Какво е справедливостта и има ли тя почва у нас?
Справедлива България е допустима! Това се опитваме да разкажем на колкото се може повече българи в тази акция за парламентарни избори. Проблемът, който знаехме, че ще срещнем още в самото начало, е, че самата дума „ правдивост “ е изгубила своя смисъл и се е трансформирала в политическо факсимиле.
Какво в действителност значи справедливостта? Много политически обединения и персони в последните години я използваха като кукичка за привличане на гласоподаватели, без да влагат в нея никакво действително наличие оттатък познатото: „ Повярвайте ни, знаем защо приказваме. “
За страдание, несъразмерната приложимост на думата, изключително от фигури, които нямаха съвсем нищо общо със същността на справедливостта като морална основа на публичните връзки, докара до нейното обезценяване. И може би това е най-големият проблем - не че хората не търсят правдивост, а че към този момент мъчно имат вяра, когато някой приказва за нея. Че сме почнали да възприемаме несправедливостта като нещо съвсем естествено, като даденост, с която просто би трябвало да се научим да живеем.
За изгубения смисъл на идентичността
Същото се случи и с друга значима дума - „ еднаквост “. Дълго време тя беше в основата на политическия диалог - кои сме ние като общество, какво ни свързва, какво ни отличава. Днес обаче тя прекомерно постоянно се употребява незадълбочено - като девиз, като етикет, като нещо, което се сменя съгласно удобството на момента.
Политическите сили последователно размиха наличието й. Вместо да приказваме за общественост, за полезности, за историческа памет и обществена взаимност, започнахме да я свеждаме до комфортни и постоянно противопоставящи се клишета.
Да върнем наличието
За мен, както и за сътрудниците ми от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, това не е просто езиков проблем. Това е дълбока политическа рецесия. Затова имаме вяра, че е време да върнем смисъла и на думата „ еднаквост “, и на думата „ правдивост “.
Идентичността за нас не е девиз, а посока. Тя е схващане за това, че сме общество, в което никой не би трябвало да бъде зарязан. Че развиването не може да бъде самоцел, в случай че не доближава до всички. Че страната има отговорност освен към икономическите индикатори, само че и към човешкото достолепие.
Тук идва и ролята на справедливостта. Нашата концепция е да я превърнем в национална и обществена цел - нещо, което се построява посредством политики, а не посредством красиви изречения. Именно по тази причина в програмата ни има съответни решения. Защото справедливостта не е абстракция. Тя има измерение в заплатата, в пенсията, в болничното заведение, в учебното заведение, в сметките за ток и в това дали едно младо семейство може да си разреши дом и бъдеще в България.
В идващите редове ще опитам да щрихирам някои от нашите съществени цели.
Справедливост в труда и приходите
Когато приказваме за правдивост, започваме от труда. Защото няма нищо по-несправедливо от това човек да работи и все пак да живее в неустановеност. България остава с едни от най-високите равнища на неравноправие в Европейски Съюз - коефициентът на Джини е 38,4 при приблизително 29,4 за Европейския съюз. А 30,3% от българите живеят в риск от беднотия и обществено изключване при приблизително 21% за Европейски Съюз.
Тези цифри демонстрират не просто статистика, а строшен публичен баланс. Затова настояваме за политики, които връщат труда в центъра на стопанската система - действителен механизъм за годишно актуализиране на минималната работна заплата, ориентир тя да доближава 50% от междинната за страната, поощряване на груповото трудово договаряне и по-сериозна отбрана на работещите. Справедливостта тук значи просто нещо - трудът да бъде почитан и обезщетен почтено.
Справедливост в обществената система
Не по-малко значимо е по какъв начин се грижим за най-уязвимите. Едно общество не се мери по това по какъв начин живеят най-силните, а по това дали най-слабите имат късмет. Днес над 30% от популацията са изложени на риск от беднотия, а обществената система постоянно не съумява да компенсира действителните разноски за живот.
Затова предлагаме последователно нарастване на обществените разноски, годишно осъвременяване на пенсиите, както и поддръжка за фамилиите - по-високи данъчни облекчения за деца, майчинство, обвързано с минималната заплата, и вложения в общински жилища. Справедливостта тук е сигурност - чувството, че страната не отсъства тъкмо когато хората имат най-голяма потребност от нея.
Справедливост в образованието и опазването на здравето
Справедливостта има и друго лице - равният достъп до обучение и здраве. Не можем да приказваме за равни благоприятни условия, в случай че качественото обучение зависи от адреса или прихода на родителите. Не можем да приемем за обикновено и това, че разноските на пациента надвишават 40% от общите разноски за опазване на здравето - едно от най-високите равнища в Европейски Съюз.
Затова имаме вяра в мощна обществена система. В образованието - стабилно повишение на средствата до 5% от Брутният вътрешен продукт за приблизително обучение, 1% за висше и 2% за просвета. В опазването на здравето - повече обществено финансиране, унищожаване на комерсиалния статут на държавните и общинските лечебни заведения и понижаване на Данък добавена стойност върху медикаментите от 20% на 9%. Защото достъпът до познание и лекуване не може да бъде привилегия.
Справедливост в налозите
Справедливостта има и доста съответно измерение - това по какъв начин се разпределя данъчната тежест. Затова ние от „ БСП–ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ настояваме за смяна - прогресивно подоходно облагане и необлагаем най-малко в размер на минималната работна заплата, който ще обхване почти 1 милион души.
От друга страна, по-високите ставки ще обиден главно най-горния пласт на приходите. По данни от програмата ни налог от 20% за приходи сред 10 000 и 50 000 евро ще засегне към 15 хиляди души, а налог от 25% за приходи над 50 000 евро - едвам към 3000 души. Тоест смяната е ориентирана не към елементарния работещ човек, а главно към към 2,3% от хората с най-високи приходи.
Важно е да се каже ясно - тази смяна няма да натовари елементарния работещ човек. Напротив. Тя ще засегне главно към 2,3% от хората с най-високи приходи. Именно в това е смисълът - милионерите и милиардерите да поемат по-голяма отговорност към обществото, а фамилиите с ниски и междинни приходи да усетят действително облекчение.
Възможна ли е справедливостта?
Понякога в диалозите с хората чувствам песимизъм. И го разбирам. Прекалено дълго сме слушали обещания, които не са се случвали.
Но все пак имам вяра, че справедливостта не е химера. Тя е избор. Избор да сложим индивида в центъра на политиката. Избор да не одобряваме неравенствата като естествен закон. Избор да върнем наличието там, където прекомерно дълго е имало единствено звук.
Справедлива България е допустима не тъй като звучи добре, а тъй като е нужна. И тъй като зависи от всички нас - да върнем смисъла на думите, да пожелаваме повече и да не се отхвърляме от концепцията, че можем да живеем в общество, което е по едно и също време солидарно, почтено и заслужено. Да, справедливостта е допустима. И ние знаем по какъв начин да я реализираме.
Какво в действителност значи справедливостта? Много политически обединения и персони в последните години я използваха като кукичка за привличане на гласоподаватели, без да влагат в нея никакво действително наличие оттатък познатото: „ Повярвайте ни, знаем защо приказваме. “
За страдание, несъразмерната приложимост на думата, изключително от фигури, които нямаха съвсем нищо общо със същността на справедливостта като морална основа на публичните връзки, докара до нейното обезценяване. И може би това е най-големият проблем - не че хората не търсят правдивост, а че към този момент мъчно имат вяра, когато някой приказва за нея. Че сме почнали да възприемаме несправедливостта като нещо съвсем естествено, като даденост, с която просто би трябвало да се научим да живеем.
За изгубения смисъл на идентичността
Същото се случи и с друга значима дума - „ еднаквост “. Дълго време тя беше в основата на политическия диалог - кои сме ние като общество, какво ни свързва, какво ни отличава. Днес обаче тя прекомерно постоянно се употребява незадълбочено - като девиз, като етикет, като нещо, което се сменя съгласно удобството на момента.
Политическите сили последователно размиха наличието й. Вместо да приказваме за общественост, за полезности, за историческа памет и обществена взаимност, започнахме да я свеждаме до комфортни и постоянно противопоставящи се клишета.
Да върнем наличието
За мен, както и за сътрудниците ми от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, това не е просто езиков проблем. Това е дълбока политическа рецесия. Затова имаме вяра, че е време да върнем смисъла и на думата „ еднаквост “, и на думата „ правдивост “.
Идентичността за нас не е девиз, а посока. Тя е схващане за това, че сме общество, в което никой не би трябвало да бъде зарязан. Че развиването не може да бъде самоцел, в случай че не доближава до всички. Че страната има отговорност освен към икономическите индикатори, само че и към човешкото достолепие.
Тук идва и ролята на справедливостта. Нашата концепция е да я превърнем в национална и обществена цел - нещо, което се построява посредством политики, а не посредством красиви изречения. Именно по тази причина в програмата ни има съответни решения. Защото справедливостта не е абстракция. Тя има измерение в заплатата, в пенсията, в болничното заведение, в учебното заведение, в сметките за ток и в това дали едно младо семейство може да си разреши дом и бъдеще в България.
В идващите редове ще опитам да щрихирам някои от нашите съществени цели.
Справедливост в труда и приходите
Когато приказваме за правдивост, започваме от труда. Защото няма нищо по-несправедливо от това човек да работи и все пак да живее в неустановеност. България остава с едни от най-високите равнища на неравноправие в Европейски Съюз - коефициентът на Джини е 38,4 при приблизително 29,4 за Европейския съюз. А 30,3% от българите живеят в риск от беднотия и обществено изключване при приблизително 21% за Европейски Съюз.
Тези цифри демонстрират не просто статистика, а строшен публичен баланс. Затова настояваме за политики, които връщат труда в центъра на стопанската система - действителен механизъм за годишно актуализиране на минималната работна заплата, ориентир тя да доближава 50% от междинната за страната, поощряване на груповото трудово договаряне и по-сериозна отбрана на работещите. Справедливостта тук значи просто нещо - трудът да бъде почитан и обезщетен почтено.
Справедливост в обществената система
Не по-малко значимо е по какъв начин се грижим за най-уязвимите. Едно общество не се мери по това по какъв начин живеят най-силните, а по това дали най-слабите имат късмет. Днес над 30% от популацията са изложени на риск от беднотия, а обществената система постоянно не съумява да компенсира действителните разноски за живот.
Затова предлагаме последователно нарастване на обществените разноски, годишно осъвременяване на пенсиите, както и поддръжка за фамилиите - по-високи данъчни облекчения за деца, майчинство, обвързано с минималната заплата, и вложения в общински жилища. Справедливостта тук е сигурност - чувството, че страната не отсъства тъкмо когато хората имат най-голяма потребност от нея.
Справедливост в образованието и опазването на здравето
Справедливостта има и друго лице - равният достъп до обучение и здраве. Не можем да приказваме за равни благоприятни условия, в случай че качественото обучение зависи от адреса или прихода на родителите. Не можем да приемем за обикновено и това, че разноските на пациента надвишават 40% от общите разноски за опазване на здравето - едно от най-високите равнища в Европейски Съюз.
Затова имаме вяра в мощна обществена система. В образованието - стабилно повишение на средствата до 5% от Брутният вътрешен продукт за приблизително обучение, 1% за висше и 2% за просвета. В опазването на здравето - повече обществено финансиране, унищожаване на комерсиалния статут на държавните и общинските лечебни заведения и понижаване на Данък добавена стойност върху медикаментите от 20% на 9%. Защото достъпът до познание и лекуване не може да бъде привилегия.
Справедливост в налозите
Справедливостта има и доста съответно измерение - това по какъв начин се разпределя данъчната тежест. Затова ние от „ БСП–ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ настояваме за смяна - прогресивно подоходно облагане и необлагаем най-малко в размер на минималната работна заплата, който ще обхване почти 1 милион души.
От друга страна, по-високите ставки ще обиден главно най-горния пласт на приходите. По данни от програмата ни налог от 20% за приходи сред 10 000 и 50 000 евро ще засегне към 15 хиляди души, а налог от 25% за приходи над 50 000 евро - едвам към 3000 души. Тоест смяната е ориентирана не към елементарния работещ човек, а главно към към 2,3% от хората с най-високи приходи.
Важно е да се каже ясно - тази смяна няма да натовари елементарния работещ човек. Напротив. Тя ще засегне главно към 2,3% от хората с най-високи приходи. Именно в това е смисълът - милионерите и милиардерите да поемат по-голяма отговорност към обществото, а фамилиите с ниски и междинни приходи да усетят действително облекчение.
Възможна ли е справедливостта?
Понякога в диалозите с хората чувствам песимизъм. И го разбирам. Прекалено дълго сме слушали обещания, които не са се случвали.
Но все пак имам вяра, че справедливостта не е химера. Тя е избор. Избор да сложим индивида в центъра на политиката. Избор да не одобряваме неравенствата като естествен закон. Избор да върнем наличието там, където прекомерно дълго е имало единствено звук.
Справедлива България е допустима не тъй като звучи добре, а тъй като е нужна. И тъй като зависи от всички нас - да върнем смисъла на думите, да пожелаваме повече и да не се отхвърляме от концепцията, че можем да живеем в общество, което е по едно и също време солидарно, почтено и заслужено. Да, справедливостта е допустима. И ние знаем по какъв начин да я реализираме.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ