Спортът е нещо магическо и можем да бъдем благодарни, че

Спортът е нещо магическо и можем да бъдем признателни, че го има. Той подава ръка в тези тежки моменти, когато нищо друго не може да помогне. При него никой не се интересува от пари, никой не се интересува и от какво семейство идвате, значима е единствено играта. И през годините сме виждали най-различни чудеса тъкмо по тази линия.

През последните години жителите на Ангола се любуват на забавна футболна игра. Стадионът в Луанда постоянно издава железни звуци, които се забиват в зелната настилка. Това не е просто подготовка на националния тим на страната, това е времето за подготовка на международните първенци по футбол за мъже с ампутации.

Да, четете това вярно, футболистите са изгубили по един крак и въпреки всичко не се отхвърлят от футбола, той им дава задоволително сериозна мотивация да влагат времето си в нещо доста по-приятно от самосъжалението. Футболистите са признателни, че имат късмет да играят и да укрепват интереса на жителите към този спорт.

Хиларио Куфула е освен капитан на тима, само че и един от играчите, които са имали огромното злощастие да стъпят на мина. 12 от играчите са потърпевши по същия метод, други двама са имали здравословни проблеми, в това число и от полио.

Играта се случва благодарение на патерици, които имат някакво сцепление, само че могат и да оказват помощ за осъществяването на шпагати. Тренировките им са повече от отдадени и тези спортисти с горделивост носят купата си на международен първенец. През 2022 година Истанбул се трансформира в хазаин на това международно състезание и целият октомври е цялостен с футболни страсти, а за купата се борят 24 тима. Ангола се оказва водач още през цялото време. Първите три срещи приключват с победа против тимовете на Уругвай, Ирак и Италия.

Следва срещата с Англия и след 90 минути игра, англичаните позволяват едно попадение в своята врата. Следващата среща е против Бразилия, където анголците съумяват да победят с 2 на 1. На 7 октомври срещата с Хаити се трансформира в доста зрелищно развлечение, откакто двата тима вършат една от най-красивите срещи. Крайният резултат е 4:2 за първенците. Куфула губи своя десен крайник по време на случай с влака на 12-годишна възраст. През 2018 година подвига шампионската купа и си спомня тръпката от играта.

Посрещнат е като воин и не може да не помни по какъв начин на всички места по улиците е спиран, хората му ръкопляскат, когато върви по улиците и кара. Емоцията е толкоз мощна, че от наслада няма и ден, в който да не е плакал, до момента в който открива признанието на своите сънародници. Има и други страни, които са претърпели ужаса на войната и са разкрили футбола като избавление от меланхолия и редица следствия на толкоз жестокото пострадване.

Национални тимове имат Ирак, Либия и Колумбия. Всеки тим играе със 7 играча, самият стадион е понижен на половина и един от играчите е вратар. Изискване е играчите да разполагат с две ръце и един крайник. Вратарят може да употребява и два крайници, само че да бъде единствено с една ръка – това са формалните правила на тази футболна федерация.

Анголците са едни от най-отдадените футболисти, те упражняват по два пъти дневно и то всеки ден през летните месеци. Истанбул е извънредно под напрежение шампионат, въпреки всичко тук борбата е за един от най-престижните шампионати.

На финалът ще открием, че Ангола излиза против Турция и губи в тази среща с резултат 4:1 в интерес на турците. През последната им среща през 2018 година Ангола побеждава с дузпи и резултат 5-4 и по този начин печели купата в Мексико.

Спечелването на трофея е като продобиване на международно състезание по футбол, а в Африка ще открием, че всяка нация се посипва със злато. Изпращането на тима на Ангола за Мексико е съпроводен със стотици почитатели, които желаят да пожелаят шанс. Това събитие е нещо като народен празник – градовете се покриват с знамена, а гледането на срещите е разрашено и мнозина са подготвени да спрат работа в границите на всяка една среща.

Посрещането е още по-голяма страст, тъй като тогава няма място на летището и се постанова на армията да освободи кулоар за спортистите. Победата за анголските играчи значи и много положителни дарове. Всеки състезател от тима получава жилище от президента на страната.

Трябва да разберем и още една детайлност, тази победа е от изключително значение за Ангола. Страната се възвръща от една от най-дългите цивилен войни – цели 27години в стълкновение. Резултатът от нея се пресмята в стотици хиляди, милиони останали без дом, унищожени градове и изолираност от целия свят.

Независимостта на Ангола идва някъде през 1975 година с отделянето ѝ от Португалия. За подобен къс интервал ще открием, че има задоволително същински фенове, които имат голямо предпочитание да се върне на международната сцена. Една покруса не може да ги спре да се състезават и да носят страст на своите почитатели. Към това не би трябвало да забравяме, че всеки мотив за горделивост е празник.

Въпросният спорт идва в Ангола през 1997 година и се показва от виетнамски ветерани от американска фондация. Това е една самодейност, която би трябвало да завоюва вниманието на потърпевши хора и да им даде нова цел, тъй като броят на инвалидите в тази страна е висок, а възрастта им е относително млада. Един от създателите на програмата е Аугусто Баптиста и към този миг е треньор на Ангола.

Статистиката демонстрира, че сред 1997 и 2014 година към 80% от играчите са потърпевши от мини. Броят на ранените е към 88 хиляди души единствено от този боен снаряд. Около 2 десетилетия след тази революция, към момента има дейни бойни мини, които чакат да вземат идната си жертва. Проблемът е, че това е страна, която въпреки всичко е към два пъти по-голяма от Франция и занапред би трябвало да се развива. Това е могъществото на спорта – късмет за нов живот, късмет за геройства, адреналин за една голяма публика.