Мишата отрова като допинг за маратонците от 1904 година
Спортът е една красива концепция, която разрешава на всички хора да обединят сили и да усъвършенстват тялото си и физиката всеки вероятен ден. Именно спортистите се трансформират в международен мотиватор и идол. Всеки желае да е на тяхно място и с вярната мотивация и отдаденост това се случва. Никой не знае каква тъкмо е била мотивацията на Фред Лорз.
Той е прочут с присъединяване си на дълги дистанции и се състезавал за Съединени американски щати. Като една от младите очаквания, Лорз бързо съумява да завоюва и медийното внимание. Като идната огромна вяра на Съединени американски щати, Фредерик изяснява на всички, че наложително ще вземе първото място и ще се върне в родния Ню Йорк със златен орден.
И по този начин всички чакат присъединяване му на 13 август в 40-километровия маратон. Тук идват и някои доста особени главоболия. Първо се оказва, че уредниците в действителност не знаят по кое време е вярното време за осъществяване на тази спортна дисциплинираност. Обикновено сходни мероприятия се вършат заран, когато температурите са малко по-щадящи. Вместо това, уредниците вземат решение да изкарат всички в най-голямата следобедна горещина. До тук добре, само че на 32-градусовата горещина се оказва, че мнозина стартират да припадат или да се отхвърлят от надпреварата.
Фредерик Лорз
Снимка: By Unknown – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34112690
Маршрутът отвън пистата също не бил толкоз обаятелен. Сент Луис към момента не бил задоволително добре асфалтиран и всички трябвало да бягат по прашните градски пътеки. И в случай че това не е задоволително за затормозяване на обстановката, сред всички тичащи се прокрадвали и коли, които в допълнение да бълват газове и да подвигат още повече прахуляк. Маратонът бил доста съществено жертван и мнозина очаквали, че или ще се преповтаря или просто няма да има победител. Обещанието за орден въпреки всичко е направено и Фред взема решение да вземе нещата в свои ръце.
Някъде на 1/3 от надпреварата по трасето господин Лорз вижда колата на своя треньор и взема решение да се повози през останалата част от надпреварата. С помощта на малко повече конски сили от положителното остаряло ДВГ, спортистът бързо съумял да изпревари доста своите съперници. Към финала бил даже задоволително благоразположен да слезе и да пресече на личен ход финала. Невероятните оваци и осъщественото знамение взривяват стадиона.
Никой не можел да повярва по какъв начин за толкоз време Фред е съумял да издържи на спартанските условия. Награждаването почнало и Фред можел да се порадва най-малко за малко на златния орден. Не е ясно какъв брой тъкмо време е имал за изпитване на именитото благополучие, само че след идването на другите спортисти и съдии всичко е било разкрито. Фред връща медала и изяснява, че се е шегувал, само че точно тази смешка ще му коства правото да се състезава цялостен живот.
Томас Хикс на финала!
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=935993
Истинският победител и формален притежател на златния орден е Томас Хик. Той финишира със забележителна разлика по отношение на бъдещия обожател на Uber в олимпиадата, само че най-малко не е употребява автомобила като средство за предвижване. Томас решил да бяга от самото начало, само че също пазил доста сериозна загадка. Като един от дребното издържали на цялото изтезание Хикс трябвало да подтиква доста съществено тялото си. В зората на XX-и век Нацистка Германия още не е почнала експериментирането с най-различни добавки за духа и тялото. И по този начин стигнал до откритието, че когато взима несъмнено количество стрихнин. Индоловият алкалоид е прочут като отрова за мишки.
Има горчив усет и откакто е извлечен през далечната 1818 година се употребява по предопределение. В определно количество това вещество може да убие всички от плъх до човек, причинявайки асфикция. В резултат на това съумява и да финишира.
По пътя осъзнава, че не може да издържи още доста и получава втора доза. На финишът пред очите на публиката съумява да падне на земята и да накара всички да се притекат на помощ. След това веществото се не разрешава, само че и до през днешния ден Томас е формалният първенец и победител от игрите през 1904 година. Лекарите малко по-късно ще признаят, че още една инжекция е можела да убие Томас на място. Официално няма данни дали Хикс е взимал повече от този тип допинг, само че забележителното му дългоденствие демонстрира, че като че ли не е имало толкоз доста вреди. Томас Хикс умира през 1952 година на 67 години.
