че даже огромните търговски вериги " не помнят " да създадат тъкмо това.
Ако ще купувате замразена риба, не се спирайте на филетирана такава. Тя нормално е обработена освен с нож, а и с вкарване на спомагателна вода и разнообразни соли, предопределени да задържат колкото може повече от тази вода. Тази композиция не е потребна за вашето здраве, като се изключи че удря и по вашия портфейл!
Ако се боите от тежки метали в океанската и морска риба избирайте култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, само че пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които въпреки всичко са по-малкото зло.
От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е минимум нечиста. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите към Антарктида и дребните острови в южния Атлантик и Тихия океан.
Американските Агенция за надзор на храните и медикаментите (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) предлагат на седмица да се употребяват не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е изцяло настоящ и за България!
Контролът в България се реализира от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният надзор е докладвал за 39 случая на рискова риба, от общо 5400 в Европейски Съюз. За финален път това се е случило през 2014 година. От упоменатите 39 предизвестия нито едно не е за наличие на наднормени количества тежки метали, до момента в който в Европейски Съюз те са 26% от всички докладвани случаи.
Резултатите от проучване на "Активни консуматори " сподели:
В изследването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни артикули и се оферират на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Измерени са равнищата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак). Допълнително е оценена информацията показана на етикетите.
Тежки метали
От изследваните 12 търговски марки риба единствено при една са открива нараснало наличие на олово (0,331 mg/kg). Това е замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и по-късно пакетирана и импортирана в България от румънска компания. Тази комерсиална марка има също и високи, само че ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика и Тихият океан имат стойности за олово попадащи в предупредителния бранш. Измерването на кадмий сподели единствено една проба с евентуален риск (вече упоменатата замразена цаца от Балтийско море). При тестване на живак не се откриват количества над MDL, само че три, проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика, и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт бранш. Като цяло рискова за хората е единствено замразената цаца от Балтийско море, а при други три проби следва да се подхожда с нараснало внимание и предлагаме да се ограничи тяхната консумация.
Нередности с етикетите
Нарушение се открива при две търговски марки, които са с изминал период на валидност, освен това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са Пангасиус продаван в Кауфланд и Талапия от Метро. Нарушение е и неточната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се следи при 3 проби. Например, проба 1 е етикирана като " измит Хек ", а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което в действителност е тип трескова риба. При други четири търговски марки се открива прибавяне на спомагателна вода и софтуерни добавки (фосфатни соли).
Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави усещане мощното оводняване на опаковките. При някои марки, изключително филетираните риби, това е написано на етикетите, като стойностите за в допълнение вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли с изключение на метод за неточна облага, е риск за здравето на потребителите, тъй като приемането на солеви разтвори е неподходящо на сърдечно-съдовата система.
Препоръки към потребителите
Четете етикетите! В тях се съдържа основна информация, даже и отчитайки риска от неточности.
Никога не пропускайте да погледнете периода на валидност на храната! Това изследване за следващ път демонстрира, че даже огромните търговски вериги " не помнят " да създадат тъкмо това.
Ако ще купувате замразена риба, не се спирайте на филетирана такава. Тя нормално е обработена освен с нож, а и с вкарване на спомагателна вода и разнообразни соли, предопределени да задържат колкото може повече от тази вода. Тази композиция не е потребна за вашето здраве, като се изключи че удря и по вашия портфейл!
Ако се боите от тежки метали в океанската и морска риба избирайте култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, само че пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които въпреки всичко са по-малкото зло.
От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е минимум нечиста. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите към Антарктида и дребните острови в южния Атлантик и Тихия океан.
Американските Агенция за надзор на храните и медикаментите (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) предлагат на седмица да се употребяват не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е изцяло настоящ и за България!
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ