Способността да бъдат овладявани мигновени импулси, които противоречат на дългосрочни

Способността да бъдат овладявани мигновени импулси, които опонират на дълготрайни цели, е признак на сполучливите хора. Изследванията демонстрират, че хората, които имат мощен самоконтрол, са по-добре в здравословен, финансов, професионален и обществен проект. Освен това, те по-рядко имат проблеми с тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол или опиати, отлагането и неетичното държание. Те нормално не са прахосници и могат да управляват питателните си привички. Преодоляването на изкушението сякаш постоянно е носи някакви изгоди – хората с висок самоконтрол са по-доволни от живота си и го считат за по-смислен.

Възможно ли е обаче въздържането да крие и негативи? Малка, само че непрекъснато разрастваща се група от изследвания стартира да хвърля светлина върху тъмната страна на самоконтрола и всички последствия, които има тя за нашия живот. Ето няколко от тях:

Самоконтролът може да ограничи страстите, които изпитвате

Една от аргументите хората с висок самоконтрол да се оправят по-добре с пренебрегването на изкушенията е, че те просто не изпитват същата сексапил от тях като останалите. Това обаче може да значи и прочувствените им реакции към тях са по-слаби. Иначе казано, високият самоконтрол може да пречи на хората да се радват на положителни събития в своя живот, като да вземем за пример приемане покачване в работата или научаването на новината, че ваш другар ще става татко.

Самоконтролът може да докара до дълготрайно страдание за пропуснати благоприятни условия

Когато хората разсъждават върху отминалите години, те доста постоянно съжаляват за случаи, в които са упражнили прекомерно огромен самоконтрол, като да вземем за пример даването на преимущество на работата над заниманието и пренебрегването на редица житейски удоволствия. Това възприятие на страдание обаче се демонстрира на по-късен стадий от живота. Вземете за образец един основен изпълнителен шеф на сполучлива компания, който е направил доста жертви в живота си, с цел да си проправи път към върха. Един ден той може да се разсъни с възприятието, че е похабил най-хубавите си години в преследването на цел, която през днешния ден не му носи удовлетворението, което е очаквал.

Самоконтролът може да докара до нарастване на натоварването в работата

Ние нормално считаме хората, които показват самоконтрол, за по-отговорни и надеждни, което от своя страна ги трансформира в съвършените „ претенденти “ за нашите потребности. Именно те са първите хора, към които се обръщаме, когато имаме потребност от някаква помощ. По този метод чиновник, който е доста добър в упражняването на самоконтрол, може да бъде претрупан от сътрудниците си с обилие от задания и задължения, защото те са сигурни, че той няма да им откаже и че ще ги извърши съзнателно, даже и това да му коства скъпо.

Не е за всеки...

При някои хора упражняването на самоконтрол основава възприятие за отчуждаване – като че ли те са принуждава да угнетен същинската си същина. Това важи в цялостна мощ за хората, които разчитат повече на своята вътрешен глас и усеща, в сравнение с логиката и разсъдъка, когато взимат решения. За тези хора самоконтролът е нещо непознато и неестествено. Например, чиновник, който разчита повече на своите усеща,  най-вероятно няма да бъде изключително горделив със себе си в случай че успее да се оправи с някаква задача, упражнявайки самоконтрол. Дори и това да му донесе покачване, този човек непрекъснато ще се пита дали си е заслужавало да пренебрегне своите инстинкти и да жертва времето, което прекарва с другари и родственици, с цел да се издигне професионално.

...и води до предубеждения и пристрастия

Законодателните органи постоянно гледат на комплицирани обществени проблеми (пушене, приложимост на алкохол и опиати, престъпност) като на въпрос на самоконтрол. Истината е, че слагането на несъразмерен акцент върху неналичието на самоконтрол прикрива обществените, икономическите и политическите източници на тези проблеми. Например, епидемията с наднорменото тегло в Съединени американски щати се преглежда единствено и само през призмата на самоконтрола. Ние обаче знаем, че този проблем се корени в разнообразни фактори, в това число по-ниските цени на обработените храни, безалкохолните питиета, по-големите порции и все по-застоялия метод на живот, който водим. Този едностранен метод към казуса, е именуван от някои хора „ тесногръд фатализъм “, защото той подобен на идеологията, която слага виновността изяло върху индивида и подценява въздействието на необятните публични фактори. По този метод съществени обществени проблеми се показват под формата на въпроси на самоконтрол.

В последна сметка, никой не може да отхвърли, че  самоконтролът е ефикасен апарат за реализиране на задачите, които си слагаме. Това обаче не значи, че би трябвало да гледаме на него като на единственият фактор, който дефинира нашето благополучие и триумф. Освен да упражняваме самоконтрол, ние би трябвало да се научим и да одобряваме нашите слаби страни и ограничавания. Психолозите назовават това „ самосъчувствие “. Самосъчувствието не води до мързел и незаинтересованост. Истината е, че то оказва помощ на хората да опознаят себе си по-добре и да се научат да си слагат по-реалистични цели. Следователно, вместо постоянно да бъдем строги със себе си и непрекъснато да опитваме да надскачаме границите си, от време на време е добре да бъдем по-съпричастни със себе си и да гледаме на нещата по по-трезв метод.

 ................

Майкъл Д. Кокорис и Олга Ставрова за HarvardBusinessReview

Редактор: Георги Георгиев