Игли Таре, спортният директор на „Лацио“, ексклузивно пред „Труд“: „Левски“ взе правилно решение с Делио Роси
Спортният шеф на „ Лацио “ от 10 години към този момент е албанецът Игли Таре. След 10 години в немския футбол той се трансформира в огромно име в Италия. Игра дружно с Роберто Баджо в „ Бреша “, преди да премине в „ Лацио “. Таре има 68 мача и 10 гола за националния отбор. Известен е като необикновен патриот и поради засегнатост към Албания даже удари с пестник сърбина Синиша Михайлович в дербито „ Интер “ – „ Лацио “. Специалистът е работил три години в „ Лацио “ с Делио Роси, сегашния треньор на „ Левски “.
– Мистър Таре, какво значи за вас поста на състезателен шеф в „ Лацио “?
– Това е най-важното и отговорно дело в моя професионален път, тъй като освен играх в „ Лацио “, само че и там приключих кариерата си. Десета година съм в „ Лацио “ и работя за клуба. Всичко там ми е познато и го усещам свое.
– Италия е една от най-големите футболни народи. Как хората на популярен клуб като „ Лацио “ одобряват обстоятелството, че един албанец е състезателен шеф?
– Не виждам никаква разлика дали на този пост ще е италианец, албанец или човек от друга народност. Аз играх дълго в Италия и хората добре ме познават. Никой не е коментирал, че не съм техен съотечественик.
– Кое е най-тежкото решение, което ви се е налагало да вземате като шеф в „ Лацио “?
– Най-трудното като цяло е да създадеш отбор, който да има нрав на победител. Това въобще не е елементарно, повярвайте. Историята на клуба е доста значима и доста задължава. Затова и много е мъчно да се работи в „ Лацио “.
– Случвало се е нееднократно да освободите треньор. Какво е възприятието да кажеш на един човек, че е уволнен?
– Ужасно е. Треньорът е може би най-важният човек в един тим. Когато нещата не вървят и резултатите липсват, това решение е безусловно неотложно да се вземе. „ Лацио “ обаче не е клуб, който елементарно се разделя със своите чиновници и най-много треньори. Трябва в действителност безапелационна причина и резултатите да не дават отговор на условието. Едва тогава решаваме, че е е време за смяна.
– Съгласен ли сте, че е по-лесно да уволните един треньор, а не 20 футболисти?
– Да, по този начин е. Така работи футбола. Това е част от бизнеса.
– Кой е най-трудният трансфер, който сте направил в кариерата си?
– Много са тези сложни прехвърляния. Всъщност елементарно няма. Но въпреки всичко най-трудният може би беше последният – на португалската звезда Луиш Нани. Случи се в последните два дни на трансферния прозорец. А това не е времето, когато би трябвало да привлечеш толкоз значим състезател. Ние обаче имахме шанс и прехвърлянето му стана.
– Какво мислите за днешния трансферен интервал и сегашните му параметри? Нормални ли са?
– Футболът се трансформира. Еволюира непрестанно. Сега е напълно друго спрямо преди 10 години, когато аз играех. Нямаме избор – би трябвало да се развиваме и да следваме тази гражданска война във футбола.
– Колко пари е подготвен да заплати „ Лацио “ за един футболист?
– Парите не са най-важното нещо при един трансфер. Ключовото е да намериш точния футболист за точния клуб. Нашата цел е не да плащаме доста пари за един човек, а да сътворяваме наши фрагменти.
– Нормално ли е съгласно вас Неймар да коства 222 милиона евро?
– Не е обикновено и не го одобрявам. Но това е футболът. Очевидно има хора, които са в положение да платят тези пари. Това е част от бизнеса. Но в тази тенденция футболът не се развива вярно.
– Вие сте състезателен шеф на „ Лацио “ от 2009-а година. Има ли ваш сътрудник в Серия А, който е толкоз дълго на поста си?
– Чакайте да помисля. Не, мисля, че няма подобен.
– Какви са вашите връзки с другите спортни шефове в италианското състезание?
– В отлични отношение съм с безусловно всеки. За мен най-нормалното нещо е да се почитаме един различен.
– Кой тогава е най-хубавият ви другар от тях?
– Нямам нито един другар, просто положителни взаимоотношения. Ние сме експерти, които би трябвало да си вършим работата. И мисля, че го вършим. Не е нужно да имаме другарски връзки.
– Как си говорите със спортните шефове на „ Рома “, когато идва огромното дерби?
– Нормално. Това дерби е доста значимо за Вечния град. В двата клуба се почитаме един различен като експерти. Никога не съм имал проблеми с човек от „ Рома “.
– „ Ювентус “ е цялостен доминатор в италианския футбол през последните шест години. Как може да се промени това статукво?
– Конкурентите би трябвало да работим още по-здраво, с цел да успеем. През последните шест-седем години „ Ювентус “ в действителност не оставя късмет на останалите. Но през последните два сезона нещата стартират постепенно да се трансформират. „ Наполи “, „ Рома “ и „ Лацио “ са все по-конкурентни. Очаквам същото от „ Интер “ и „ Милан “.
– В миланските грандове влязоха вложители от Китай. Мислите ли, че те ще трансформират обстановката в италианския футбол?
– Нямам визия. Времето ще го покаже.
– Може ли да се случи същото и в „ Лацио “?
– Не.
– Защо?
– Защото нашият притежател не желае да продава клуба.
– Но има ли интерес извън?
– Нямам визия.
– Италианският футбол доминираше дълго време в европейския футбол. През новия век обаче изостана от Висшата лига, Примера дивисион и Бундеслигата. Какво би трябвало да се направи, с цел да застане още веднъж над тях?
– Много неща би трябвало да се трансформират. Трябва да се построи нова инфраструктура. Имаме потребност от нови игрища, те са извънредно значими. Другата стъпка са футболните академии. В последните 2-3 години непрестанно се появяват нови и това е добре. Като цяло смяната към този момент е почнала.
– Нека поговорим малко за вашата футболна кариера. Играл сте единствено един сезон в родината си – за „ Партизани “ (Тирана), по-късно отидохте в Германия. Как се стигна до тази стъпка?
– По това време обстановката в Албания и футбола ни беше доста тежка. Всеки млад състезател се стремеше да откри тим в чужбина, с цел да може вероятно да се развие. Може би това не беше най-правилното решение за мен, само че се оказа извънредно значимо за живота ми в бъдеще. Бях доста млад тогава, само че бях уверен, че единствено по този метод ще съумея да се развия. От настояща позиция явно съм постъпил вярно.
– Не чувствахте ли носталгия към вашата татковина? Все отново напълно млад сте отишъл в Германия.
– Не единствено аз, само че и всички мои връстници чувствахме носталгия по Албания. Не е елементарно да вземеш това решение да отидеш надалеч от родината. Но подобен е животът. С всичкия опит, който натрупах, се оказа, че съм взел най-правилното допустимо решение.
– В Германия играхте за един от клубовете с най-вярна аудитория – „ Кайзерслаутерн “. Помните ли, че имахте български съотборник?
– Разбира се! Това е Мариян Христов. Един от най-хубавите футболисти, с които съм бил съотборник. И до момента сме в отлични връзки, останахме си другари. Освен че беше доста мощен на терена, той е и доста добър човек. Хората в „ Кайзерслаутерн “ мощно го обичаха поради обстоятелството, че се раздаваше за клуба.
– Имате ли контакт с него и в този момент?
– Не се чуваме постоянно. Но постоянно си разменяме известия за Нова година и другите празници.
– Кои други български играчи харесвате в предишното и в този момент?
– Естествено преди всичко е Христо Стоичков. След него подреждам Йордан Лечков и Мариян Христов. Също и Трифон Иванов. България несъмнено имаше доста мощен тим през 90-те години.
– Помните ли мачове против националния тим на България или против клубен противник?
– Веднъж играхме контрола в София и завършихме 0:0. Не мога да се сетя по кое време тъкмо беше. Но бе последният мач за един от най-важните играчи на България. Не дръзвам да кажа име, с цел да не направя неточност. Може би беше някой от Балъков или Лечков,. Да, да Балъков, не бях сигурен.
– Кариерата ви в Италия продължи след 10 години в Германия. Подписахте с „ Бреша “. Как се стигна до този трансфер?
– Това е орис, част от футболния живот. „ Бреша “ търсеше нападател като мен. Поканиха ме, преговаряхме и аз се съгласих да сменя ситуацията с внезапна смяна.
– Какво е възприятието да играете с футболист като Роберто Баджо в един тим, както се случи в „ Бреша “?
– Баджо е най-важният съотборник, с който съм играл в цялата си кариера. За мен беше чест да съм в една съблекалня с него. Дори и в този момент когато си припомням като че ли ме обзема това наслаждение, което изпитвах, когато си партнирахме на терена.
– След „ Бреша “ отидохте в „ Болоня “ и след това за последно в „ Лацио “. Как „ римските орли “ завоюваха сърцето ви?
– Клубът е доста специфичен и единствено който не го е видял, не може да го оцени. „ Лацио “ освен ми даде опция да съм футболист там, само че и да стана състезателен шеф. В началото не можех да допускам, че това се случва. Но ето в този момент – близо 10 години, откакто стопирах да играя, не преставам да съм в „ Лацио “.
– Един от вашите треньори в „ Лацио “ е Делио Роси, който в този момент работи в българския „ Левски “. Какво мислите за него?
– Считам, че е доста класен експерт. Първо две години ми беше треньор в „ Лацио “, а по-късно аз му бях една година състезателен шеф. „ Левски “ е взел вярното решение да предложения толкоз потвърден експерт като сеньор Роси.
– Какво е специфичното в неговата работа?
– Изключително добре приготвя тимовете си тактически. Освен това неговите сформира постоянно са съвършени от кондинционна позиция.
– Кое смятате, че е най-големият триумф в кариерата ви?
– Да играя в доста страни.
– А кой е обичаният ви гол?
– С националния тим на Албания против Германия.
– Как приключи мачът?
– 4:2 за Германия.
– Бихте ли ни разказали какво се случи в мача сред „ Лацио “ и „ Интер “, когато ударихте сърбина Синиша Михайлович? Защо го направихте?
– Стигна се до едно съществено недоразумение на терена. Не помня към този момент какво тъкмо беше, а и сега… просто няма причина да се връщам на този случай.
– В положителни връзки ли сте с Михайлович в този момент? Всичко ли е забравено?
– Всичко е забравено.
– Известен сте като огромен патриот. Какво значи Албания за вас?
– Това е моята татковина. Всички албанци ужасно доста обичаме нашата страна. Тя значи доста за нас. Един ден съм сигурен, че ще се върна и че ще имам опция да дам опита си на албанския футбол.
– Как съумя албанският футбол да направи този видим напредък в последните години?
– Много от нашите звезди играят в задгранични тимове. А няколко клуба се развиват чудесно тук в Албания. Създават се нови футболни академии, където се образуват млади гении. В нашата страна хората доста обичат футбола и всяко момче желае да играе.
– Помага ли държавното управление на клубовете за инфраструктурата?
– На клубовете – не. Но доста оказва помощ за футболната инфраструктура.
– Къде и по какъв начин гледахте Евро 2016?
– На живо – бях на мача против Франиця, който загубихме с 0:2 с голове в последната минута. На останалите дуели не можах да участвам. Бях вкъщи в Италия пред тв приемника.
– Горд ли сте от представянето на албанския народен тим?
– Разбира се. За първи път бяхме на европейско състезание. Всички албанци сме горди.
– Кога да чакаме Албания още веднъж на огромен конгрес?
– Надявам се да е напълно скоро – на идващото европейско състезание.
– Смятате ли, че Кристиян Панучи е верният народен селекционер на Албания?
– Абсолютно! Убеден съм. Той е млад треньор, който рано съумя да натрупа много опит. А и беше популярен футболист.
– Като състезател единствено една година изкарахте в албанския футбол. Кога планирате да се завърнете като началник с вашия опит?
– Още съм прекомерно млад за това. Имам доста опит да натрупвам. Но както към този момент ви споделих, сигурен съм, че и този ден ще пристигна.
– Един албанец е доста известен в България. Името му е Албан Буши. Сега е селекционер на младежкия народен отбор на Албания. Познавате ли се с него? В какви връзки сте?
– Как да не се познаваме? С Буши израснахме дружно от деца. Той беше страховит нападател и всички в Албания доста го харесват. Знам, че доста го почитат и в България, Турция и Гърция. И това е поради положителните му игри. Сега прави отлична работа като селекционер на младежкия отбор на Албания. Пожелавам му и съм сигурен, че един ден ще води първия отбор.
– Мистър Таре, какво значи за вас поста на състезателен шеф в „ Лацио “?
– Това е най-важното и отговорно дело в моя професионален път, тъй като освен играх в „ Лацио “, само че и там приключих кариерата си. Десета година съм в „ Лацио “ и работя за клуба. Всичко там ми е познато и го усещам свое.
– Италия е една от най-големите футболни народи. Как хората на популярен клуб като „ Лацио “ одобряват обстоятелството, че един албанец е състезателен шеф?
– Не виждам никаква разлика дали на този пост ще е италианец, албанец или човек от друга народност. Аз играх дълго в Италия и хората добре ме познават. Никой не е коментирал, че не съм техен съотечественик.
– Кое е най-тежкото решение, което ви се е налагало да вземате като шеф в „ Лацио “?
– Най-трудното като цяло е да създадеш отбор, който да има нрав на победител. Това въобще не е елементарно, повярвайте. Историята на клуба е доста значима и доста задължава. Затова и много е мъчно да се работи в „ Лацио “.
– Случвало се е нееднократно да освободите треньор. Какво е възприятието да кажеш на един човек, че е уволнен?
– Ужасно е. Треньорът е може би най-важният човек в един тим. Когато нещата не вървят и резултатите липсват, това решение е безусловно неотложно да се вземе. „ Лацио “ обаче не е клуб, който елементарно се разделя със своите чиновници и най-много треньори. Трябва в действителност безапелационна причина и резултатите да не дават отговор на условието. Едва тогава решаваме, че е е време за смяна.
– Съгласен ли сте, че е по-лесно да уволните един треньор, а не 20 футболисти?
– Да, по този начин е. Така работи футбола. Това е част от бизнеса.
– Кой е най-трудният трансфер, който сте направил в кариерата си?
– Много са тези сложни прехвърляния. Всъщност елементарно няма. Но въпреки всичко най-трудният може би беше последният – на португалската звезда Луиш Нани. Случи се в последните два дни на трансферния прозорец. А това не е времето, когато би трябвало да привлечеш толкоз значим състезател. Ние обаче имахме шанс и прехвърлянето му стана.
– Какво мислите за днешния трансферен интервал и сегашните му параметри? Нормални ли са?
– Футболът се трансформира. Еволюира непрестанно. Сега е напълно друго спрямо преди 10 години, когато аз играех. Нямаме избор – би трябвало да се развиваме и да следваме тази гражданска война във футбола.
– Колко пари е подготвен да заплати „ Лацио “ за един футболист?
– Парите не са най-важното нещо при един трансфер. Ключовото е да намериш точния футболист за точния клуб. Нашата цел е не да плащаме доста пари за един човек, а да сътворяваме наши фрагменти.
– Нормално ли е съгласно вас Неймар да коства 222 милиона евро?
– Не е обикновено и не го одобрявам. Но това е футболът. Очевидно има хора, които са в положение да платят тези пари. Това е част от бизнеса. Но в тази тенденция футболът не се развива вярно.
– Вие сте състезателен шеф на „ Лацио “ от 2009-а година. Има ли ваш сътрудник в Серия А, който е толкоз дълго на поста си?
– Чакайте да помисля. Не, мисля, че няма подобен.
– Какви са вашите връзки с другите спортни шефове в италианското състезание?
– В отлични отношение съм с безусловно всеки. За мен най-нормалното нещо е да се почитаме един различен.
– Кой тогава е най-хубавият ви другар от тях?
– Нямам нито един другар, просто положителни взаимоотношения. Ние сме експерти, които би трябвало да си вършим работата. И мисля, че го вършим. Не е нужно да имаме другарски връзки.
– Как си говорите със спортните шефове на „ Рома “, когато идва огромното дерби?
– Нормално. Това дерби е доста значимо за Вечния град. В двата клуба се почитаме един различен като експерти. Никога не съм имал проблеми с човек от „ Рома “.
– „ Ювентус “ е цялостен доминатор в италианския футбол през последните шест години. Как може да се промени това статукво?
– Конкурентите би трябвало да работим още по-здраво, с цел да успеем. През последните шест-седем години „ Ювентус “ в действителност не оставя късмет на останалите. Но през последните два сезона нещата стартират постепенно да се трансформират. „ Наполи “, „ Рома “ и „ Лацио “ са все по-конкурентни. Очаквам същото от „ Интер “ и „ Милан “.
– В миланските грандове влязоха вложители от Китай. Мислите ли, че те ще трансформират обстановката в италианския футбол?
– Нямам визия. Времето ще го покаже.
– Може ли да се случи същото и в „ Лацио “?
– Не.
– Защо?
– Защото нашият притежател не желае да продава клуба.
– Но има ли интерес извън?
– Нямам визия.
– Италианският футбол доминираше дълго време в европейския футбол. През новия век обаче изостана от Висшата лига, Примера дивисион и Бундеслигата. Какво би трябвало да се направи, с цел да застане още веднъж над тях?
– Много неща би трябвало да се трансформират. Трябва да се построи нова инфраструктура. Имаме потребност от нови игрища, те са извънредно значими. Другата стъпка са футболните академии. В последните 2-3 години непрестанно се появяват нови и това е добре. Като цяло смяната към този момент е почнала.
– Нека поговорим малко за вашата футболна кариера. Играл сте единствено един сезон в родината си – за „ Партизани “ (Тирана), по-късно отидохте в Германия. Как се стигна до тази стъпка?
– По това време обстановката в Албания и футбола ни беше доста тежка. Всеки млад състезател се стремеше да откри тим в чужбина, с цел да може вероятно да се развие. Може би това не беше най-правилното решение за мен, само че се оказа извънредно значимо за живота ми в бъдеще. Бях доста млад тогава, само че бях уверен, че единствено по този метод ще съумея да се развия. От настояща позиция явно съм постъпил вярно.
– Не чувствахте ли носталгия към вашата татковина? Все отново напълно млад сте отишъл в Германия.
– Не единствено аз, само че и всички мои връстници чувствахме носталгия по Албания. Не е елементарно да вземеш това решение да отидеш надалеч от родината. Но подобен е животът. С всичкия опит, който натрупах, се оказа, че съм взел най-правилното допустимо решение.
– В Германия играхте за един от клубовете с най-вярна аудитория – „ Кайзерслаутерн “. Помните ли, че имахте български съотборник?
– Разбира се! Това е Мариян Христов. Един от най-хубавите футболисти, с които съм бил съотборник. И до момента сме в отлични връзки, останахме си другари. Освен че беше доста мощен на терена, той е и доста добър човек. Хората в „ Кайзерслаутерн “ мощно го обичаха поради обстоятелството, че се раздаваше за клуба.
– Имате ли контакт с него и в този момент?
– Не се чуваме постоянно. Но постоянно си разменяме известия за Нова година и другите празници.
– Кои други български играчи харесвате в предишното и в този момент?
– Естествено преди всичко е Христо Стоичков. След него подреждам Йордан Лечков и Мариян Христов. Също и Трифон Иванов. България несъмнено имаше доста мощен тим през 90-те години.
– Помните ли мачове против националния тим на България или против клубен противник?
– Веднъж играхме контрола в София и завършихме 0:0. Не мога да се сетя по кое време тъкмо беше. Но бе последният мач за един от най-важните играчи на България. Не дръзвам да кажа име, с цел да не направя неточност. Може би беше някой от Балъков или Лечков,. Да, да Балъков, не бях сигурен.
– Кариерата ви в Италия продължи след 10 години в Германия. Подписахте с „ Бреша “. Как се стигна до този трансфер?
– Това е орис, част от футболния живот. „ Бреша “ търсеше нападател като мен. Поканиха ме, преговаряхме и аз се съгласих да сменя ситуацията с внезапна смяна.
– Какво е възприятието да играете с футболист като Роберто Баджо в един тим, както се случи в „ Бреша “?
– Баджо е най-важният съотборник, с който съм играл в цялата си кариера. За мен беше чест да съм в една съблекалня с него. Дори и в този момент когато си припомням като че ли ме обзема това наслаждение, което изпитвах, когато си партнирахме на терена.
– След „ Бреша “ отидохте в „ Болоня “ и след това за последно в „ Лацио “. Как „ римските орли “ завоюваха сърцето ви?
– Клубът е доста специфичен и единствено който не го е видял, не може да го оцени. „ Лацио “ освен ми даде опция да съм футболист там, само че и да стана състезателен шеф. В началото не можех да допускам, че това се случва. Но ето в този момент – близо 10 години, откакто стопирах да играя, не преставам да съм в „ Лацио “.
– Един от вашите треньори в „ Лацио “ е Делио Роси, който в този момент работи в българския „ Левски “. Какво мислите за него?
– Считам, че е доста класен експерт. Първо две години ми беше треньор в „ Лацио “, а по-късно аз му бях една година състезателен шеф. „ Левски “ е взел вярното решение да предложения толкоз потвърден експерт като сеньор Роси.
– Какво е специфичното в неговата работа?
– Изключително добре приготвя тимовете си тактически. Освен това неговите сформира постоянно са съвършени от кондинционна позиция.
– Кое смятате, че е най-големият триумф в кариерата ви?
– Да играя в доста страни.
– А кой е обичаният ви гол?
– С националния тим на Албания против Германия.
– Как приключи мачът?
– 4:2 за Германия.
– Бихте ли ни разказали какво се случи в мача сред „ Лацио “ и „ Интер “, когато ударихте сърбина Синиша Михайлович? Защо го направихте?
– Стигна се до едно съществено недоразумение на терена. Не помня към този момент какво тъкмо беше, а и сега… просто няма причина да се връщам на този случай.
– В положителни връзки ли сте с Михайлович в този момент? Всичко ли е забравено?
– Всичко е забравено.
– Известен сте като огромен патриот. Какво значи Албания за вас?
– Това е моята татковина. Всички албанци ужасно доста обичаме нашата страна. Тя значи доста за нас. Един ден съм сигурен, че ще се върна и че ще имам опция да дам опита си на албанския футбол.
– Как съумя албанският футбол да направи този видим напредък в последните години?
– Много от нашите звезди играят в задгранични тимове. А няколко клуба се развиват чудесно тук в Албания. Създават се нови футболни академии, където се образуват млади гении. В нашата страна хората доста обичат футбола и всяко момче желае да играе.
– Помага ли държавното управление на клубовете за инфраструктурата?
– На клубовете – не. Но доста оказва помощ за футболната инфраструктура.
– Къде и по какъв начин гледахте Евро 2016?
– На живо – бях на мача против Франиця, който загубихме с 0:2 с голове в последната минута. На останалите дуели не можах да участвам. Бях вкъщи в Италия пред тв приемника.
– Горд ли сте от представянето на албанския народен тим?
– Разбира се. За първи път бяхме на европейско състезание. Всички албанци сме горди.
– Кога да чакаме Албания още веднъж на огромен конгрес?
– Надявам се да е напълно скоро – на идващото европейско състезание.
– Смятате ли, че Кристиян Панучи е верният народен селекционер на Албания?
– Абсолютно! Убеден съм. Той е млад треньор, който рано съумя да натрупа много опит. А и беше популярен футболист.
– Като състезател единствено една година изкарахте в албанския футбол. Кога планирате да се завърнете като началник с вашия опит?
– Още съм прекомерно млад за това. Имам доста опит да натрупвам. Но както към този момент ви споделих, сигурен съм, че и този ден ще пристигна.
– Един албанец е доста известен в България. Името му е Албан Буши. Сега е селекционер на младежкия народен отбор на Албания. Познавате ли се с него? В какви връзки сте?
– Как да не се познаваме? С Буши израснахме дружно от деца. Той беше страховит нападател и всички в Албания доста го харесват. Знам, че доста го почитат и в България, Турция и Гърция. И това е поради положителните му игри. Сега прави отлична работа като селекционер на младежкия отбор на Албания. Пожелавам му и съм сигурен, че един ден ще води първия отбор.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ