Спортът ни е предоставял наистина много добри примери и вдъхновяващи

Спортът ни е предоставял в действителност доста положителни образци и вдъхновяващи истории. Но не са изключение и тези, които имат драматичен край.

Такава може да назовем историята на Слободан Янкович, който е прочут на баскетболните почитатели като Бобан. На 28 април 1993 година животът на Бобан Янкович се трансформира вечно поради миг на гняв.

Роденият в Сърбия баскетболист тогава е на 29 години и към този момент е построил много солидна кариера в родината си. Но по това време играе за гръцкия Паниониос. 

Панионис играе с Панатинайкос на полуфинал продобиване на гръцкото състезание. Шест минути преди края на мача ситуацията е нажежена, а Паниониос губи с четири точки. Това значи, че всяко отно отиграване, всяка една битка, всяка една точка би могла да е основна за крайния излаз на мача.

В едно от разиграванията под коша на Панатинайкос съдията отсъжда фал в нахлуване, тъй като счита, че Бобан Янковиче е нарушил разпоредбите. В момента на гняв и лудост сърбинът се ускорява към основата на коша и напълно целеустремено удря главата си в него, написа Medium.

Вероятно не запомнил, че въпросната основа не е мека, а твърда, Янкович незабавно се свлича на земята. Кръвта от главата му се оказва най-малкия проблем. Още до момента в който лежи на паркета, Бобан Янкович споделя на лекарите, че не усеща нищо от кръста надолу.

По-късно в болничното заведение излиза наяве, че вследствие на удара Янкович е получил фрактура на шийните прешлени и увреждане на гръбначния мозък. Така той остава имобилен от врата надолу до края на живота си. 

Бобан Янкович умира 13 години след случая на 42 години. Бившият баскетболист умира от инфаркт, до момента в който е на круиз.