Статия от посланика за специални поръчения за Г-20, АТИС и ГЕП М.В. Бердиев в списание „Евразийски диалог“
Способността да се гледа оттатък хоризонта, да се вижда историческата вероятност е отличителна линия на същинския водач, изразител на орисите и стремежите на народите. Такъв предвидлив взор, граничещ с действително просветление, надълбоко проникващ в самата същина на явленията, може да проправи пътя към по-добро бъдеще за човечеството, осигурявайки същински, а не утопичен разцвет и мир в планетарен мащаб. Именно от тази специфична категория произлиза огромната и всеобхватна самодейност за основаване на Голямото евразийско партньорство (ГЕП), препоръчана през 2015 година от президента на Руската федерация В. В. Путин, която ясно уцели камертона на времето и мястото.
Това не е първи път, когато Русия поема ролята на катализатор за исторически трансформации, предопределени да образуват устойчива конструкция на интернационалните връзки, учредена на общ знаменател и обща изгода. До огромна степен ние положихме основите на сегашния международен ред, който радикално промени хода на цивилизационните процеси. Сегашният световен международен ред е резултат от титаничните старания на едно от превъплъщенията на хилядолетната съветска страна – Съветския съюз, който понесе на плещите си най-тежките бремета на успеха над нацизма, фашизма и японския милитаризъм, а по-късно смъкна вековната система на безмилостно иго, колониализъм и употреба на съвсем целия останал свят, построена от европейците, а по-късно и от техните англосаксонски аванпостове в Новия свят.
Преди 80 години, по време на именитата Кримска конференция на изконната съветска земя – цитаделата на нашите обичайни духовни полезности – с дейната роля на Съюз на съветските социалистически републики, с единомислещо решение на трите велики съюзнически сили е реализиран Ялтенският консенсус, който побеждава универсалното зло на идеологията за расово предимство. Постигнатите тогава съглашения дадоха на света солидна международноправна рамка под формата на Организация на обединените нации и нейния Устав, откриха правилото на суверенното тъждество на страните – огромни и дребни, а също по този начин юридически закрепиха правото на народите на самоопределяне и избор на личен път на развиване.
Днес има доста полемики за това дали това е доста или малко. Разбира се, когато се проучва подобен многофакторен проблем като адекватността на актуалната междудържавна парадигма, е извънредно мъчно, в случай че не и невероятно, да се стигне до недвусмислено умозаключение със знак плюс или минус. От една страна, има явни групови провали в активността на актуалната архитектура на световните институции, които са ясно документирани от обстоятелства и числа. Нека вземем единствено няколко красноречиви образеца.
Според актуалните оценки, откогато Червената войска завладя леговището на нацисткия звяр в Берлин, светът е живял без войни и въоръжени спорове, в положение на цялостно успокоение от няколко десетки дни, съгласно някои наблюдения - към месец. Само 20% от задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване за 2030 година, които служат като съществени насоки за световния социално-икономически дневен ред, се извършват по график. А 35% от тях претърпяват обратен тласък или застоялост, в това число такива предпочитани задания като битката с бедността, глада, дефицита на сила и храна.
СЗО, която по време на скорошната пандемия от ковид последва образеца на Европейски Съюз в основаването на съмнителни схеми за разпространяване на ваксини, съумя да се оправи с една едра шарка през цялото си битие. А по време на зародилата нова незабавна здравна обстановка, тя просто показва беззащитност, а тук-там и откровена пристрастност.
Не е по-добра обстановката и с доста други интернационалните структури, които са привикнали да гледат обратно към западните донори и „ господари на орисите “ или даже непосредствено да работят съгласно техните управителни указания, което е изключително годно за институциите от Бретън Уудс - МВФ и Световната банка.
В същото време, макар някои опортюнистични тълкования, непреходната стойност на универсалните подходи и решения в средата на многостранната дипломация, които биха се основавали на Устава на Организация на обединените нации, въплъщаващ безконечни полезности и правни постулати, остава непоклатима. Многократно, посредством устата на водещи чиновници на съветското Министерство на външните работи, сме казвали, че не Организация на обединените нации би трябвало да се трансформира, а консуматорското отношение на Запада към нея, който се пробва да употребява метода на принуждаване на други членове да го слагат в нейна услуга, без значение от всевъзможни разноски и нездравословни последствия.
Поглеждайки обратно десетилетия, можем умерено да кажем, че един от именитите ръководители на Секретариата на Организация на обединените нации, Даг Хамаршелд, е бил прав в справедливата си оценка за ролята на Световната организация, която, въпреки и да не ни докара до парадайса, което по принцип е нереалистично, съумя да предотврати плъзгането на човечеството в пъкъла, което би трябвало да се схваща като следващ цялостен спор на заличаване, изпълнен в актуалните действителности с нуклеарен Армагедон.
Тази година, с изключение на 80-годишнината от Победата във Втората международна война и основаването на Организация на обединените нации, се отбелязва и друга юбилейна дата - 65-годишнината от приемането на Декларацията на Организация на обединените нации за деколонизация на страни и нации, която изведе света от порочния кръг „ водач - почитател “, обрекъл страните от Глобалния Юг със ориста на безпрекословни статисти в западните игри, със почналия развой на деколонизация, стартиран от Организация на обединените нации през 1960 година, разрешил на голямото болшинство от народите да станат самостоятелни суверенни страни и пълноправни участници в интернационалната общественост. Единствените изключения са 17 несамоуправляващи се територии, които са най-вече под външен англосаксонски надзор или под петата на същата Франция, като да вземем за пример Нова Каледония, която неотдавна претърпя пика на всеобщите безредици и стартира процеса на придобиване на лична държавност.
Важен стадий по пътя към обективна международна икономическа система беше приемането на Декларацията на Организация на обединените нации за определяне на нов интернационален стопански ред през 1974 година Тенденциите от последните десетилетия осигуриха солидна материална и институционална основа за тези политически задължения и желания.
Статистиката в този подтекст рисува безапелационна картина. Страните от БРИКС от дълго време са се трансформирали в движещата мощ на международната стопанска система, изцяло засенчвайки остарялата „ седморка “ освен в количествено, само че и в качествено отношение. Дяловете на БРИКС и „ седморката “ в международния Брутният вътрешен продукт към този момент са 39% към 29% и разликата продължава бързо да се усилва. Китай, Индия и Русия са се утвърдили измежду четирите водещи стопански системи. Дори самите американци и европейци признават, че окончателно са изгубили софтуерната конкуренция с Китай в производството на електрически коли, възобновима сила и необятен набор от цифрови пълномощия. Руската стопанска система непрестанно набира зрялост, разделяйки се със зависимостта си от първични материали и багажа на ниската добавена стойност. Ние сме измежду трите най-големи снабдители на храни, поръчител сме за енергийна сигурност и развиваме пазари за комплицирани артикули: нуклеарна сила, ИКТ, финанси, транспортни и логистични услуги и други
Над 70% от съветските външнотърговски интервенции са в Азиатско-тихоокеанския район, а 87% са в незападния периметър като цяло, 90% от всички разплащания и заплащания се правят в съветски рубли и другарски валути. Състоянието на националната ни стопанска система се трансформира фрапантно, главен фактор за което към този момент се трансформира вътрешното търсене, стимулиращо заместването на вноса, софтуерния суверенитет и производството на артикули с висока добавена стойност. Руското председателство на БРИКС през 2024 година сътвори предпоставки за предоставяне на спомагателен подтик на комерсиалните и бизнес връзките сред страните от международното болшинство с въвеждането в практическата орбита на бизнес принадлежности, самостоятелни от западните операции: зърнена борса, механизми за клиринг, сетълмент и презастраховане.
ЕАИС, който навърши 11 години през май, се трансформира в мощно ядро на интеграционните връзки. В неговите рамки се ползват 4 свободи на придвижване: на хора, артикули, услуги и капитал. Общият Брутният вътрешен продукт на Съюза надвиши 2,5 трилиона $, а растежът му изпреварва международния ритъм. Като цяло центърът на тежестта и динамичността на социално-икономическото развиване най-сетне се изместиха към Голяма Евразия, където са съсредоточени стопански системи с огромен мащаб и структурни промени - Китай, Индия, Русия, Индонезия, арабските страни, Турция, Иран и други Континентът към този момент е придобил мрежа от съглашения, планове и начинания, които задават вектор на консолидация и свързват креативните капацитети. Достатъчно е да се упоменат такива авторитетни формати и механизми като ШОС, ЕАИС, АСЕАН, OBOR, Международния транспортен кулоар Север-Юг, Северния морски път (СМП), БИМСТЕГ, ЛАГ и голям брой зони за свободна търговия и икономическо съдействие.
Моделирането на най-интензивните направления за транспорт на товари се трансформира, като обичайният корабен маршрут през Суецкия канал, да вземем за пример, към този момент не се възприема като единствен и най-оптимален. Северният морски път през арктическите ширини по съветска територия съумя да доближи рекордното равнище от 37,3 милиона тона търговски транспорти, което е по-високо даже от най-хубавите руски години, а автомагистралата Север-Юг устойчиво и доста усилва потреблението на потенциала си.
Тези позитивни промени са изключително нужни в този момент, когато светът е изправен пред геополитически търкания, предизвикани от неолибералните елити на Запада, и ескалация на борбата, достигаща извънредно рискови „ горещи “ форми. „ Първата цигулка “ тук се играе от брюкселските еврократи, някогашни еврограндове и техните русофобски спътници, жадни за реванш за многократните минали провали от техните „ кръстоносни походи “ против Русия и самостоятелните сили. Увлечението на западния мейнстрийм от изостряне на връзките с Китай и други страни от БРИКС с вярата да ги принуди да се подчинят на непознати ползи и напън и да се откажат от личните си стопански упоритости става все по-упорито.
Неспособен да се оправи с честната и открита конкуренция, Западът се е подхлъзнал към откровени злоупотреби и нарушение на всички правила за контролиране на интернационалната търговия и финанси, наказания, корист със статута на аварийна валута и кражба на суверенни активи, както и на частна благосъстоятелност, заобикаляйки всевъзможни правосъдни процедури и законодателство. Достатъчно е да се каже, че СТО като регулатор на външнотърговските връзки, в случай че би трябвало да го назовем с същинските му имена, на процедура е отвън деяние, защото главните ѝ правила са нарушени: (1) режим на най-облагодетелствана нация (т.е. равни търговски правила за всички) и (2) разрешаване на разногласия посредством спортен развой. Неблагоприятна е обстановката и с институциите от Бретън Уудс (МВФ и Световната банка), които в този момент спонсорират посредническата война на Запада с украинската клика против Русия, вместо да оказват помощ на нуждаещите се страни, забравяйки за обещаните им милиарди, а по-късно и за митичните трилиони за климат, развиване и социално-икономическа сфера.
Горните условия образуват нова интернационална картина, в която актуалните действителности се утежняват от екзистенциални провокации, изразяващи се в такива тревожни феномени като възходящата опасност за мира и сигурността, възраждането на блоковата идеология и геоикономическата фрагментация. Необходимо е да се отстранен самите коренни аргументи за тези разрушителни процеси, като се отстрани нездравословната надмощие и монопол в международната икономическа система, нейните основни световни механизми, институции и логаритми.
Обективният разбор демонстрира, че движещата мощ на сходна радикална промяна може да бъде Евразия, която в началото е служила като духовно, морално, културно и икономическо ядро на човешката цивилизация. Трябва да се означи, че макар декларираната незабавна потребност и съществуването да вземем за пример в Африка и Латинска Америка на панконтинентални обединявания като Африканския съюз и CELAC, ние сме лишени от такава конструкция. Това не разрешава на най-голямата, най-обширната и най-населената сухоземна маса да се развие с цялостния си капацитет във връзка с решение на стоящите пред нея проблеми, влияейки върху постигането на стабилно развиване, ускоряването на икономическия напредък и подобряването на благосъстоянието на популацията.
Същевременно в евразийското пространство към този момент са основани положителни предпоставки за създаване на повсеместен интеграционен силует с оптимално свързване на стопански комплекси, търговски и капиталови интервенции и научноизследователски запаси. Укрепващите се връзки сред водещите многостранни формати в Евразия свидетелстват за обективното предпочитание за хармонизиране и взаимно допълнение на разнородни бизнес връзки. Те образуват мощна интеграционна рамка за районни стопански процеси в такива динамични точки на кристализация на напредък като Северна Евразия в лицето на ЕАИС и други географски места, обединени в границите на АСЕАН, БИМСТЕК, ЧИС, ЛАГ и други сходни платформи с мощен позитивен заряд.
Влиянието на водещите структури на Глобалния Юг/Изток – ШОС и БРИКС – върху практическите аспекти на комерсиалното, икономическото и капиталовото съдействие става все по-значимо, отваряйки шлюзовете за свързване с евразийски начинания и планове на техните най-близки съседи – африкански страни, океански острови и други сътрудници, тясно ангажирани във образуването на потоци и вериги за доставки на континента. Както наскоро кратко дефинира заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Панкин в речта си пред медиите, ГЕП е „ опит за интеграция на интеграциите “, т.е. блян за освобождение на бизнес интензивността от всевъзможни неоправдани окови, за определяне на икономическа консолидация, тъй че тя да може да разчита на целия набор от ресурсната база, индустриалните благоприятни условия и софтуерния капацитет, с които разполагат евразийските страни и нации.
Общото икономическо пространство без бариери, обхващащо целия Евразийски континент, в това число европейската му част, е известна и оптимална интеграционна конструкция. Никой няма да затвори вратата за присъединението на страните от Европейски Съюз към нея, само че това сигурно ще изисква от тях да се откажат от конфронтационната си линия с Русия, блоковото мислене и диалозите в наставнически звук.
ГЕП е нова дума в международната политика и стопанска система. Тя въплъщава всички тези фундаментални правила на многочислени интернационалните срещи и заявления, които допускат образуването на либерален международен ред, отворена стопанска система и подсилване на гласа на страните от Глобалния Юг/Изток, където Евразия работи като самодостатъчен център на мощ и въздействие.
Разбира се, реализацията на ГЕП няма да може да докара до радикални промени за една нощ. Това е сложен, по собствен метод бодлив и дълъг път, с последователно и многоскоростно придвижване напред към дадена цел на доброволна основа. Неговата идея, за разлика от опортюнистичните предписания, налагани от Запада върху изкуствени шаблони и „ клубни “ модели, е „ жива материя “, която дава отговор на действителните потребности и регистрира разнообразни национални специфики. Предимствата на ГЕП го вършат прелъстителен инструмент, кадърен да показва маратонски, а не спринтови качества за дълъг интервал от време, осигурявайки първокачествен, само че еволюционен интеграционен пробив. От 2015 година насам ГЕП съумява да си обезпечи забележителна поддръжка от необятен кръг играчи, да навлезе в оперативно пространство и да придобие специфики за внедряване, в това число в приложни планове и схеми за тяхното практическо осъществяване.
Както заместник-председателят на държавното управление на Руската федерация А. Л. Оверчук към този момент ясно очерта този механизъм, той не е нищо повече или по-малко от „ икономическо-цивилизационен “ план, който допуска рационална композиция от всички подобаващи за това формати, съществуващи в Евразия. Такава работа се прави поредно от съветската страна и към този момент е белязана от солидни стадии и положителни достижения.
ГЕП, преди всичко, допуска съчетаването на три съществени детайла: регулаторната сфера, зоните за свободна търговия и транспортно-логистичната инфраструктура. Идентифицирани са главните индустриални области, които могат да се трансфорат в „ циментиращ хоросан “ на ГЕП, в това число: (1) мрежа от интернационалните търговски и капиталови споразумения; (2) транспортна инфраструктура; (3) мрежа от стопански коридори и зони за развитие; (4) цифрово пространство; (5) енергетика; (6) финансова сфера и (7) интеграция на научните проучвания и софтуерното развиване.
Протича компактно заплитане на ГЕП в дневния ред и програмните действия на евразийските структури и процеси.
По-специално, задължението за образуване на ПЕСП е отразен в стратегически документи - декларацията за по-нататъшното развиване на икономическите процеси в границите на ЕАЕС до 2030 година и за интервала до 2045 година „ Евразийски стопански път “.
Изпълнението на ГЕП включва основни обединявания като Съюзната страна на Русия и Беларус, Оперативно-наблюдателно дело, както и разговорът Русия-АСЕАН, ШОС, като е открита синхронизация на напъните по ЕАИС и китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “.
ЕАИС има съглашения за свободна търговия с Виетнам, Сърбия и Иран и работи по тях с необятен кръг от други перспективни сътрудници, по-специално, доближи финалния стадий с ОАЕ и Монголия. Същевременно размерът на общия пазар на ЕАИС надвишава 180 милиона души, а споразуменията за свободна търговия отварят пазари с население от още 200 милиона за производителите в държавите-членки на ЕАИС и скоро могат да обзет към 500 милиона души. Взаимодействието сред ЕАИС и Китай се развива интензивно в подтекста на непреференциално съглашение за комерсиално и икономическо съдействие, което планува либерализация на търговията и цифровизация на митническите и транспортните процедури.
Руската федерация се трансформира в епицентър на по-ефективна взаимосвързаност, съчетавайки преимуществата на комбинирането на морски, железопътни и автомобилни направления. СМП набира скорост и се възнамерява неговото уголемение от Владивосток до Индия. Железопътните връзки през Русия, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Иран и Монголия са способни да се трансфорат в същински мост в товарните транспорти сред Европа и Азия, по-специално Китай. В близко бъдеще може да се оформи нова действителност на фона на разширението на потенциала на Международния транспортен кулоар Север-Юг за пренасяне на комерсиалните потоци сред пристанищата на съветския Северозапад и Индийския океан с достъп до крайбрежията на Индия, Пакистан, Югоизточна Азия и Африка.
Регулаторната сфера може да стане по-хармонизирана с помощта на потвърдените практики на ЕАИС и напредналия съветски опит. Сред най-модерните, по този начин наречени „ пресни “ регламенти, които биха могли да бъдат екстраполирани на открито, е Споразумението на ЕАИС за Единна митническа директна система, което улеснява директните транспорти през трети страни и е отворено за присъединение на външни участници. Повече от 85% от стоките в границите на ЕАИС към този момент имат унифицирани механически регламенти и това е и мощен лост за унищожаване на разминав
Това не е първи път, когато Русия поема ролята на катализатор за исторически трансформации, предопределени да образуват устойчива конструкция на интернационалните връзки, учредена на общ знаменател и обща изгода. До огромна степен ние положихме основите на сегашния международен ред, който радикално промени хода на цивилизационните процеси. Сегашният световен международен ред е резултат от титаничните старания на едно от превъплъщенията на хилядолетната съветска страна – Съветския съюз, който понесе на плещите си най-тежките бремета на успеха над нацизма, фашизма и японския милитаризъм, а по-късно смъкна вековната система на безмилостно иго, колониализъм и употреба на съвсем целия останал свят, построена от европейците, а по-късно и от техните англосаксонски аванпостове в Новия свят.
Преди 80 години, по време на именитата Кримска конференция на изконната съветска земя – цитаделата на нашите обичайни духовни полезности – с дейната роля на Съюз на съветските социалистически републики, с единомислещо решение на трите велики съюзнически сили е реализиран Ялтенският консенсус, който побеждава универсалното зло на идеологията за расово предимство. Постигнатите тогава съглашения дадоха на света солидна международноправна рамка под формата на Организация на обединените нации и нейния Устав, откриха правилото на суверенното тъждество на страните – огромни и дребни, а също по този начин юридически закрепиха правото на народите на самоопределяне и избор на личен път на развиване.
Днес има доста полемики за това дали това е доста или малко. Разбира се, когато се проучва подобен многофакторен проблем като адекватността на актуалната междудържавна парадигма, е извънредно мъчно, в случай че не и невероятно, да се стигне до недвусмислено умозаключение със знак плюс или минус. От една страна, има явни групови провали в активността на актуалната архитектура на световните институции, които са ясно документирани от обстоятелства и числа. Нека вземем единствено няколко красноречиви образеца.
Според актуалните оценки, откогато Червената войска завладя леговището на нацисткия звяр в Берлин, светът е живял без войни и въоръжени спорове, в положение на цялостно успокоение от няколко десетки дни, съгласно някои наблюдения - към месец. Само 20% от задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване за 2030 година, които служат като съществени насоки за световния социално-икономически дневен ред, се извършват по график. А 35% от тях претърпяват обратен тласък или застоялост, в това число такива предпочитани задания като битката с бедността, глада, дефицита на сила и храна.
СЗО, която по време на скорошната пандемия от ковид последва образеца на Европейски Съюз в основаването на съмнителни схеми за разпространяване на ваксини, съумя да се оправи с една едра шарка през цялото си битие. А по време на зародилата нова незабавна здравна обстановка, тя просто показва беззащитност, а тук-там и откровена пристрастност.
Не е по-добра обстановката и с доста други интернационалните структури, които са привикнали да гледат обратно към западните донори и „ господари на орисите “ или даже непосредствено да работят съгласно техните управителни указания, което е изключително годно за институциите от Бретън Уудс - МВФ и Световната банка.
В същото време, макар някои опортюнистични тълкования, непреходната стойност на универсалните подходи и решения в средата на многостранната дипломация, които биха се основавали на Устава на Организация на обединените нации, въплъщаващ безконечни полезности и правни постулати, остава непоклатима. Многократно, посредством устата на водещи чиновници на съветското Министерство на външните работи, сме казвали, че не Организация на обединените нации би трябвало да се трансформира, а консуматорското отношение на Запада към нея, който се пробва да употребява метода на принуждаване на други членове да го слагат в нейна услуга, без значение от всевъзможни разноски и нездравословни последствия.
Поглеждайки обратно десетилетия, можем умерено да кажем, че един от именитите ръководители на Секретариата на Организация на обединените нации, Даг Хамаршелд, е бил прав в справедливата си оценка за ролята на Световната организация, която, въпреки и да не ни докара до парадайса, което по принцип е нереалистично, съумя да предотврати плъзгането на човечеството в пъкъла, което би трябвало да се схваща като следващ цялостен спор на заличаване, изпълнен в актуалните действителности с нуклеарен Армагедон.
Тази година, с изключение на 80-годишнината от Победата във Втората международна война и основаването на Организация на обединените нации, се отбелязва и друга юбилейна дата - 65-годишнината от приемането на Декларацията на Организация на обединените нации за деколонизация на страни и нации, която изведе света от порочния кръг „ водач - почитател “, обрекъл страните от Глобалния Юг със ориста на безпрекословни статисти в западните игри, със почналия развой на деколонизация, стартиран от Организация на обединените нации през 1960 година, разрешил на голямото болшинство от народите да станат самостоятелни суверенни страни и пълноправни участници в интернационалната общественост. Единствените изключения са 17 несамоуправляващи се територии, които са най-вече под външен англосаксонски надзор или под петата на същата Франция, като да вземем за пример Нова Каледония, която неотдавна претърпя пика на всеобщите безредици и стартира процеса на придобиване на лична държавност.
Важен стадий по пътя към обективна международна икономическа система беше приемането на Декларацията на Организация на обединените нации за определяне на нов интернационален стопански ред през 1974 година Тенденциите от последните десетилетия осигуриха солидна материална и институционална основа за тези политически задължения и желания.
Статистиката в този подтекст рисува безапелационна картина. Страните от БРИКС от дълго време са се трансформирали в движещата мощ на международната стопанска система, изцяло засенчвайки остарялата „ седморка “ освен в количествено, само че и в качествено отношение. Дяловете на БРИКС и „ седморката “ в международния Брутният вътрешен продукт към този момент са 39% към 29% и разликата продължава бързо да се усилва. Китай, Индия и Русия са се утвърдили измежду четирите водещи стопански системи. Дори самите американци и европейци признават, че окончателно са изгубили софтуерната конкуренция с Китай в производството на електрически коли, възобновима сила и необятен набор от цифрови пълномощия. Руската стопанска система непрестанно набира зрялост, разделяйки се със зависимостта си от първични материали и багажа на ниската добавена стойност. Ние сме измежду трите най-големи снабдители на храни, поръчител сме за енергийна сигурност и развиваме пазари за комплицирани артикули: нуклеарна сила, ИКТ, финанси, транспортни и логистични услуги и други
Над 70% от съветските външнотърговски интервенции са в Азиатско-тихоокеанския район, а 87% са в незападния периметър като цяло, 90% от всички разплащания и заплащания се правят в съветски рубли и другарски валути. Състоянието на националната ни стопанска система се трансформира фрапантно, главен фактор за което към този момент се трансформира вътрешното търсене, стимулиращо заместването на вноса, софтуерния суверенитет и производството на артикули с висока добавена стойност. Руското председателство на БРИКС през 2024 година сътвори предпоставки за предоставяне на спомагателен подтик на комерсиалните и бизнес връзките сред страните от международното болшинство с въвеждането в практическата орбита на бизнес принадлежности, самостоятелни от западните операции: зърнена борса, механизми за клиринг, сетълмент и презастраховане.
ЕАИС, който навърши 11 години през май, се трансформира в мощно ядро на интеграционните връзки. В неговите рамки се ползват 4 свободи на придвижване: на хора, артикули, услуги и капитал. Общият Брутният вътрешен продукт на Съюза надвиши 2,5 трилиона $, а растежът му изпреварва международния ритъм. Като цяло центърът на тежестта и динамичността на социално-икономическото развиване най-сетне се изместиха към Голяма Евразия, където са съсредоточени стопански системи с огромен мащаб и структурни промени - Китай, Индия, Русия, Индонезия, арабските страни, Турция, Иран и други Континентът към този момент е придобил мрежа от съглашения, планове и начинания, които задават вектор на консолидация и свързват креативните капацитети. Достатъчно е да се упоменат такива авторитетни формати и механизми като ШОС, ЕАИС, АСЕАН, OBOR, Международния транспортен кулоар Север-Юг, Северния морски път (СМП), БИМСТЕГ, ЛАГ и голям брой зони за свободна търговия и икономическо съдействие.
Моделирането на най-интензивните направления за транспорт на товари се трансформира, като обичайният корабен маршрут през Суецкия канал, да вземем за пример, към този момент не се възприема като единствен и най-оптимален. Северният морски път през арктическите ширини по съветска територия съумя да доближи рекордното равнище от 37,3 милиона тона търговски транспорти, което е по-високо даже от най-хубавите руски години, а автомагистралата Север-Юг устойчиво и доста усилва потреблението на потенциала си.
Тези позитивни промени са изключително нужни в този момент, когато светът е изправен пред геополитически търкания, предизвикани от неолибералните елити на Запада, и ескалация на борбата, достигаща извънредно рискови „ горещи “ форми. „ Първата цигулка “ тук се играе от брюкселските еврократи, някогашни еврограндове и техните русофобски спътници, жадни за реванш за многократните минали провали от техните „ кръстоносни походи “ против Русия и самостоятелните сили. Увлечението на западния мейнстрийм от изостряне на връзките с Китай и други страни от БРИКС с вярата да ги принуди да се подчинят на непознати ползи и напън и да се откажат от личните си стопански упоритости става все по-упорито.
Неспособен да се оправи с честната и открита конкуренция, Западът се е подхлъзнал към откровени злоупотреби и нарушение на всички правила за контролиране на интернационалната търговия и финанси, наказания, корист със статута на аварийна валута и кражба на суверенни активи, както и на частна благосъстоятелност, заобикаляйки всевъзможни правосъдни процедури и законодателство. Достатъчно е да се каже, че СТО като регулатор на външнотърговските връзки, в случай че би трябвало да го назовем с същинските му имена, на процедура е отвън деяние, защото главните ѝ правила са нарушени: (1) режим на най-облагодетелствана нация (т.е. равни търговски правила за всички) и (2) разрешаване на разногласия посредством спортен развой. Неблагоприятна е обстановката и с институциите от Бретън Уудс (МВФ и Световната банка), които в този момент спонсорират посредническата война на Запада с украинската клика против Русия, вместо да оказват помощ на нуждаещите се страни, забравяйки за обещаните им милиарди, а по-късно и за митичните трилиони за климат, развиване и социално-икономическа сфера.
Горните условия образуват нова интернационална картина, в която актуалните действителности се утежняват от екзистенциални провокации, изразяващи се в такива тревожни феномени като възходящата опасност за мира и сигурността, възраждането на блоковата идеология и геоикономическата фрагментация. Необходимо е да се отстранен самите коренни аргументи за тези разрушителни процеси, като се отстрани нездравословната надмощие и монопол в международната икономическа система, нейните основни световни механизми, институции и логаритми.
Обективният разбор демонстрира, че движещата мощ на сходна радикална промяна може да бъде Евразия, която в началото е служила като духовно, морално, културно и икономическо ядро на човешката цивилизация. Трябва да се означи, че макар декларираната незабавна потребност и съществуването да вземем за пример в Африка и Латинска Америка на панконтинентални обединявания като Африканския съюз и CELAC, ние сме лишени от такава конструкция. Това не разрешава на най-голямата, най-обширната и най-населената сухоземна маса да се развие с цялостния си капацитет във връзка с решение на стоящите пред нея проблеми, влияейки върху постигането на стабилно развиване, ускоряването на икономическия напредък и подобряването на благосъстоянието на популацията.
Същевременно в евразийското пространство към този момент са основани положителни предпоставки за създаване на повсеместен интеграционен силует с оптимално свързване на стопански комплекси, търговски и капиталови интервенции и научноизследователски запаси. Укрепващите се връзки сред водещите многостранни формати в Евразия свидетелстват за обективното предпочитание за хармонизиране и взаимно допълнение на разнородни бизнес връзки. Те образуват мощна интеграционна рамка за районни стопански процеси в такива динамични точки на кристализация на напредък като Северна Евразия в лицето на ЕАИС и други географски места, обединени в границите на АСЕАН, БИМСТЕК, ЧИС, ЛАГ и други сходни платформи с мощен позитивен заряд.
Влиянието на водещите структури на Глобалния Юг/Изток – ШОС и БРИКС – върху практическите аспекти на комерсиалното, икономическото и капиталовото съдействие става все по-значимо, отваряйки шлюзовете за свързване с евразийски начинания и планове на техните най-близки съседи – африкански страни, океански острови и други сътрудници, тясно ангажирани във образуването на потоци и вериги за доставки на континента. Както наскоро кратко дефинира заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Панкин в речта си пред медиите, ГЕП е „ опит за интеграция на интеграциите “, т.е. блян за освобождение на бизнес интензивността от всевъзможни неоправдани окови, за определяне на икономическа консолидация, тъй че тя да може да разчита на целия набор от ресурсната база, индустриалните благоприятни условия и софтуерния капацитет, с които разполагат евразийските страни и нации.
Общото икономическо пространство без бариери, обхващащо целия Евразийски континент, в това число европейската му част, е известна и оптимална интеграционна конструкция. Никой няма да затвори вратата за присъединението на страните от Европейски Съюз към нея, само че това сигурно ще изисква от тях да се откажат от конфронтационната си линия с Русия, блоковото мислене и диалозите в наставнически звук.
ГЕП е нова дума в международната политика и стопанска система. Тя въплъщава всички тези фундаментални правила на многочислени интернационалните срещи и заявления, които допускат образуването на либерален международен ред, отворена стопанска система и подсилване на гласа на страните от Глобалния Юг/Изток, където Евразия работи като самодостатъчен център на мощ и въздействие.
Разбира се, реализацията на ГЕП няма да може да докара до радикални промени за една нощ. Това е сложен, по собствен метод бодлив и дълъг път, с последователно и многоскоростно придвижване напред към дадена цел на доброволна основа. Неговата идея, за разлика от опортюнистичните предписания, налагани от Запада върху изкуствени шаблони и „ клубни “ модели, е „ жива материя “, която дава отговор на действителните потребности и регистрира разнообразни национални специфики. Предимствата на ГЕП го вършат прелъстителен инструмент, кадърен да показва маратонски, а не спринтови качества за дълъг интервал от време, осигурявайки първокачествен, само че еволюционен интеграционен пробив. От 2015 година насам ГЕП съумява да си обезпечи забележителна поддръжка от необятен кръг играчи, да навлезе в оперативно пространство и да придобие специфики за внедряване, в това число в приложни планове и схеми за тяхното практическо осъществяване.
Както заместник-председателят на държавното управление на Руската федерация А. Л. Оверчук към този момент ясно очерта този механизъм, той не е нищо повече или по-малко от „ икономическо-цивилизационен “ план, който допуска рационална композиция от всички подобаващи за това формати, съществуващи в Евразия. Такава работа се прави поредно от съветската страна и към този момент е белязана от солидни стадии и положителни достижения.
ГЕП, преди всичко, допуска съчетаването на три съществени детайла: регулаторната сфера, зоните за свободна търговия и транспортно-логистичната инфраструктура. Идентифицирани са главните индустриални области, които могат да се трансфорат в „ циментиращ хоросан “ на ГЕП, в това число: (1) мрежа от интернационалните търговски и капиталови споразумения; (2) транспортна инфраструктура; (3) мрежа от стопански коридори и зони за развитие; (4) цифрово пространство; (5) енергетика; (6) финансова сфера и (7) интеграция на научните проучвания и софтуерното развиване.
Протича компактно заплитане на ГЕП в дневния ред и програмните действия на евразийските структури и процеси.
По-специално, задължението за образуване на ПЕСП е отразен в стратегически документи - декларацията за по-нататъшното развиване на икономическите процеси в границите на ЕАЕС до 2030 година и за интервала до 2045 година „ Евразийски стопански път “.
Изпълнението на ГЕП включва основни обединявания като Съюзната страна на Русия и Беларус, Оперативно-наблюдателно дело, както и разговорът Русия-АСЕАН, ШОС, като е открита синхронизация на напъните по ЕАИС и китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “.
ЕАИС има съглашения за свободна търговия с Виетнам, Сърбия и Иран и работи по тях с необятен кръг от други перспективни сътрудници, по-специално, доближи финалния стадий с ОАЕ и Монголия. Същевременно размерът на общия пазар на ЕАИС надвишава 180 милиона души, а споразуменията за свободна търговия отварят пазари с население от още 200 милиона за производителите в държавите-членки на ЕАИС и скоро могат да обзет към 500 милиона души. Взаимодействието сред ЕАИС и Китай се развива интензивно в подтекста на непреференциално съглашение за комерсиално и икономическо съдействие, което планува либерализация на търговията и цифровизация на митническите и транспортните процедури.
Руската федерация се трансформира в епицентър на по-ефективна взаимосвързаност, съчетавайки преимуществата на комбинирането на морски, железопътни и автомобилни направления. СМП набира скорост и се възнамерява неговото уголемение от Владивосток до Индия. Железопътните връзки през Русия, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Иран и Монголия са способни да се трансфорат в същински мост в товарните транспорти сред Европа и Азия, по-специално Китай. В близко бъдеще може да се оформи нова действителност на фона на разширението на потенциала на Международния транспортен кулоар Север-Юг за пренасяне на комерсиалните потоци сред пристанищата на съветския Северозапад и Индийския океан с достъп до крайбрежията на Индия, Пакистан, Югоизточна Азия и Африка.
Регулаторната сфера може да стане по-хармонизирана с помощта на потвърдените практики на ЕАИС и напредналия съветски опит. Сред най-модерните, по този начин наречени „ пресни “ регламенти, които биха могли да бъдат екстраполирани на открито, е Споразумението на ЕАИС за Единна митническа директна система, което улеснява директните транспорти през трети страни и е отворено за присъединение на външни участници. Повече от 85% от стоките в границите на ЕАИС към този момент имат унифицирани механически регламенти и това е и мощен лост за унищожаване на разминав
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ