Уплашен за цял живот. Откриха как страхът може да се заклещи в човешкия мозък
Способността да изпитваме боязън играе значима роля в живота ни – би трябвало да го почувстваме, с цел да идентифицираме и след това да избегнем събитията, които го предизвикват. В някои случаи обаче реакциите на боязън стават несъразмерни и не престават даже когато към този момент нямат смисъл, написа.
Това са избрани положения, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или други тревожни разстройства, при които реакциите на боязън са пресилени. В резултат това води до мощно безпокойствие и с течение на времето може да докара до увреждане.
Изследователите допускат, че методът, по който мозъкът ни обработва страховите мемоари, може да повлияе на нашата предразположеност към развиване на патологични страхове.
В ново изследване откриватели от университета Линкьопинг в Швеция са разкрили биологичен механизъм, който е виновен за съхраняването на спомените за боязън в мозъка и какъв брой мощно те ни въздействат. Изследователите организираха серия от опити върху плъхове и считат, че са разкрили нови прозрения за процесите, които са в основата на тревожните и страховите разстройства. Освен това те откриха общи механизми за развиване на тревога и алкохолна взаимозависимост.
Имайте поради, че някои елементи от човешкия мозък играят основна роля в обработката на спомените, свързани със страха. Например, по време на опасност, нашата амигдала се задейства и взаимодейства с елементи от фронталните лобове (префронтален кортекс), които играят значима роля в регулирането на страстите.
Според ръководителката на проучването Естел Барбие знае се от дълго време, че амигдалата и нервните кафези, които свързват фронталните лобове с нея, играят значима роля в реакцията на страха. В допълнение, откривателите знаят, че при хора с посттравматично стресово разстройство, да вземем за пример, и други разстройства, връзките сред тези мозъчни структури се трансформират.
Дълго време обаче молекулярните механизми, които са виновни за това, остават мистерия за откривателите. В актуалното проучване учените са изследвали протеина PRDM2, който потиска експресията на голям брой гени. Резултатите от проучването демонстрират, че равнищата на този протеин са доста по-ниски при алкохолна взаимозависимост и в такива количества те водят до пресилена реакция на стрес.
В по-ранни изследвания учените към този момент са забелязали, че за доста хора безпокойството и пристрастяването към алкохола вървят ръка за ръка. Сега учените подозират, че това е породено от същия развой, който е в основата на тези положения.
В хода на проучването учените изследвали и по какъв начин равнището на протеина PRDM2 въздейства върху обработката на спомените за боязън. Според Барбие, тя и нейните сътрудници са разкрили, че понижаването на равнищата на този протеин води до увеличение на интензивността в мрежата сред амигдалата и фронталните лобове - в действителност, увеличавайки нашите научени отговори на страха.
Учените означават, че са съумели да намерят биологичен механизъм, който задейства потискането на протеина PRDM2 и по този метод хиперболизира нашите мемоари за боязън. Учените обаче към момента не знаят метод, по който би било допустимо да се увеличи равнището на този протеин.
Пациентите с тревожни разстройства могат да се възползват от лекуване, което може да понижи или изцяло да изтрие спомените за боязън, сподели Барбие. На учените обаче ще им би трябвало повече време, с цел да схванат по какъв начин е допустимо изкуствено да се увеличи равнището на потиснатия протеин PRDM2.
Превод: GlasNews
Това са избрани положения, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или други тревожни разстройства, при които реакциите на боязън са пресилени. В резултат това води до мощно безпокойствие и с течение на времето може да докара до увреждане.
Изследователите допускат, че методът, по който мозъкът ни обработва страховите мемоари, може да повлияе на нашата предразположеност към развиване на патологични страхове.
В ново изследване откриватели от университета Линкьопинг в Швеция са разкрили биологичен механизъм, който е виновен за съхраняването на спомените за боязън в мозъка и какъв брой мощно те ни въздействат. Изследователите организираха серия от опити върху плъхове и считат, че са разкрили нови прозрения за процесите, които са в основата на тревожните и страховите разстройства. Освен това те откриха общи механизми за развиване на тревога и алкохолна взаимозависимост.
Имайте поради, че някои елементи от човешкия мозък играят основна роля в обработката на спомените, свързани със страха. Например, по време на опасност, нашата амигдала се задейства и взаимодейства с елементи от фронталните лобове (префронтален кортекс), които играят значима роля в регулирането на страстите.
Според ръководителката на проучването Естел Барбие знае се от дълго време, че амигдалата и нервните кафези, които свързват фронталните лобове с нея, играят значима роля в реакцията на страха. В допълнение, откривателите знаят, че при хора с посттравматично стресово разстройство, да вземем за пример, и други разстройства, връзките сред тези мозъчни структури се трансформират.
Дълго време обаче молекулярните механизми, които са виновни за това, остават мистерия за откривателите. В актуалното проучване учените са изследвали протеина PRDM2, който потиска експресията на голям брой гени. Резултатите от проучването демонстрират, че равнищата на този протеин са доста по-ниски при алкохолна взаимозависимост и в такива количества те водят до пресилена реакция на стрес.
В по-ранни изследвания учените към този момент са забелязали, че за доста хора безпокойството и пристрастяването към алкохола вървят ръка за ръка. Сега учените подозират, че това е породено от същия развой, който е в основата на тези положения.
В хода на проучването учените изследвали и по какъв начин равнището на протеина PRDM2 въздейства върху обработката на спомените за боязън. Според Барбие, тя и нейните сътрудници са разкрили, че понижаването на равнищата на този протеин води до увеличение на интензивността в мрежата сред амигдалата и фронталните лобове - в действителност, увеличавайки нашите научени отговори на страха.
Учените означават, че са съумели да намерят биологичен механизъм, който задейства потискането на протеина PRDM2 и по този метод хиперболизира нашите мемоари за боязън. Учените обаче към момента не знаят метод, по който би било допустимо да се увеличи равнището на този протеин.
Пациентите с тревожни разстройства могат да се възползват от лекуване, което може да понижи или изцяло да изтрие спомените за боязън, сподели Барбие. На учените обаче ще им би трябвало повече време, с цел да схванат по какъв начин е допустимо изкуствено да се увеличи равнището на потиснатия протеин PRDM2.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ