Спортът би трябвало да бъде сцена за сила, вдъхновение и

Спортът би трябвало да бъде сцена за мощ, ентусиазъм и почтена конкуренция.
Но за редица дами шампионки пътят към върха се оказа белязан освен от медали, а и от тежки подозрения в тяхната еднаквост. През годините разнообразни спортистки бяха подложени на проби, избрани от мнозина за унизителни, и обществено наказание за това, че наподобяват или се държат „ по-различно “. Стигматизация ли е това или борба за равни права – мненията са разнообразни.

Връщаме се към скандалните случаи от последните години, които разпалиха спортната общност за това дали избрани състезателки имат място в стартовете за дами.

Южноафриканката Кастър Семеня е може би най-известният образец. Двукратната олимпийска и трикратна международна шампионка на 800 метра беше изправена пред всеобщи обвинявания, че има „ незаслужено преимущество “ поради високите си равнища на тестостерон. Световната атлетика я задължи да приема лекарства, с цел да намали естествените си хормонални равнища. Семеня намерено съобщи, че се усеща като опитно зайче и че единственото ѝ предпочитание е да бъде одобрявана като жена и да бяга свободно.

Сходна орис има и угандийката Аннет Негеса, която бе спряна от присъединяване в Олимпиадата в Лондон през 2012 година Лекари я убедиха да се подложи на интервенция за премахване на вътрешни тестиси, обещавайки, че това ще ѝ разреши да се върне на пистата. Вместо това здравето ѝ се утежни, кариерата завърши и през днешния ден тя споделя с мъка, че е изгубила освен спорта, само че и бъдещето си.

Алжирската боксьорка Имане Хелиф, олимпийска шампионка от Париж 2024, също попадна в светлината на прожекторите по мъчителен метод. През 2025 година тя бе краткотрайно отстранена от надпревари, до момента в който не премине наложителен генетичен тест. В обществените мрежи бе залята от насмешки и обиди, а самата тя призна, че хората слагат под въпрос кой е тя, и това боли повече от удар на кръга.

Подобни истории има и в Индия. Спринтьорката Дути Чанд беше спряна от присъединяване през 2014 година поради „ хиперандрогения “ – медицински термин за високи равнища на тестостерон. В родината ѝ медиите я жигосаха като „ мъжко момиче “. След продължителна правосъдна борба пред Спортния трибунал тя си върна правото да се състезава, само че белезите от общественото оскърбление останаха.

Нейната сънародничка Санти Сонджаян мина през сходен път още през 2006 година, когато след национални шампионати бе обществено оповестена за „ нежена “. Скандалът и медийният напън пречупиха душeвността ѝ и тя напусна спорта вечно.

През годините сходни случаи има и в Европа. Испанската състезателка по маратон Пинти Кастро при започване на 2000-те беше сложена под подозрение поради външния си тип. Въпреки че тестванията потвърдиха женската ѝ еднаквост, години наред тя бе обект на насмешки и неприятни въпроси. Чехкинята Станислава Валтерова през 90-те години също бе извикана за спомагателни инспекции. Официално в никакъв случай не е намерено нарушаване, само че медиите я белязаха като „ противоречива атлетка “, което засегна кариерата ѝ.

В Азия младата плувкиня от Шри Ланка Шаран Анандарадж бе спряна от присъединяване на интернационалните шампионати заради подозрения в пола ѝ. Макар казусът да не докара до публична глоба, шумът в медиите я сложи в уязвимо състояние и съвсем унищожи спортното ѝ бъдеще.