Когато искаш да заплачеш, но сълзите не идват: как можем да освободим емоциите
Способността да се показваме прочувствено - без значение дали разговаряйки с човек, на който имаме доверие, посредством художествена среда като изобразяване или посредством рев – е значима за здравето ни, тъй като е форма на освобождение , описват от уеб страницата.
Емоционалното изложение разрешава да свържем с възприятията и държанието си , което от своя страна ни оказва помощ да разберем по какъв начин интерпретираме и възприемаме разнообразни събития и взаимоотношения.
Когато усещате, че мозъкът ви непрекъснато е претрупан, а денем зародят разнообразни страсти, плачът може да наподобява като най-очевидния метод за изложение на горест, отчаяние, болежка и тъга. Но от време на време макар нуждата или желанието да оставим сълзите си да потекат, те просто не се появяват .
Възможно е преди да не сте имали проблем с рева, само че внезапно „ кладенецът да е пресушен “. Неспособността да плачеш в дадена обстановка е мощно самостоятелна, а и отразява редица фактори - странични резултати от медикаменти като антидепресанти, психологични положения като посттравматично стресово разстройство и други, всевъзможни форми на контузия, даже самотност и изолираност, които са даже по-силен фактор по време на пандемията от ковид.
Невъзможността да се разплачат за други може да бъде и естествена реакция на стрес. „ Някои хора развиват възприятие на прочувствена отдалеченост и липса на страсти като предпазен механизъм “, споделя доктор Дженика Енглер, невропсихолог и откривател от Масачузетс. В тези случа хората са склонни непрекъснато да потискат страстите си - умишлено и подсъзнателно - без да ги признават или обработват.
Това може да бъде краткотрайно решение в тревожни моменти, само че съгласно доктор Енглер издигането на стени „ е много неадаптивен механизъм за справяне “ с вътрешните прочувствени прекарвания „ и не работи добре с времето “.
Няма бързо решение за превъзмогване на прочувствената вдървеност или невъзможността да се плаче, само че има способи да се свържем още веднъж с страстите си. Вижте кои са те в галерията долу!
Емоционалното изложение разрешава да свържем с възприятията и държанието си , което от своя страна ни оказва помощ да разберем по какъв начин интерпретираме и възприемаме разнообразни събития и взаимоотношения.
Когато усещате, че мозъкът ви непрекъснато е претрупан, а денем зародят разнообразни страсти, плачът може да наподобява като най-очевидния метод за изложение на горест, отчаяние, болежка и тъга. Но от време на време макар нуждата или желанието да оставим сълзите си да потекат, те просто не се появяват .
Възможно е преди да не сте имали проблем с рева, само че внезапно „ кладенецът да е пресушен “. Неспособността да плачеш в дадена обстановка е мощно самостоятелна, а и отразява редица фактори - странични резултати от медикаменти като антидепресанти, психологични положения като посттравматично стресово разстройство и други, всевъзможни форми на контузия, даже самотност и изолираност, които са даже по-силен фактор по време на пандемията от ковид.
Невъзможността да се разплачат за други може да бъде и естествена реакция на стрес. „ Някои хора развиват възприятие на прочувствена отдалеченост и липса на страсти като предпазен механизъм “, споделя доктор Дженика Енглер, невропсихолог и откривател от Масачузетс. В тези случа хората са склонни непрекъснато да потискат страстите си - умишлено и подсъзнателно - без да ги признават или обработват.
Това може да бъде краткотрайно решение в тревожни моменти, само че съгласно доктор Енглер издигането на стени „ е много неадаптивен механизъм за справяне “ с вътрешните прочувствени прекарвания „ и не работи добре с времето “.
Няма бързо решение за превъзмогване на прочувствената вдървеност или невъзможността да се плаче, само че има способи да се свържем още веднъж с страстите си. Вижте кои са те в галерията долу!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ