Тренд: Повечето българи подкрепят еврото, но част от тях не са готови или информирани за него
Спорната концепция на президента Румен Радев за референдум против еврото среща необятна поддръжка измежду жителите, само че по никакъв метод не подвига рейтинга му. В същото време по-голямата част от българите въпреки всичко поддържат приемането на единната европейска валута, само че част от тях не се усещат осведомени и не са уверени по кое време това би трябвало да се случи. Това са част от изводите от ново изследване на изследователския център " Тренд " по поръчка на " 24 часа ".
То демонстрира, че 54% от жителите утвърждават приемането на еврото в България, като 21% считат, че влизането на страната в еврозоната би трябвало да стане още от 1 януари 2026 година, до момента в който 33% декларират поддръжка за концепцията, само че наподобява не са подготвени за нея и са на мнение, че това би трябвало да стане през идващите години.
Противниците към еврото са доста по-малко, като единствено 38% от жителите считат, че България въобще не би трябвало да вкарва еврото.
Над половината (55%) от интервюираните споделят също, че не се усещат осведомени по тематиката. По-ниска степен на осведоменост се следи измежду хората на възраст над 60 години и измежду етническите малцинства. Запознатост с въпроса за еврото декларират 41% от жителите.
На този декор самодейността на президента Румен Радев за референдум против еврото среща необятна поддръжка измежду популацията - като 59% я поддържат против 31% срещу сходно допитване.
Противоречивата концепция на президента, обявена тъкмо в Деня на Европа, обаче по никакъв метод не се е отразила на оценката за неговата работа. Работата на Радев е оценена негативно от 47% от жителите против 41%, които я дефинират за позитивна.
Пред " 24 часа " социологът на " Тренд " Евелина Славкова разяснява данните, като показва, че неинформираността на българите за еврото е изключително тревожна.
" Това допуска недостиг на информационна тактика от страна на институциите и подкопава доверието в процеса на присъединение към еврозоната. Липсата на информация усилва склонността към консервативни или внимателни настройки, изключително измежду обществено уязвими групи ", споделя тя.
По думите ѝ данните ясно демонстрират, че настроенията по тематиката са обществено и политически поляризирани.
Изследването на " Тренд " обрисува и настройките по отношение на парламентарната картина, като демонстрира доста дребна смяна по отношение на настоящето систематизиране в Народното събрание.
То демонстрира, че 54% от жителите утвърждават приемането на еврото в България, като 21% считат, че влизането на страната в еврозоната би трябвало да стане още от 1 януари 2026 година, до момента в който 33% декларират поддръжка за концепцията, само че наподобява не са подготвени за нея и са на мнение, че това би трябвало да стане през идващите години.
Противниците към еврото са доста по-малко, като единствено 38% от жителите считат, че България въобще не би трябвало да вкарва еврото.
Над половината (55%) от интервюираните споделят също, че не се усещат осведомени по тематиката. По-ниска степен на осведоменост се следи измежду хората на възраст над 60 години и измежду етническите малцинства. Запознатост с въпроса за еврото декларират 41% от жителите.
На този декор самодейността на президента Румен Радев за референдум против еврото среща необятна поддръжка измежду популацията - като 59% я поддържат против 31% срещу сходно допитване.
Противоречивата концепция на президента, обявена тъкмо в Деня на Европа, обаче по никакъв метод не се е отразила на оценката за неговата работа. Работата на Радев е оценена негативно от 47% от жителите против 41%, които я дефинират за позитивна.
Пред " 24 часа " социологът на " Тренд " Евелина Славкова разяснява данните, като показва, че неинформираността на българите за еврото е изключително тревожна.
" Това допуска недостиг на информационна тактика от страна на институциите и подкопава доверието в процеса на присъединение към еврозоната. Липсата на информация усилва склонността към консервативни или внимателни настройки, изключително измежду обществено уязвими групи ", споделя тя.
По думите ѝ данните ясно демонстрират, че настроенията по тематиката са обществено и политически поляризирани.
Изследването на " Тренд " обрисува и настройките по отношение на парламентарната картина, като демонстрира доста дребна смяна по отношение на настоящето систематизиране в Народното събрание.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ