... Справедливо беше всички да смятат, че неговите добри черти

„... Справедливо беше всички да считат, че неговите положителни черти са му били вродени по природа, а пороците са пристигнали от щастието и възрастта. Притежаваше невероятна мощ на духа и изключителна устойчивост в компликациите. С милостта си превъзхождаше царете. Проявяваше по-голямо свободолюбие, в сравнение с се искаше даже от боговете. Беше милосърден към победените. Царствата, които превземаше посредством войни, той или ги подаряваше, или ги връщаше на тези, от които ги беше лишил с война. Проявяваше непрестанно неуважение към гибелта, страхът от която лишава други от храброст. Изпитваше жадност за похвали и популярност повече, в сравнение с беше належащо, само че това бе обяснимо за неговата младост и огромните му подвизи. Почиташе родителите си. Беше решил да обезсмърти Олимпиада, а за татко си Филип беше отмъстил. Проявяваше отзивчивост съвсем към всички свои другари и благоволение към бойците. Кроежите му отговаряха на величието на духа му, на умеенето му, само че не съответствуваха на възрастта му. Имаше възприятие за мярка в своите стремежи. Задоволяваше пристрастеността си в допустимите от природата граници. Всичко това е повече от почтено. Щастието му го беше подтикнало и към друго. Той стартира да се съпоставя с боговете и да желае да го почитат като господ. Вярваше на гадателите, които му внушаваха това, и пламваше от неправдив яд към тези, които отказваха да го почитат като господ. Замени македонското си облекло с задгранично. Прие нравите и обичаите на победените нации, които беше презирал преди успеха. На млади години у него се появиха несдържаност и увлечение към виното, само че старостта може би щеше да ги уталожи. Всичко реализирано дължеше най- доста на своята смелост, само че и на ориста, която единствен него от всички смъртни непроменяемо покровителствуваше. Колко пъти тя го избави от гибел! Колко пъти тя го е спасявала, когато неразумно се е подлагал на заплаха! Тя постави завършек на живота му дружно със славата му. Съдбата го изчака — той завладя Ориента и доближи до Океана, реализира всичко, което е налично за един смъртен ".

Alexander and Diogenes by Caspar de Crayer (c. 1650)

„ Проявил състрадание единствено към Диоген — безсрамник, който тогава обитавал в Коринт. Той не обърнал никакво внимание на Александър и продължавал да си седи в бъчвата. Учуден, Александър пристигнал при него и го попитал от какво има потребност. Диоген му дал отговор: „ Да отстъпиш малко, с цел да не ми закриваш слънцето. " Казват, че Александър доста се развеселил от този отговор и споделил на своите бойци: „ Ако не бях Александър, бих желал да бъда Диоген. "
(Избрани фрагменти от „ Историята на Александър Велики ", Квинт Курций Руф)

Усещайки, че умира, Александър Македонски извикал най-хубавия си другар и му споделил: " Искам до момента в който съм още топъл, да сложиш в ръката ми парче пръст и да кажеш на хората, че Александър, който владя не един град, не една страна, а половината свят, в гроба си отнесе единствено парче пръст ".

Alexander the Great, detail from Alexander and Porus, painting by Charles Le Brun, 17th century; in the Louvre, Paris.

Илюстрации ~ britannica.com, ancient.eu, en.wikipedia.org